Почивката на поета
Поел по пътя, прихнал в рими,
поетът се разля и стихна.
Реши, че време за почивка
настанало е в морна зима. ...

АЗ, НЕСЪВЪРШЕНИЯТ
(провокирана провокация)
От кал ме сътвори,
отскубна косъм от рогатия,
в ризата ми го приши, ...

Попитах те.
И докога?!
А ти,
в краткия миг
на мълчание ...

Когато пиеш до забрава
Когато пиеш до забрава
от нечия душа корава
и нехаеш всъщност,
с какво това те задължава. ...

Очите ти са океан от пясъци
(и как ще преброяваш самотата),
когато моят бряг във твойта приказка
осъмне с обещание за минало.
Когато вятърът обърнал е посоките ...

И как ми се иска...
И как ми се иска да бях останала дете - малко, нежно, невинно, с големи искрени очи и бледа усмивка. И как ми се иска все още да вярвам, че мога да летя и че има къщи от Фафли и захарен памук. И как ми се иска да вярвам в приказки и да знам, че приказно прекрасен принц ще дойде и ...

Ти ми беше последно убежище...
Ти ми беше
последно убежище –
върволица
от сбъднати грешки. ...

винаги има понеделник
в който да си разрешиш миглите
деликатно
сред тълпа от овехтели кралици
превозващи себе си до края на света ...

Sometimes
I Feel like I’m going out of
My mind,
Boy the way you do me is a
damn crime, ...

,when this began
I had nothing to say
and I'd get lost in the nothingness inside of me
I was confused
and I let it all out to find/that I'm ...

Нямам желание,
нямам желание,
нямам желание,
нямам желание!
Нямам желание да не се намразя. ...

18+
Поредната самотна вечер. Есенна, изпълнена с меланхолия и тъга. Навън леко ръмеше и градът бе потънал в мигащи светлинки.
Тази вечер Ангрези седеше и замислено гледаше през прозореца. Изстиналото кафе стоеше наполовина изпито. Мислеше за толкова много неща, че главата ѝ пулсираше. Въздъхна и реш ...

УЧА СЕ
Уча се като падна,
да стана с гордо вдигната
глава.
Уча се да приемам, ...

Има хора, които се боят да вземат това, което искат. Има хора, които не могат да приемат, че съдбата може да ги удари през ръцете и да им отнеме мечтите. Затова те ги пазят някъде дълбоко в съзнанието си с мисълта, че може би някога, някой, по незнайно каква причина ще им даде всичко просто така, за ...

Усетих я!!! Най-накрая и аз разбрах какво значи истинската любов. Дори не вярвах в нея... Не мислех, че наистина съществува. За мен тя беше просто легенда...
Но ето!!! И аз я усетих... Разбрах какво е чувството да ти пърхат хиляди пеперудки навсякъде и да не знаеш как да реагираш. Чудиш се дали тряб ...

Като отворена книга,
с избелели листи,
от сълзи неизплакани,
с теб разговарям без думи.
Като детектор на лъжата, ...

Разкъсан облакът-душа
Покри сърпа-луна-жетвар
Отпуска повода на впряг
Във смисъл впит
Мотив и основание за щастие ...

Прибирам се. Сама съм. От толкова време мечтаех да бъда сама. Без родителски контрол - свободна. Прибирам се и сълзите потичат, толкова дълго се опитвах да ги спра, че изведнъж всичко, което се беше събрало вътре в мен, излезе и то в доста обилно количество.
Пуша, без да се притеснявам, че някой ще ...

Да търся любов желание нямах,
и не исках да страдам отново,
в собствен свят си живеех,
заключен от всякаква злоба.
Прекарвах дните самотно, ...

Небесен дар
Огън, пламък и любов...
музика вълшебна... с порив мил и нов,
гали любовта красива,
нежност, топлина душа облива... ...

БАШ МАЙСТОРЪТ И МАРГАРИТА
„Няма ли други кандидати за матиране?" - написа в прозорчето за чат играчът с никнейм Баш майстора, след като беше смъкнал скалпа на поредния смелчак, дръзнал да седне срещу него във виртуалния шах-клуб.
Неколцината кибици, които бяха наблюдавали току-що приключилата партия ...

Еднакви ли сме? Да, ще пием бира.
Различни ли сме? Да, ще пием още.
А мразиш ли се? Аз пък ще умирам.
Умирай. Аз все още помня снощи.
Аз мразя хиени. Те са носталгични. ...

Знаеш ли защо хората вършат престъпления? Защото така търсят щастието, мислят, че така ще отмъстят за своите нещастия! А това е най-трудното... да търсиш щастието. Не знаеш къде се намира, не знаеш как ще го намериш и не знаеш „за какво ти е”! Ето това е щастието! Нищо! Обичаш да го имаш, дори затов ...

Вървя напред по стръмната пътека,
пътека на знание и светлина,
развълнувана от чудесата,
с които е покрит света.
Едва ли някога ще мога ...

докато си говорим ...
майки
с играчки в ръце
се борят
за мляко, ...

Прочута е родопската каба гайда. Влезне ли в прегръдката на майстор гайдар, те се сливат в едно – сърце до сърце, дъх до дъх. С една въздишка изплакват скръбта, с един възглас споделят радостта. Родопската каба гайда е песен и съдба!
Преди повече от шейсет години военен съд осъдил родопчанина Михаил ...

От
В бляскави лъчи
земното светило,
сред настръхналия мир
на гордата трева ...