Денят ми звучен бе! Нощта сияйна.
Ще свирят ли щурците ми в ума?
Звездите ли ще разгадавам тайно?
Ще те сънувам ли? Или ще те проспя?
Ще се страхуваш ли до мен да си високо? ...

* * *
Здравей, обикновени Човеко,
ти който се редиш в магазина,
дошъл от близо и далеко,
който си... безличен сред мнозина... ...

Акорди стари на пиано бяло,
към мен със стъпки нечий вървят,
сърцето на мига остава цяло,
годините дочака да го съберат.
А пред очите трупа се омраза, ...

Не се страхувам да поискам
ръце да стопля в твойте от студа
и знам, че с обич те ме искат
и дават ми от свойта топлина.
Не се страхувам да докосвам ...

Аз съм до Него.
И Той е до мен.
Мигът е смутен,
объркан
и толкова ...

ПРИЗРАЦИ В НОЩТА
Живеят като кораби,
закотвени в пристанища.
Капитаните им са жени,
а пасажерите - деца. ...

Знаеш ли, че полетът започва от скалите?
Наблюдава се от птичите криле.
Вдишва се със силата на дните.
Приковава пурпурния хоризонт.
Знаеш ли какво е да ти се говори? ...

Без заглавие
Има моменти, в които никой не може да ни помогне... Има моменти, в които на човек му се иска просто да затовори очи и да си отдъхне завинаги от това тежко битие... Имаше моменти, в които не усещах вкуса от живота си... Но ето, че един ден... ти се появи в него... Сега ти го осмисли... С ...

Аз съм малка,
по-малката част,
в твойта сянка живея прикрита
и се моля с най-тихия глас,
в твоите стъпки си вписвам следите... ...

Красиво е, когато образува се дъга,
дори когато слънцето изгрява.
Това с усещане за сбъдната мечта
моята душа дарява.
Светът наоколо е тъй прекрасен ...

Миг... вълшебен... неописуем... сякаш беше вчера, а всъщност днес, преди секунди...
Всичко се върти, усещаш пулса на сърцето, то бие силно...
Един миг, един глас, едни думи... изгарящи те.
Как само за миг можеш да се почувстваш желан завинаги... щастлив, както никога досега, като красива магия.
Затв ...

Какво е суперпразник за мъжете?
Един дежурен стрък червено цвете.
Пак повод да си хапнем и да пийнем
и чифт нозе, за лека нощ, да вдигнем.
Да кажем пра-стар виц. Да му се смеем. ...

Сега мълчиш. Отдавна всичко знам...
Усетих го - в ръцете ти студени,
в очите ти - прочетох го и там...
Уж си до мен, а тъй далеч от мене!
Виновен ли си? - Случи се така... ...

Дървета,
голи
клони
в небето мътно -
разширени вени, ...

Цял ден работиш като куче
и вечерта през бара минаваш,
с приятелите там се занимаваш,
с тях пиеш, пееш и се забавляваш.
Това е работническата класа - ...

Тръгвам някъде, едва ли някой го интересува къде,
но всички питат с фалшиви усмивки на лице.
Нормално - в природата им е да са лицемери,
но после питам себе си "- А сега накъде ли...?"

Каква е ползата от лъжите...
Като те се усещат както болката, която изпитвам!?!
Хайде бе, момче, нямаш ли смелоста
да говориш в очите...
Истина... истина... истина... ...

Живее ми се, да! Искам да живея, но в един по-добър и мирен свят, изпълнен с надежда за утрешния ден... Ах, как ми липсва тази жажда да „бъдеш тук и сега”! Да изпиташ всичко истинско, красиво. Да почувстваш прекрасната емоция с всяка клетка на тялото. Гледам напред и ми се живее! В изминалата година ...

Приказната стая
Обичам вкъщи да се върна В този миг куп зайчета игриви,
и нежно мама да прегърна. уморени и сънливи
И искам да отворя аз вратата сладко, сладко се прозяват
на стаята ми чудновата. и в леглото те си лягат. ...

Лунна нощ, любов голяма, звезди като очи.
Любовта остров е за двама, само аз и ти.
В стаята сами сме, нежно гледаш и ме питаш.
Кафето даже за любов шепти.
Зная колко искаш този миг да спре, ...

Изгаряне
Суровите дърва
пищяха в огъня.
Извиваха се,
също като живи. ...

Валс
Под яркото небе, украсено от безбройните звезди, аз и моята любов танцуваме с усмивки на лицта този приказен и безкраен танц на нашата любов - валсът на любовта.
Всяка нейна стъпка в танца отмерва бавно времето, през което аз и моята любов сме заедно и неразделно...
Аз и моята любов с ритъма на ...

... Колко объркано може да бъде моето момиче, то в момента представлява едно кълбо от нерви, емоции и разпиляни мисли. Не зная как да му помогна, но нека се опитам.
7.30 сутринта е. Спокойно е. Времето сякаш е спряло, слънцето едвам наднича изпод кадифените бели облаци, защо пък бели - те всъщност с ...

Погледнах небето -
то беше сиво околовръст,
като нашите отношения в момента,
но в дъното бе синьо.
Да вярвам ли в синевата? ...

Това си ти
Жената,
за която мечтаех –
това си ти.
Обожавам те! ...

Пожелание
Нека се сбъдват мечтите ни,
нека сме повече искам добри,
нека обичта чиста в душите
оставя мило топли следи! ...

Понякога си само спомен, но винаги си повече от сън. Когато тихо казваш сбогом, не гледай в моите очи. ПОНЯКОГА СИ МИСЛЯ, ЧЕ ВСИЧКО...
С усмивка винаги можеш да намериш някакъв начин. Въпросът е КОЙ КАКВО ТЪРСИ. ТОВА Е ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС, НАЛИ? Е, не винаги, но скоро... скоро всеки ще се чуди именно то ...

Трийсет дни и после нищо.
После... само ме боли.
После... ти си си отишла
и сърцето ми мълчи, мълчи.
И ръцете ми са вейки сухи, ...

Издигания и падения, раждания и погребения,
живот, окичен с любови, време, умиращо в окови,
еликсири за душата и отрови.
Контрастен е животът и поднася изненади,
и коварен е дори, когато поднася ни награди, ...

Затъжи игликата в букака -
че детенцето си няма кака!
Затъжи и минзухарко-братко -
че момченцето си няма батко!
Че си нямат братче, ни сестриче, ...

Какво е Коледа за мен? Може би най-светлият празник от целия християнски календар.
За мен Коледа е едно ново начало, едно сбъдване на мечтата на човека за вечен живот. Коледа е светлина! Светлина за измъчените ни и изтерзани от проблемите и страдания души.
През декември сякаш цялата ми душа пее и ми ...

Вятър пече, слънце духа,
звезди не светят - свети мракът,
денем тъмно е и свещи пали,
на кълбо присвита нещо чака.
От очите нищичко не капе, ...

Помниш ли нашата нова година...
Така очаквана и неповторима.
Помниш ли сълзите в моите очи,
които със устни ти нежно попи.
Помниш ли тогава какво си обещахме, ...

Копнежи
Шепа сняг вземах във длан.
Той усети - ще умира.
Някакъв нечуван блян
от душата му извира. ...

Коледа... Нова година... Очакваме подаръци, очакваме чудо...
Отекват някъде отдалече думите на Д. Димов от „Осъдени души": „... и ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва и не идва. Защо всичко е илюзия... животът, смъртта, желанието да бъдем обичани?"
А най-големият подарък, който сме получили - ...