ТАТКОВИНА
Мъртвите забравиха да те помнят.
Живите не могат да те разберат.
За родените сега си край бездомен.
Родино, днес си на кръстопът. ...

Искам тъгата от очите ти да взема,
на малки капки тя да изтече,
да ги попивам с устни и в мене
да се превърнат в нови светове.
Очите ти да блеснат ярко, ...

За свободата
Природата
създава ни с прокоба -
осъжда ни
преди да се родим. ...

Тръгнах за село. Природата, хората,
родили ме някога, някъде.
Тръгнах за Рая, а стигнах до гола поляна.
Къде ми е къщата?
Къде са ми хората? ...

М/Т - Тодор Трайчев / за "Трамвай №5"
Откажи се от мен. Откажи се!
Намери по-красива жена.
Пий от нейния чар, разхлади се
и косите й милвай с ръка... ...

Сама в леглото си заспах.
Сънувах нещо, но забравих.
Събудих се и малко полежах.
Станах и гимнастика направих.
Кафето пих си пак сама. ...

На срещи не идваш, мразиш ме ти,
аз те обичам, това запомни.
Слад толкова ласки, надежди, мечти,
не можеш ти всичко с ръка заличи.
Слез на земята, принц не търси, ...

Във тъмните дебри на ред безобразен - те вият, заклинат, кълнат...
Съдбите човешки във свят безчовешки - те тровят се в ужас и смърт.
И броди ли, броди през куха епоха,
през лабиринт от омраза и злост:
тя броди - заблудата глуха - призвана да бъде хомот. ...

Тъгата е като солта -
животът с нея има вкус.
Бодлите крият доброта,
спокойствието - силен трус.
Във всяка радост дебне скръб, ...

Имаше едно момиче - нежно и красиво с огромната нужда да обича и да бъде обичано. Търсеше и все не намираше своя принц - така мечтан нежен и красив. Но намираше само груби лица, които излъчваха всичко друго, но не и любов. Всички желаеха плътта без да ги интересуват чувствата, без да се замислят, че ...

Обичам да гледам в душатата ти,
прозрачно чиста, бяла, волна...
Обичам да гледам устните ти,
не, когато говориш,
а тогава, когато се смееш... ...

Дядо Коледа любими,
вълшебни хапчета подари ни.
Такива, че щом глътнем едничко,
можем, знаем абсолютно всичко.
Математика, немски език, литература - ...

Зимно
* * * * * *
Зимна приказка. Последният сняг
Мълчанието вика. рани дъха и лани.
Бурите мълчат. Светулка огря. ...

Роди ме!...
Краища. На време. И пространство.
Среща - криптограмна неизвестност...
Измерение - пречупено и с рани,
душите - обиталищата местят!... ...

Отдавна не се бе случвало на мене.
На другите - да, но не и на мен.
Отдавна никой не беше се будил в очите ми.
Затворил в шепите моите сънища,
отдавна никой не ми беше рисувал дъги ...

Какво е празник? Пълна шепа смях...
Топуркащи из къщата крачета.
На дядо от калпака пада сняг,
а баба прави баница с късмети.
Навред из къщата се носи ароматът ...

Вървя, а след себе си не оставям следи!
Вървя, а пред мен е път от сълзи!
Лутам се в лабиринт от спомени...
за теб и мен, за дни незапомнени!
Чувствам се изгубена в този свят ...

Във твоя сън като звезда изгрях
с надежда тиха и неуловима…
Превзех мечтите ти без страх
със нежността на идващата зима.
В очите ти се претворих – ...

Аз не мога дори да те видя.
Като пъзел изследвам само части от теб.
Преди беше като отворена книга,
а сега вместо цветове има просто силует.
Аз не знам, дали да те търся. ...

Звяр
Свита кобра в сърцето,
в душата ураган,
разум проклина небето
и земния зверски капан. ...

В дъното на стъклената чаша
лежи една голяма болка,
пияната душа й праща,
безрезервна мила прошка.
Глътка от лютивата й сладост ...

Познато ли ти е онова чувство?...
Да знаеш, че нещо няма да е наред,
да искаш да плачеш, но да не знаеш защо,
да слушаш поредната тъжна песен,
която сякаш е безкрайна и описва изцяло живота ти... ...

Круела Девил, Круела Девил,
имала тя художничка една,
която със молива правела чудеса.
Страстта на Круела, познайте каква била -
да убива животни за своя изгода. ...

... Дъждът изгаря бавно
в пламъците на мистерия една.
Капките превръщат се
във въглените на страстта,
ледът под тях пропуква се, ...

Ода за петела
Редактора ми каза, -Махни “петела”,
звучи тривиално, сложи чучулига,
но аз обичам рано, не да блее козела,
а петел сутрин (и от посред нощ) да ми кукурига. ...