Довиждане,
и забрави за мене.
Изстържи от тебе любовта.
Виждала съм много като тебе,
те посяха в мене самота. ...

Небе
Небето ми се свива и затваря.
На слънчевата паст нахлузен е намордник.
Небето инак черно е, прегаря
като некачествен полупроводник. ...

БезКрай
Вече късно е да си отида,
но трябва аз да го направя,
обичаме се колкото не бива,
а на любов такава как се слага края?! ...

Когато думите са
смешни и
безсилни да изкажат
любовта.
Когато мислите са ...

Искам да ти пиша всеки ден,
да прониквам в мислите ти, в твоя сън...
Искам да копнееш всеки миг за мен,
да те разпалвам с буен чувствен огън...
Искам да те виждам всеки ден, ...

Не ми даде Господ изящен глас...
Не ме научи красиво да пея...
Но за музика даде ми сетива...
Да я търся... да я обичам...
Да я живея... ...

Натъжи ме!
Думите ти - палят и изстиват.
Докосни ме!
Думите ти - бягат и не спират.
Погледни ме! ...

Този свят не бил за измама,
уви! Кой ме подлъга така?
В трудност все се случва да няма
кой да подаде ръка.
Този свят не бил за предатели, ...

Календарът откъсва поредния лист.
Слънце в косите ти грее.
Безсънните нощи се връщат на бис
и ще пея, ще пея, ще пея...
Очи в очи! Прекрасно е огледалното! ...

Препуска дъждовна колесница.
Лети с трясък по млечния път.
Проблясва в огън всяка спица.
Замрял от страх, попарен е светът.
Светкавица разкъса облаците сиви. ...

Обич
Във спомена на детството ми бяло
изплува образ на жена,
която нежно, нежно ми е пяла
преди отново да заспя... ...

По пътя към храма срещнах мъж.
Трудно можех да кажа дали е старец или дете.
Той вървеше с огромен вързоп
и с окъсани от вятъра дрипи.
Той се спря. Искаше да пие вода. ...

Остави сърцето си да ме обича,
бъди в живота ми надежда.
Душите тъй силно се привличат,
любов сме, в рая що отвежда.
Излез под капките дъждовни ...

ЛЯСТОВИЧКЕ, МОЯ БЯЛА
Лястовичке, моя бяла,
в сладки сънища сънувана,
ден и нощ от мен бленувана.
Ти тук при мене си дошла, ...

Двете сенки
Безсмъртен мрак със страст поглъща -
издъхващата празна стая.
И сенки неми се завръщат
безплътни фигури чертаят. ...

(или „Животът, какъвто е...)
„Витошка”. „Графа”.
Пълни витрини
за пълни джобове.
Пред тях хора. ...

Аз знам, че нямам право,
но не веднъж те пожелах.
Знам, че тя те има само,
но как да се преборя с този грях.
Бъди с мене само тази нощ, ...

Харманът опустя. Тогава не заплаках.
Каскетът ти и ризата остана, дядо.
На портата отново чуках и почаках,
но този път не ме посрещна баба с радост.
Пердетата са вече други зад стъклата. ...

Кога изгубихме се в делника,
в безличното безмълвие - стопихме се.
Помрачиха се усмивките. Надеждите.
Домът утихна в отчуждение.
Прегърнали суровото мълчание, ...

В памет на един клошар, който умря от студ на улицата,
а синовете му се ширеха в тристайния му апартамент,
за който бе работил 34 години.
Поклон пред паметта ти, Кире!
Коледата на клошаря ...

Понесъл хиляди съдби
и чудеса,
послушно
денят на вратника седи
и чака да го пусна. ...

Два пожара гасим всяка вечер в чаршафите.
Недочакани,
неодмилвани ръцете оставят
дири безследни по
телата ни тръпнещи. ...

... и отново повярва, и отново накрая остана сама...
Защо бяха всички тези прекрасни думи, защо бяха нужни всички тези обещания, дори предложение... съжителство... ХА! Тя поне бе честна от самото начало, но той не, накара я да се чувства виновна, а всъщност всичко било е фарс? През цялото това време ...

Едни очи, които ме владеят,
едни очи в сърцето ми вилнеят,
едни очи, които ме изгарят,
едни очи, които нежно галят,
едни очи, които ме изпълват, ...

Тя и тя
– А ти коя беше...?
– Аз съм тази, която вярва в любовта и че от нея се ражда всичко хубаво!
– Добре... Успех!
– Но чакай, ти трябва да ми помогнеш, нали ти си моята съвест, моята воля, моето свръхАз! ...

Една малка лилия стоеше самотна на повърхността на мрачно отразяващата вода. Дали бе последната - не знаеше. Дали бе сама? Това още по-малко. Не можеше да се огледа, горката. Беше закрепена безцеремонно за дъното на езерото с корени, по-здрави от желанието й. А нощта бе мрачна, тъмна, студена и влаж ...

СЕКС ЗА ЕДНА НОЩ
Никога не съм имал късмет с жените. Не, че съм искал много от тях. Не могат да ме обвинят и че малко съм давал. Но каквото и да правех, накрая винаги аз бях прецаканият. Краят на една връзка винаги ме сварваше неподготвен, като пътник на гара, който с почуда наблюдава как влакът тръ ...

Животът ни – театрална комедия.
Сцена, на която ние сме актьори.
Тъжна и жалка елегия,
в която всеки със зъби и нокти се бори.
А нашата публика, не, ...

*гюпка – циганка - диал.
Преместихме се от малкото село в града. Бе чудно и страшно. Бях на седем и трябваше да отида в предучилищна възраст. Още на входа думата „селянче” бе залепена с презрение на лицето ми. Гордо отговорих, че съм от едно малко селце, на чийто баир цъфтят жълти и алени кактуси, а ...

Заслужава ли си?
Заслужава ли си все след теб
да тичам?
Заслужава ли си във вярност
да се вричам? ...