Обливайки нощта,
огънят тлееше в пещта,
мислейки за следващият миг живот,
на тази цивилизация станал вечен роб.
Ежедневно хората умират, ...

Заслепен от дъжд и пот, със скъсани калиги
през влажната вълна - усмихващ се с очи,
прикриващ раните от калните вериги,
захвърли мръсна туника със кървави черти.
А слънцето залязваше във паднала корида, ...

Ще те целуна в тихата лятна нощ,
ще се къпем в приказен звезден дъжд,
ще се потопим в среднощен неповторим разкош,
ще съм твоята жена, ти - моят мъж.
Ще разцъфтят червени рози по устните ни, ...

Понякога... идва само веднъж,
с напевно многогласен свиден звук,
на струйно паднал летен дъжд,
по покриви, метежно, с ромол щур,
забързана мелодия, прастара, в тон ...

Колко болка в сърцето се крие,
колко мъка в очите тая,
колко радост загубихме ние
за някаква чужда мечта.
И ме пусна така да си ида, ...

КОГАТО НИКОЙ НЕ ВИ ОБИЧА
Когато никой не Ви обича, доколкото е невъзможно да се живее без поне малко споделена любов, влюбете се в себе си!
Застанете пред огледалото. Колко са хубави очите, устните, погледът, шията, косите!... Колко добре ще изглеждат краката в подходящи обувки, а една модерна приче ...

В моменти на съдбоносни сблъсъци опитваме да прокопаем тунел под нищото... под всичко - илюзията, която запълва полезрението...
Ще се познаем ли там, аз и ти, в средата на спомено-мисли-копнежите си? Преплели сякаш сред пясък тънките ниши на желанията си. С възможност само за една пресечна точка... ...

12.08.2008
Българио! Защо си тъй сиротна?
Та ти безброй герои си родила!
Българио! Страна не си самотна!
Ти си единствена наша родина! ...

Един малък тъмен пашкул - студено и мрачно, затворена в него душа прокълната. Лъч прониква, а аз, бездиханна, го откривам. И ето, пашкулът се разтваря -слънчева дъга! Гъсеницата се преражда -Пеперудата разтваря красивите крила и полита към синьото небе - от цвят на цвят; от лист на лист красотата си ...

Крадат ме! Цял живот!
Крадат идеи, дрехи и усмивки!
Крадат детето в мен, а после и
жената - дори сълзата ми от
онзи ден! ...

Една студена сутрин. Часът е невъзможно рано. Тъмно е. Колкото и да е странно, успях някак си да стана и да се домъкна до доджото. Добре, че има два калорифера и, както обикновено загрявам и разтягам в непосредствена, почти интимна близост с единия - много е приятно да седя на пътя на струята топъл ...

Самотна пейка
на малка, цветна алея.
Самотно седя...
Самотно мечтая...
Самотно чакам... ...

Казваш, че не ме боли,
че се преструвам.
Истината е, че си прав.
По-удобно ми е да кървя,
да ридая, да сивея, ...

Малката кибритопродавачка
На улицата, свито в мрака,
едно дете продаваше кибрит.
А хората забързани вървяха,
без даже да поглеждат настрани. ...

Пълзи...
не знаеш как боли.
Сълзи...
не знаеш как вали.
Тежи... ...

Като птица, се налага
всеки ден аз да летя,
като птицата проклета,
ме споходи същата съдба.
Всеки ден на самолета ...

Срещнах те и те прибрах в сърцето си.
И после търсех и те преоткривах
навсякъде и точно там където си.
Винаги намирах те и с теб заспивах.
Бях самотен, а живееше навътре в мен. ...

Казват, че съм като анимационен герой:
създаден от парченцата души на образи,
развален от комплексираност, друго мое
недъгче, което все би ви носило тормоз.
И че съм се скрил там, далеч зад Егото, ...

При скалите на Яворов
Поморие
И досега те виждам още там.
Приседнал и загледан в ширинето.
Обикновено привечер. И сам. ...

Плаж. Август. Бургас. Жега като във фурна.
На „Вие" към мен се обръщаш. Културна.
Името ти: не го запомних. Аз съм физиономист.
Какъв се дипломирах ли? Икономист.
Предлагам на „Ти". Да премахнем бариерата. ...

Когато тока угасне
Като на вятърна мелница крилете,
непрестанно - всеки божи ден,
омагьосани - размахваме ръцете,
неуловимото да уловим и спрем. ...

"Там, дето тече
на Баш-Боунар водата,
там си бели
БJAЛА АНАСТА ПЛАТНАТА..."
Нар. песен ...

Искам от теб
да си топъл и буен като пролетен вятър -
да се втурваш със смях през прозореца,
да затръшваш врати и да късаш завесите,
да посипваш с цветен прашец хората ...

Любов "до поискване"
Не ме поиска,
когато пролетно
в косите имах
теменужен вятър. ...

*
Уморих се да живея безсърдечно,
уморих се вечер все да съм пиян.
Да се моля за усмивки и за срещи
и да плача под луната неразбран. ...

Изигра ли този възел,
оплетен от плътта на твоя гняв?
Усещаш ли очите,
които те гледат от сянката, отсреща...
Усещаш ли ми пулса, ...

Днес Вили Вуцов обяви, че е принуден да си подаде оставката само час и половина след фиаското на Левски срещу беларуския БАТЕ.
След емоционален разговор със собственика на клуба старши треньорът е поставен под ултиматум: или да си подаде оставката, или ще бъде уволнен...
Искам само да припомня на г- ...

Тръгвай си...
Тръгвай си - и не брой стъпалата -
моят храм е много висок,
тръгвай си - ти премина реката -
няма брод отново назад!... ...

Виждал ли си изгрев над гора,
станала златиста от лъчи,
залезът припламва вечерта,
после падат няколко звезди.
Сънена гората се протяга, ...

Тя май е дошла.
Отвън на прага стои.
Ще влезе ли в моята стая,
ще вземе ли мойта душа - за награда?
Да я поканя все пак. Ако иска да седне. ...

Пиша някакви прости слова,
пълни с чувство на тъга.
Те породени са в нощта
от едничка любовта.
Защо не мога да те забравя, ...

Бешмет. Калпак.
В уста кинжал.
Пари за булка
ще натрупа.
В очите бистри ...