Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.1K results
Тя бе мадам
🇧🇬
С миналото можеш да се простиш, но то с теб... никога!
Тя бе мадам от първа класа,
навремето избраха я за „Мис",
принцеса беше два-три часа,
изпълнила пореден свой каприз. ...
Променена съдба
Вяра нямаше семейство, не знаеше кои са родителите й. Домът, в който израстна беше за нея и майка, и баща. Там й дадоха и име, и презиме. Преди да го напусне, възпитателката я предупреди да внимава да не се поддава на съблазни, защото в жилите й тече кръвта на лекомислената й и безот ...
Една древна мъдрост, дошла от зората на времето, гласи, че, когато старците страдат, градовете умират. Свикнали сме да не се замисляме твърде дълбоко над старите писания. Приемаме ги повърхностно, като всеизвестни и малко банални истини. Затова не вникваме в съдържанието им до самия им корен, който ...
Облегнат и замислен във разбитите завивки,
наливам бавно чаша чисто, тъжно уиски.
Пуснал диск на Гари Мур на уредбата си стара,
паля със кибрит последната угаснала цигара.
Полумъртъв-полупян, във стаичката задимена, ...
Не съм ти спомен ни от вчера, ни от утре.
Не ме прегръщай с натежали от желания ръце.
От жар във пепел всяка дума ще превърна,
и няма да съм част от твоите премного грехове.
Ти мойте устни никога не ще целуваш. ...
Не знам защо стана така. Всичко изведнъж се обърна.
И без да попитам защо не ме спря, прашната си самота пак прегърнах.
Мислех, че си е отишла, и че никога няма да се върне...
Как съм могла да греша, при положение, че в страдаща пак се превърнах?...
Всичко, което най-силно съм желала, е да съм прост ...
Сигурността на твойто рамо
Черна дупка емоционална,
поглъща ме в депресия фатална.
Една през друга мислите прескачат се,
не ми помагат даже и приятелите. ...
Защо не ме оставиш вече? Аз не мога повече така. Виждам лика ти, почти те докосвам. Но те няма, знам. Не мога да те срещна. Няма да бъдем заедно. Толкова много "не" и "няма", но защо тогава непрекъснато ме теглиш към себе си? Не знам. Не намирам отговор. Заел си толкова голяма част от сърцето и съзн ...
Понякога, струва ми се, животът изглежда устроен като механизма на колело - всяко се върти на един принцип. Новият ден носи само новите формалности. Едни и същи прибори, хранене, после - всичко в мивката. На обед същата посуда - само съдържанието малко се различава... а понякога не. Събуждаш се с ус ...
Аз съм океан. Искаш ли да опознаеш дълбините ми?
Гмурни се...
Аз съм крепост. Можеш ли да ме превземеш?
Осмели се...
Аз съм вятъра. Защо не ме прегърнеш? ...
Знаеш - мога без теб, но се връщам за кой ли път... Връщам се, както ти идваш и си отиваш от живота ми като видение. Оставаме за миг... след това - болка! Красиви чувства изравяме наяве. Горчи ни! Дори сладкото понякога горчи!
Минават дни, месеци - не те търся, не ме търсиш... сякаш не се помним. Ср ...
Цивилизация - дали това означава
да караш едно ферари с цвят червен,
да имаш малък супер GSM,
да ходиш всеки ден по празненства,
да пиеш маркови вина, ...
Топъл миг. Нежност. Красота.
Две тела в любовен танц преплетени.
Мелодия. Китара. Светлина.
Полет на душите с нишка вплетени.
Докосване. Припламваща искра. ...
Как да загърбя всичко между теб и мен?
Минутите и дните, радостта ни,
че беше слънцето на моя ден
и първата искрица на страстта ми.
Сега мълчиш и свеждаш поглед ...
Често ураганите се оказват обичайни тропически бури
навестяващи тези брегове от векове
Нещо като сезонни посетители
кажи-речи - роднини по Коледа
Любовта рядко е ураган ...
Не, не искай от мен да разказвам коя съм. Стоиш пред мен и се вглеждаш в косата ми. Тя е небрежно вързана и от всякъде стърчат косъмчета, всяко с различно мнение. Е, да... малко съм рошава... и какво от това. Снощи изнасях концерт на майка ми, малко стари песни и чаша вино... е, как да се събудя с м ...