Нима мечтаех за това...
Нима това аз исках...
Сложила товара на живота си в сърцето
и на очите винаги със сълзи,
следвам свойта орисия и да знаеш как боли. ...

Често с желания пълним си сърцата,
в очакване да се сбъднaт нашите мечти,
не сме ний като децата, не сме
като тях невинни, честни и добри.
Желаеш всичко хубаво на теб да ...

ЩЕ ТЕ ПОТЪРСЯ
Потъвам в спомените често -
докосвам обич, суета.
Животът ми поиска ресто
и ме превърна в самота. ...

Грешките си аз поправям,
всичко мое просто давам.
Предателствата преживявам,
силна искам да оставам!
На пир поднасям си душата, ...

Искайки да докоснеш светлината,
изпадаш в непрогледен мрак.
Поривът ти да достигнеш небесата,
те тласка надолу към злия свят.
Погребах в мрака всички спомени, ...

На вятърни криле политнала безбрежно,
с желана мисъл към теб се устремих,
да срещна твоя дух със чудна сила,
да ме изгаряш пак със огън жив.
В лъчите ти от обич да се сгрея, ...

В сънищата често я сънувах,
мечтана приказна любов.
Морето с шепот развълнувах,
сирени викаха ме с нежен зов.
Но борех се срещу тъгата. ...

Парчето се изпълнява от Искра Радева, Маргарита Хранова и Теди Генев и е специален подарък за юбилейната десета година на театър "Искри и Сезони".
Песента беше 2 седмици на първо място в класацията "Ескалатор" на музикалното предаване "Бъди какъвто си" по БНР.
музика: Теди Генев
текст: Теди Генев
ар ...

- Не мога да повярвам! Това беше... жестоко, брутално! - възкликна Дарина.
Кристиян се обърна към нея:
- Остават още четирима. Съжалявам, но просто така трябва да бъде. Те сами го избраха.
Неумолимостта в погледа му говореше повече от ясно. Момичето погледна към литературния герой - неговият поглед ...

Обичам да слушам меланхоличната песен
на пролетния дъжд, бършейки едрите
восъчни капки, милващи смарагдовото ти лице.
И тогава животът струва ми се ценен,
радост детска среща се с любов младежка, ...

Близо, но не съвсем
Бяхме малки, все още бяхме деца,
но сега нещата не стоят така.
Вече сме заедно трета година,
неусетно всяка една измина. ...

Лъжа
Дали не беше грешка, аз не зная.
Защо ли звъннах. Пак не ме разбра.
И сигурно ще трябва да приема най-накрая,
че всичко свърши между нас сега. ...

Песен
Гълъбице моя бяла,
ненагледна,
твоят поглед плах
разтапя ме. ...

- в огъня обричане!
- догарящият сън
- въплъщението
- ти се сливаш
- къс от теб ...

След толкова време
словата ми не се умориха.
В стихове се редят.
От диво, непознато племе
безутробно се родиха ...

Дървета стари, сплели клони,
без живец и без листа,
от бурите неповалени,
завет пазят на младата гора.
Към слънцето отправила филизи, ...

И постепенно всичко се нарежда...
Преобличаш се в нова одежда,
забравил за мене в мечтите за друга,
променил се от какавида в пеперуда.
Очите ти безчувствено към нея гледат. ...

Защо ли е това презрение
към опитите да мълча?
Запазвам своето търпение,
а искам вик - но докога?
Нали желанието загива, ...

Никога няма да ме изпиеш до дъно.
Но поне опитай!
С устни.

В зори...
Обляна в нежни цветове,
по кожата ти-кадифе
спускат се белите лъчи...
В зори... ...

"Обещание"-то е посветено на съпругата ми Дани Винарова.
След много колебание, тя се съгласи да изпълни женската партия,
въпреки че никога не е записвала музика.
Песента е много истинска.
Дани ще пее и в други мои песни, защото ...

На дъщеря ми по случай
двадесет и първата и годишнина
с безусловна Любов!
Детенце мое - ранно, бяло цвете
oт крехко зрънце в чистата душа, ...

Тръгнах си от теб,
както лятото си тръгва от града ни.
В мен вече не е топло... но не боли.
Няма сълзи - нали в мен е зима.
Замръзнали... както моята съдба. ...

Не слепвай със омраза
парчетата на моя нов живот.
Омразата горчи - не си я вкусил даже!
Пожелай ми само слънчеви дни.
И късмет пожелай ми. ...

Вече сме в новата година
и сменихме с нов живот календара.
Бях посадил дните си в градина
и сега осъзнах, че аз съм градинарят.
И ще си поддържам градинката красива; ...

,,А ако можеш да обичаш още,
ти погали ме с топлата ръка
и идвай често във съня ми нощем,
ще съм щастлива пак така!,,
Rumi Ljakova ...

От днеска дигнаха пак и парното и тока.
(Ще се лишаваме от нужди всекидневно)
Ужким смеем се, а плачем – суматоха...
Как ще преживеем тъй мизерно?!
Данъците вдигат – депутатско хоби, ...

Песен на славей
зимата ще прогони.
Слънце ще има.
Ти си моята пролет –
сърцето ми затопляш.

Ти ли си този
на масата в ъгъла
пред недопитата чаша коняк?
Как?...
Сам си... ...

Засвири нежно фината китара,
с перо опита ти да ме докоснеш.
В сърцата ни онази болка стара
за кой ли пък тогаз ни омагьоса.
... И аз съблякох бялата си риза. ...

Баба Зима вън зашета
и постели сняг дълбок!
Скачат сивите врабчета
да се стоплят - скок-подскок.
Кокошинят се, треперят, ...

Не винаги краят е ново начало,
не винаги след дъжд изгрява дъга,
не винаги сърцето остава си цяло
след безконечната тъга.
Не винаги времето лекува, ...

Тихият отлив е винаги по-безболезен,
от дългочакания безнадежден прилив
Вантала
Продадох те, Ашвак,
продадох те. ...

Стоях срещу теб и те гледах.
Спокоен. ПривЕтлив. Красив.
Във стая със строга наредба.
Един домакин, тъй учтив!
Очите ти - топли и нежни. ...

Есента със нас флиртува,
подсвирка с вятър на уста.
Навярно идвайки, хитрува,
обречена на студ и самота.
В златиста локва се оглежда. ...

Човек опитва първо със очи
и после търси влагата със устни.
Преглътне виното – и помълчи,
преди до себе си да го допусне.
Отсетне тръгне разговорът, тих, ...