Antonis Remos - Nyxtes monaxias
Perase tosos keros
ke akoma miazoun psema
kathe lexi keravnos
ke to pagero sou vlemma. ...

Какво ли мога повече да кажа?
Душата ми смирено онемя.
Очи свалих надолу към паважа
и с тиха вяра
Господа зовях... ...

Black night is not right,
I dont feel so bright,
I dont care to sit tight.
Maybe Ill find on the way down the line
That Im free, free to be me. ...

Видя ли й очите, Господи!
Какви божествени очи!
Разпъна ме със тях. Жигоса ме.
Претегли ме от чело до пети.
А после ме зачена във усмивка, ...

Дъждът не спи. Наострил е иглички
и всеки миг в нощта ще връхлети.
Такава нощ озонова обичам!
Такава нощ! А в нея - аз и ти!
Над нас чадър разперил е дланта си, ...

За последно
Последен път в ухото ти ще шептя,
последен път ще те прегърна,
последен път за тебе аз пламтя,
а после завинаги ще си тръгна. ...

Точно там, зад нежното лице,
някой крие тайните и с мърляви ръце.
Точно там, зад суровата фасада,
нейното сърце се гърчи, страда.
Полагам в сън оръжията си, ...

QUALIS PATER, TALIS FILIUS*
Майка му едва що не припадна. Добре, че беше седнала на дивана и нямаше опасност да се нарани при падането. Баща му, който стоеше до прозореца, запази присъствие на духа и се опита да смекчи ефекта от бомбата:
- Предполагам, че се шегуваш?
- Не, не се шегувам. Ще се оженя ...

Започнахме
от мъртвата природа.
Започнахме от жаби и рептилии.
Достигнахме
на космоса до свода. ...

На Димитрова (Лилия Нейкова)
с благодарност за коментара и!
Картините са мъртви съзерцания.
Въздействат на зениците единствено.
Не носят страх и хлипове ридание. ...

ОТ ЕВРОПА ДО АЗИЯ И ОБРАТНО
(ЕДИН ТЪЖЕН ПЪТЕПИС)
След нощния преход през половин Европа и безпроблемно и бързо преминаване през граничните пунктове на няколко държави, членове и не членове на ЕС, рано в августовската сутрин автобусът ни осъмна на българския граничен пункт Калотина. Задачата да се ра ...

тясно ми е
когато гледам цветна пъпка
цялата съм слух
чувам
как ...

И пак заудря във ума ми тишината,
искам да крещя, но нямам глас,
забивайки се мощно в същността на самотата,
опитвам да се запозная със собственото АЗ.
А то е гадно, гнусно, осквернено, ...

Защото, ако ти влезе в сърцето ми за един миг,
то бе само, защото преди това
аз вече бях достигнала до твоето.

Имаше мъж, имаше нощ, имаше лято.
Падаше дъжд, блесваше нож, стенеше вятър.
Нямаше дом, нямаше край, нито начало,
просто жена – тъмна душа и лунно тяло.
Имаше смях, имаше вик, имаше шепот. ...

Силен шум разцепи тишината,
слънцето от страх се скри.
Но на небето си оставаше луната,
която се любуваше на цветните искри.
По устните си вкус на грях усещах, ...

Преминах през стена от огън.
При теб да дойда и да те прегърна.
Протегнах пак ръка към теб.
Но пламъкът я бе обгърнал.
Отдръпнах я от твоята, защото ...

Върни се
Върни се...
Върни се в моите обятия,
върни се пак да ме обичаш...
Каква е таз апатия, ...

Светкавица раздира свод небесен,
тъмно е... гърми,
а той като в сън унесен...
моли се човекът с гаснещи очи.
И там сред тъмнината, ...

По реката на моите дни
някой гъсто нахвърлил е мрежи
и се питам какво ще лови -
мигове, обич или копнежи?...
Снощи в гората девствена, китна ...

Едно момиче...
Сама... за пореден път стои в къщи,
в огледалото едно лице й се мръщи...
По което се стичат сълзи,
по погледа му личи колко сърцето боли... ...

Вървя си по претъпканите улици и се мъча да се добера до хотела. А хората кротичко си ме подмятат като надуваема топка. А ако случайно аз побутна някоя от тези ВИП-персони, си отнасям злобния поглед и някоя и друга обида или псувня на чужд език. Чудя се кога ли станахме такива егоисти? Кога намразих ...

Създай ме отново - силна и неразрушима,
такава, както бях преди.
Скрий дълбоко раната незаличима,
спаси ме от кошмара в моите дни.
Как искам нощта да не свършва, ...

Две думи
от ъгъла надничат...
Теб ли чакат или мене?
Две думи
под дъжда притичват, ...

Пожелавам ти всичко хубаво! Тръгвай си! Не се притеснявай да затръшнеш силно вратата - тук отдавна всичко е разбито на хиляди парченца. Хайде, тръгвай по- бързо! Чакам да си заминеш, за да заключа завинаги вратите към сърцето си. Заминавай! И без това много дълго се застоя. Защо стоиш още тук? Не ти ...

Прошка
Гледам сега празната стая
и твоя силует рисувам с очи.
Най-много от всичко тебе желая,
но разумът силно на сърцето крещи: ...

Аз не знаех дали съществуваш
или в сън те измислих сама...
По тавана ми сенки рисуват
топли тъмни очи и луна.
Бели облаци, вместо завивка ...

Обичам те, но нямам право да го казвам!
Желая те, но нямам право да съм с теб!
Преструвам се, че аз без тебе мога.
Усмихвам се, но плаче моето сърце.
Невъзможната любов и двама ни разкъсва. ...

Дървото, което засях, се разлисти.
Домът ми е малък. Имам проблеми.
Всеки ден се зареждам с неистини
от живота ви - дребнотемен.
Криви пътеки, надежди и грешки, ...

Бях млада и невинна,
бях чиста и обляна в красота,
бях толкова изящна,
че на пръста си въртях света.
Бях бледа, синеока, ...

Продавачът на безсъници
(Когато мракът тихо се събужда...)
Когато сянката
на всякакво приличие
се разсъблича ...

Дъждът - тиха приказка, плахо вали.
(Забравих да взема чадъра, разсеяна.)
Вървя и си мисля: "Защо ме боли?
И днеска ли няма да те изживея?"
Отровно зелените майски дървета ...

Боли новата зора...
Загубата винаги боли!
Надежда, вяра,
... а есента вали!
Бавно пристъпва зимата в бяло! ...

Уморих се,
от това
да внимавам как говоря,
как се шегувам,
да съм тъжна по неволя, ...

На ръба на гората сърцето ти лудо - бие до пръсване. Клони преплетени. Очи на кошута. Няма пътека и брод няма. Високо дърветата сплитат короните - вият от болка ръцете ти. Тръни къпинови нокти забиват в очите ти. Страшна и тъмна, гората зове името ти, стократно повторено - ехо от скрити клисури. Неу ...

Душата си за теб във храм превърнах,
а олтара в него – твоята душа.
Икони бяха всички обещания,
а погледът ти - скрит в свещта.
Във храма бях единствен богомолец ...

Завивка, нежна, вчерашна роса,
прилив идва да ме вземе,
ще ме върне, когато си сама...
Някой поглед ще обърне,
дали това ще бъдеш ти? ...