Сенки пишат...
Душата ми е стара. Архаична.
Почти е с цвят лилав. И диша...
Докоснеш ли с любовни притчи,
по устните и сенки пишат!... ...

Уникални сме само за краткия миг,
с очите на времето откраднали щрих.
За цял живот да сме роптали,
за този миг навярно сме живяли...
Протягали сме смело в пламъци ръце, ...

Писмо до дядо Коледа
Дядо мили, ха здравей!
Писмо ти пиша аз сега,
но подаръци не искам,
мечтая си други неща. ...

Стоя на гарата и те чакам. Нямаме среща, имаме съдба.
Хората около мен нямат значение. Те са декор, бездушни статисти. И те чакат теб, защото затова са създадени – да бъдат безучастни наблюдатели на поредната ни първа среща. И когато си тръгнем
… заедно…
от гарата, те ще се изпарят и вече няма да съ ...

Простена старият вампир:
„Безсмъртието вече натежава."
Пребродил целия всемир,
от самотата взе да му призлява.
Не сам, но толкова самотен, ...

Ти каза, че аз съм приятно момиче
и искаш често да излизаме заедно.
Ти каза, че аз съм духовито момиче
и с мен винаги ти е весело.
Ти каза, че аз съм умно момиче ...

Аз не съм неочаквана. Бавна съм
като късно и дълго танго.
Ти не ме предусещай! Не трябва.
Сътвори ме от пръст и дърво,
за да бъда отново безименна, ...

Ще ти дадат ли знак очите ми,
ако решиш от мене да си тръгнеш,
ще се разкъсват ли душите ни,
ако сърцето ми във миг изтръгнеш.
Ще избуят ли тръни на забравата, ...

До възглавието,
при дъха ти,
целувам крайчето
на скритата усмивка...
Дланта ми ...

- Ще влезеш ли?
- Ами, ще поостана ей тук на къщния ти праг,
Защо съм ти,
тук нещо ме прихвана и само ще те натъжа,
не бива пак... ...

Приятелство може би?!
Дали боли ме, че едно приятелка загубих,
не, не мисля дали си заслужава и сълза,
защото писна ми от детските игрички на света.
Вяра? О, дали я имаше във мен, едва ли!? ...

20.
Този път наистина й се обадих, преди да й се стоваря на главата. Някак си не се чувствах удобно да „надничам” непрекъснато в живота й, за да й връхлетя изневиделица в по-удобен момент. Мирна 2 имам предвид. Онази, която ми пише биографията. На нея май й се стори странно, че й се обаждам по телеф ...

Мен всички ме имат и никой ме няма.
До болка еднаква, до безумие различна.
Днес тъна във тебе, моя любов, голяма,
а утре твоя най-добър приятел ще обичам.
Аз искам любов, но и искам безкрая, ...

Приказка за Вярата
на Оня Свят (“Доносник”)
Убий българина ("доносника") (по Левчев)
Отново се връщам! И отново все този рефрен!
Отново си казвам – жалко, отново е същото. ...

Ти нежна струна дръпна в моята душа
и мислите ми странно завъртя,
пробуди ми ти всички сетива,
изпълни ме със звук и светлина.
И цялата си нежност ми дари, ...

Моята съдба
Вървя по пътя, който сам си начертах,
несигурен съм и дори изпитвам страх.
Във себе си не мога даже да повярвам,
не знам как мога тъй да продължавам. ...

Боли ме, боли ме душата,
сякаш чака я смърт.
Искам да прогоня тъгата,
да пречистя веднага ума.
Страдам, вътрешно страдам, ...

Не виждаш ли?
Безразличието ти ме убива!
Не виждаш ли?
Всичко в мен отчаяно се свива.
Не виждаш ли, ...

За Коледа пристигна
със своята шейна.
В училището стигна
и почна веселба.
Подаръци различни, ...

"Остави ме" - крещиш в лицето ми сега
и захвърляш настрана това,
че постоянно съм се опитвал да те разбера,
че не съм аз твоят първи враг,
че винаги съм се стремял ...

Грешки
Не си отивай, мъко моя,
не си отивайте и вие, спомени
за мойте грешки страшни,
че нали със тях живея. ...

Светът се събужда,
с усмивка изгрява денят...
Някъде някой сънува
и не иска да свършва сънят...
Денят е горчива реалност, ...

От години с устрем тичаш
някъде напред,
вярваш си, че за живота
имаш първи ред.
С бясна скорост подминаваш ...

Кой решава кое правилно и кое не е? Защо винаги трябва да обмисляш действията си с ходове напред? Нима животът ни е шах? Иска ти се да се изкачиш на най-високата част в твоя град да изкрещиш, да дадеш воля на чувствата си...
Но не е правилно, може и да ти се иска, може да желаеш да го покажеш, но на ...

Какво пък
Какво пък?
Вече с теб не съм!
И просто вече не си мой.
За жалост идваш в моя сън, ...

Нощта утихна, луната огрява,
ария нежна песен запява,
струни докосват душата ми нежна,
вятърът стене, клони увежда,
мисли политат навън в полумрака, ...

Кройка „Живот"
Тропосах скъсаните думи.
Със канап.
Оръфани са кръпките.
Парцалени. ...

Остави ме под покрива свой да остана,
от чадъра ти капе нечиста вода.
Не превръщай живота ни кратък във драма,
щом вече си тръгнал по друга следа.
Остави ме под покрива свой да остана. ...

" Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва...
Защо всичко е Илюзия...Животът, Смъртта,
Желанието да бъдем обичани...?"
Д. Димов
В края на лятото ...