Хубава януарска сутрин. Витоша беше наметнала снежния си кожух. Беше прекрасна в своя воал със снежнобелите дървета, големите къщи и почивните станции.
В санаториума "Черни връх" току-що бяха пристигнали две момичета от Бургас. Дадоха им прекрасна стая със западно изложение, изгледът от стаята им от ...

Отиде си,
просто така,
без обяснения,
с малко тъга.
Тръгна си, ...

Убий ме с очите си отново,
нарани ме с остри думи!
Изливай цялата си жлъч,
убий ме, погази ме цяла!
Дано тогава спра да те обичам. ...

Понякога съм толкова сама
със мислите си, спомените и мечтите.
Обичам тези мигове, като че ли съм по-добра,
усещам своите сълзи в очите.
Но не, това съвсем не е тъга, ...

СПОМЕН ЗА СЕЛО
Насън поведе ме пътека
към милото ми село.
С ръка разплаках
счупената порта. ...

ПОДАРЪК
Какъв подарък да ти дам?!
Ти имаш Всичко - аз съм Никой,
отпращаш ме с финес, но знам -
в душата си безмълвно ти ме викаш. ...

Житейска песен
(Гуша за стискане)
Взимаме толкова, колкото искаме...
... Само че... колко ли даваме?
Търсиме повод и гуша за стискане, ...

Златни копчета
на роклята есенна
в дървото блестят.

Стоиш пред некролога черен
и сълзи солени от очите падат,
в очите й топли някога зелени
смърт и усмивка злобна са се спрели.
Стоиш и плачеш, ...

Българският "ЕЛИТ" или циркът български
Напоследък България се тресе от безумен снобски делириум. В публичното пространство и то не само в жълтата преса непрекъснато се спрягат понятия като “елит”, “VIP” персони и т.н. и т.н. А страната ни до скоро беше пролетарска и социалистическа и всички си бяхм ...

Нощта идва с пелената си
от изумрудени звезди.
Оставам без дъх от усета
за обич в твоите очи.
Дочакахме жива песен ...

Ти пониш ли, когато бяхме двете,
помниш ли как седяхме тихо покрай бреговете?
И пясъкът блестеше,
морето тихо беше...
Вятърът косите ни отвява ...

Още виждам света през детските очи,
още градя деня си на хвъркати мечти.
Зид подир зид от стъклени тухли, стена
подир стена, по детски изградих си света.
Мисля си още, че перфектни няма по природа, ...

Всичките жени са Магдалени.
И по право раждат се светици.
Не остана име и за мене -
нищо от божествените трици.
Нищо, дето дава се по право, ...

За любовта прегради няма,
но понякога е и измама.
Любовта ни наранява,
но и греховете опрощава.
Любовта е сладка песен, ...

Продадох тялото - забравих кога
честта за разнообразие
душата мина на безценица
и дяволът не я поиска
от днес и мислите раздавам. ...

Едно ново поколение
расте сред грях и престъпления.
И после с изумление
възкликват "Що за поведение!"
И на какво да се научим? ...

Един импулс -
вода и пяна.
Ех, колко си припряна,
загърната в пяна!
Съблазън се излива ...

Гладки стени, лъскави плочи,
мека бяла светлина,
студен под, горещи капки,
пяна, вода, топлина.
Голо тяло, ръце ненаситни, ...

Сбогом! С нея дано си щастлив!!!
Дано те обича! Върви, тя те чака!
Изпратих те с болка, дали не сгреших?
Обичам те! Трудно е някак!
И как да повярвам, че туй е лъжа, ...

Преболяхa тежките ми спомени,
разделих се с тъжни силуети,
но треперя, лист отронен,
с чувствата назаем взети.
За предателите нямам име, ...

Разлистват ме ръцете ти
като малка, крехка пъпка.
Огрява ме усмивката ти
с нежен слънчев лъч
и разтваря листенцата ...

Сънувам небето -
виждам очите ти сини.
Плачещата върба в двора -
водопад от падащи коси.
Тополата крехка и млада - ...

Тя
Обичаща,
търпелива,
очакваща,
всеотдайна, ...

Сърцето ми е многопластово ранимо,
раздава, като Скарлет, двупосочно,
разтваря се пред Бътлър уязвимо,
пред Ашли плаче кърваво, самотно.
И талията... тънка, като нейната, ...

От дълбините на майчиното ми сърце
до последната глътка надежда...
От недрата на душата ми,
обвита с пъстра житейска одежда...
се гмуркам в тъмното море ...

СЛЕД ПОЛЕТА
В ръцете свещ. Но пламъкът кого ли топлеше?!
Поелият нагоре спря. И в недоумение,
в събралите се долу взрян, разбра, че можеше -
да гледа отвисоко свойто погребение... ...

За нея...
Навън е тъжно...
Навън е мрачно...
Градът - забулен в мъгла...
Оголени дървета... ...

Леки облачета бели.
Идват по-големи...
Пада мрак и аз къде ли
скитам пак - не знам.
Виждам само тъмнината, ...

Мъгливата утрин
невинно ограбва
цвета на живота в сънливия град.
Разтварят се в сиво
искрите от багри. ...

И пак се питам - има ли те още?
Долавям те в съня си акварелно,
рисуваш с полъх сбъднатите нощи…
Две ябълки от слънце, неразделни,
танцуват в стая със омая пълна. ...

Ръка подпрял на близкия прозорец,
отново тайно мислех си за нас.
Ти дойде и с песен го отвори,
за да чуят всички твоя глас.
Преливаща от чувства ме целуна, ...

Не пожелавай чуждата жена!
От памтивека казват, че вина
било това да гледаш със мерак
я бяла гушка, я заголен крак,
я волно разпиляна буйна грива ...

Бури и дъждове в душата,
ветрове силни и опасни,
къпейки се в сянката на Луната,
видях пламък син да гасне...
Пак ли ме напускат или аз си тръгвам? ...

Аз кой съм? Никой?!
Какво съм? Нищо?!...
За себе си съм някой,
а за всички никой.
За себе си съм нещо, ...