Ние, хората, обичаме болката. Обичаме да ни боли. И точна поради тази причина се нараняваме. И после страдаме и ни е някак хубаво. Живеем в 21 век, където всички сме се превърнали в жалки мазохисти. Предпочитаме драмата пред спокойствието. И я внасяме в живота си, без да мислим за последиците. Привл ...
Казват - животът красив е...
Казват - животът красив е...
До мен е момчето с най-красивите очи.
И казват - той още щастлив е,
ако имаш постижими мечти. ...
РАЗМИНАВАНЕ
втора част
Повикът бе неочакван и рязък и я свари неподготвена за такова изпитание, стоварвайки върху нея силно и радостно вълнение.
- Здравей!
Това бе единствената дума, която успя да улови с изопнатите си от напрежение сетива, които глъхнеха от силния шум на дискотеката. Но тя бе доста ...
На хълма бе отколешното сборище
на ветрове, въртели много чувства.
Редуват се кого ще го събори -
необяснимото любовното изкуство.
От къщата следи ги крехкост нежна, ...
Сред твоите жита съм нежен цвят.
Синчец залутан в зноя им се сгушва.
Под небесата ти съм в полет пак.
Със вятъра врабче към теб се люшва.
Във моя изгрев си дочакан лъч. ...
Уплашена от твоето внезапно отчуждение,
сред черни мисли разплакана стоя,
без думи, вопъл и движение,
душата къса се безмилостно и страшно.
Как бързо подарих ти всеки трепет ...
Не плача, това в очите не са сълзи -
димът цигарен неволно залютя...
Не съм ядосана, не, нищо не горчи,
дори мълчанието днес не заболя.
Не съм студена, нито примирена, ...
ДУХОВНОСТ ЛИ?
С това есе не желая да разрушавам нищо. Зная, че след него нищо няма да се промени. Просто споделям своето мнение, както често правите и вие тук. Предизвика ме прочита на един стих.
Някъде прочетох, че материята била ненужна. Иска ни се, но не е. Тук, в това измерение, духът съществува ...
Пеперудени крила
Пеперуденият плач тишината озарява,
крила, по-нежни от паяжина, са разкъсани.
Към свободата да полети не и позволява,
нежната и душица по неволя тук остава. ...
Дните си минават,
но болката от липсата и случилото се остава!
Споменът за едно Розово човече,
което остави незаличима следа в нашите сърца!
Едно лице,една усмивка, ...
Дъжд вали. И чука по покрива. Стъклата се замрежват. От дъха ми. От хлада отвън. Осиротели, стъклата се премрежват. Преди миг бяхме двама. Дъждът валеше и чукаше по покрива. Слушахме "Канзас" тихо, докато той редеше причини да си отиде.
Дъждът вали. И чука по покрива. Слушам "Канзас" тихо и не мога ...
Не пробляснаха ярки звезди.
Не разтвори душата си синя небето.
Захладняха в очите ти сиви мъгли
и се спуснаха мокри по моите...
Като сенки се лутаме днес ...
Цветно...
Така красиво е, когато носиш нежно име
и още толкова неща са въплътени в него.
То казва сякаш целуни и прегърни ме,
но и мисли с любов за крехкото ми его. ...