Някога, в древни времена, целият познат свят беше притежание на римския император. През 49г. пр. н. е. на трона застава Цезар - най-великият измежду всички управници на Империята и един от най-влиятелните мъже в световната история. Толкова беше велик този Цезар (макар да управлява само до 44 пр. н. ...

Склероза, куку ли – не знам,
ей тъй в палтенцето се гуша,
вървя и си говоря сам.
И си представям, че ме слушаш.
Не мога да се отърва ...

Желанието страстно разсъблякох,
по-голо е отвсякога, помни...
Но само във съня понякога
те имам, а те нямам и боли...
С първична откровеност пропълзяват ...

Вървят пред мене двама -
девойка и младеж.
Нежно се прегръщат,
гледат се с копнеж.
Нещо ме прободе, ...

Гост от миналото се яви,
през черните прозорци
на бетонената реалност
пак ме сломи.
Призрачното ехо се разнесе ...

Нечакан дъждът заваля
в този уж безоблачен ден,
небето изведнъж притъмня,
мъгла се спусна над мен.
Капките дъжд ми навяха тъга, ...

Криеше се зад маска на приятел ценен.
Предложих ти чаша вода, а ти изпи ми кръвта.
Казваше ми думи сладки, а горчаха като лъжа.
Разума крещеше ми да бягам надалече,
а сърцето ми искаше да те спася. ...

"Спрях пред вратата ти, плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
пак да почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх."
Жени Георгиева ...

Вятърът пее.
Пролетта се събуди,
нов живот за да даде.
Всичко е цветно.
На нимфата с песен, ...

Глътката моя живот
Когато те няма, не мога да чуя
гръмкостта на тишината от сипещ се сняг.
Когато те няма, не мога да видя
красотата на отрупано пролетно клонче със цвят. ...

Признание
Харесвам те по образ, харесвам и твоята осанка.
Признавам си, имам и известно влечение към теб.
Но ще можем ли да живеем заедно-двамката,
да делим радост, мъка и последното къшейче хляб? ...

ПОСРЕЩАНЕ
С облак на кипарис нанизан –
посреща ме морският бряг.
Вълните вдигат белите си ризи,
подгонени от вечен бяг. ...

По идея на от коментара и под мой стих тук:
* * *
Смърдящо блато - жабурняк,
бъка, от зелени жаби,
крякат в тоя пущинак, ...

23.
- Я да видим, как зараства? – посегнах с ръка към лицето на Мирна 3, поотместих обицата и огледах кожата на долната й устна. Вече почти нямаше корички.
- Винаги мога да кажа, че съм го захапала случайно при ядене и се е възпалил пак. – каза тя небрежно, отмятайки любопитната ми ръка. – И без тов ...

Като анимационни герои
живеем в своята карикатура.
Някой за добро се бори,
друг бъдещето му рисува.
Като колаж от безмислици, ...

Съдбата ми отреди трагична роля
на клоун, който страда любовта си,
съдбата си превърнах във изгора,
и обладах я с всички свои страсти.
Научих се живота да презирам, ...

Обичам вечер да те чета. Всяка твоя малка думичка ме кара да потръпвам както никога досега. И какво като само те чета, нали те има. Нали си истински, а не герой от филм (измислен) където - "всички герои са по недействителен случай". Харесва ми да те чета, защото ме усмихваш. И какво от това, че не с ...

Не знам защо животът се обърна
и защо в ред не мога да го върна,
не питам и не чакам да открия
отговори няма - някаква магия.
Назад да върна всеки миг съм неспособна, ...

Обичам те с изгрева,
обичам те със залеза.
Обичам те с на слънцето лъчите.
Обичам те с блясъка на звездите.
Обичам те с изгрева, ...

Случайна сълза се търколи от очите ти... Протегнах ръка в опит да я хвана... Не успях. Ти стоеше до леглото ми, на което лежах и аз. Бях скован, не мисля, че въобще дишах...
Това ли е да си мъртъв? Та... нали...
Това ли е да си мъртъв!?!?
Та аз не почувствах нищо... А трябваше ли? Не знам... Може би ...

Искам пак да се губя в ръцете ти,
премаляла от болката сладка!
Да усещам всеки удар на сърцето ти,
да ме целуваш... дори и за кратко!
Искам пак да потъна в гласа ти, ...

... you and me together forever
Аз знам, че още ме сънуваш,
в съня си кротко ми шептиш,
че искаш с мен да отпътуваш,
в ръце ти нежно ме държиш ...

Отмина те и тази обич –
дано да видиш как боли.
Небето ти сега е облак
и дъжд като сълзи вали.
Объркани са в теб сезоните – ...

Взирам се в огъня ти, недоугаснал.
Още пазя твойте свещници,
мъждукащи летално и безвластно,
опожарили само недописани дневници.
По аурата бледа на свещта ...

Искам да съм трънчето
в петата ти.
Да ме чувстваш
като болка сладка,
идвайки към мен. ...

- Пази се-е-е-е!
Мъжки ръце го дръпнаха от пътя на конете почти едновременно с вика на кочияша. Сам си беше виновен. Вървеше по площада без да гледа наоколо. Не бе видял каретата. А тя спря след десетина метра и от отворената врата се подаде познато лице. Приближи се. Бе неговият учител. Даде му вси ...

Може...
да изпълня дните
пишейки...
До края на живота
рози ...

Най-после слънчева събота след сковаващите януарски студове! Бях зажадняла за разходка. Не че не „се поразходих" преди три дни, когато градчето се бе превърнало в ледена пързалка... Спомних си как като деца се спускахме от хълма. Разликата беше, че найлончето под седалищните части го нямаше...
На из ...

На бедния от залъка не искай,
на слепия не слагаи тайно крак,
ръце със злоба никога не стискай
и не нападай подло своя враг.
На болния съня не нарушавай, ...

23 декември
Преди изгрева съм смачкана.
Между завивките и вечерта.
Дали съм грешна
колкото и те? ...

Ноктюрно
Морето не ще да играе с мен,
отмива следите ми в пясъка.
Преча му аз да се люби с брега,
крада от техните ласки. ...

Главата ми е пълна със поезия
и с песните на сто авлиги.
Дали затова не мога да търпя лъжи,
напудрени слова и фалшиви сълзи?
И пряма съм с любимите си хора? ...