Сърцето ми е просто клетка,
а душата ми разкъсва я
и лицето е просто маска,
за заблуда слагам я...
И ръцете ми са просто клони ...

С чашата, химикала и листа.
Страхуващ се да погледна в себе си.
Изплашен от поглед на хора,
затворен съм, сълзящ и...
... допивам си убийствено виното ...

толкова близо,
а всъщност токоз далече,
седиш до мен,
а си на километри от сърцето ми,
не можеш го докосна, ...

Здравейте, читатели различни, от всякакви типове, обикновени, нетипични.
Това писание е на моя живот в момента описание. Ще се старая да го опиша в рими, но не обещавам да са ви любими. Та аз съм на сладките 17 все още незрял, но пък от загадките на съдбата доста вече познал. Животът ми сега е безцв ...

Изтриваш си грима и лягаш потна,
умори ли се да гледаш порно?
За наши срещи винаги си точна,
отпусни се, застани удобно...
Пушим и пием, минава пет. ...

* * *
Две горили седели на клона,
наблюдавали "Тарзан - Красиви",
прекрасен, като икона,
как прави номерата си диви. ...

Ще те намеря, скрита в кошер с мед
и цялата покрита от пчелите.
Ще те целуна. Ще живея с теб.
И винаги за всичко ще те питам.
Ще бъда лош, понякога - добър. ...

Казах ти да не вярваш в приказки.
Любов моя, не виждаш ли,
че в живота не всичко е истинско?
Сега пак плачеш в ръцете ми,
не повярва, че е истина... ...

Партия шах
в изтъркан от употреба шкаф
с миризма на нафталин,
с фигури от печен пластелин...
Поредната партия шах ...

Чувство късно през нощта
не иска, не ме оставя да заспя.
Остави ме вече, уморен съм,
знам, че пак ще те видя в моя сън.
Мисля на изгасена лампа, мрачно е, ...

Наскоро с един близък приятел си говорихме за писането. Писането на нещо творческо, например разказ. Говорихме за това как се пише или по-точно как той пише и как аз пиша. Той каза, че трябва да има какво да каже на другите, а аз отговорих, че пиша, когато искам да кажа нещо на себе си, пиша, за да ...

Мъртъв сезон за думите.
Свидливо е на чувства времето.
Окъселите обещания
сгъвам в куфари,
с които няма да тръгна за никъде. ...

Ще остане
само споменът
от болката.
Но ще забравя.
Ще мога ли да те ...

Някога с тебе бяхме врагове, нали така?
Някога ти ме обичаше, а аз не, нали така?
Някога ти ме мразеше за всичко, което ти причиних?
Някога ти и аз бяхме добри приятели, нали?
И ето, пътищата ни отново се събраха, ...

Сред своите се чувствам чужда,
сред чуждите съм тъй сама...
Навярно да съм никому ненужна
е предвещала моята съдба,
но нощем ми говори тишината ...

Когато бях свещ,
горях, топях се,
бях восък горещ.
Когато бях море,
исках да те прегърна, ...

Как дните ни минават безвъзвратно,
като река, препускаща по склона,
а детството ми весело и цветно,
назад остана, като спомен.
От старите албуми ме поглеждат ...

Кръгла спалня, заемаща на ширина почти цялата стая изработена от масивно дърво на приказни плетеници, от листа птички цветя, в светъл ненатрапващ се дървесен цвят, двете нощни шкафчета от двете страни бяха като дантелени, от същата дърворезба от дясно беше стена - прозорец с матирани стъкла, също на ...

Щастлива си, Любов, нали?
Ухаеш на зародиш.
С душа на нежна струна.
С усмивка - лунен сърп.
С прегръдка на маслинов клон. ...

Кръгла маса и бутилка узо,
аз и вие - както винаги.
Един от всичките е гузен,
раздухва се интригата.
Години по лицето ми - ...

Тази оглушителна тишина,
в която те няма,
ме посипва
с кристали умора.
Падам... ...

Всеки спомен, който нося в сърцето
ще го скрия в някоя мечта.
Ще премахна и усмивката си от лицето
и ще стана аз студена за света.
Ще проклинам всеки, който ме пожелае ...

Времето,
възседнало
часовниковото махало,
в упоение
люлее се ...

Мраморът е жаден... Още...
Мраморът помни
интимните тайни...
Вплел във съня си
сок кехлибарен, ...

А беше отдавна...
Сега е вече забравено...
Когато беше нещастна...
Аз идвах при теб и те питах... задавено...
... Мамо... защо пак плачеш? ...

Веднъж съгледах звезда,
в нея видях лицето ти -
щастлив бдиш над мен,
от небето ме гледаш
и виждаш в сърцето ми ...

Жадно е лятото...
За есен в момчешки разрошени сиви коси.
За синята бримчица в тъжното на очи.
Искаш ли топъл шал от нея да заплетем -
вместо дом, който никога няма с теб да сберем.