Когато вечер се прибираш в къщи
и още от вратата с него почнеш да споделяш,
и флиртуваш, и се смееш.
Болка сърцето ми прорязва.
Буца в гърлото засяда. ...

Днес станах рано. Някои хора смятат, че като сме контрольори, нямаме нормирано работно време. И сутрин си пътуват без билет и са си спокойни. Трябва да направя нещо за този будилник, звъни отвратително. Жената казва да си навивам джеесема, ама аз този апарат го използвам само когато тя ме търси или ...

Не мога...
Не мога във сърцето ти да вляза,
спомените ти горчиви да прогоня -
сълзата ти, която ще присяда,
назад обърнеш ли глава неволно... ...

Какво представлява религията? Философия, съвкупност от етични норми или опит да си обясним пораждането на света?... Като висше същество човекът е надарен с разум, но дали този разум е творение на талантливата природа, или на една много по-висша сила?
Религията оказва влияние върху културата на всяка ...

in Memory
Ти беше нежна и добра грижовна майка и съпруга.
Набързо Господ те прибра. Няма като тебе друга.
Сега си ангел в небесата. Почивай в мир и тишина.
От там поглеждай към земята към нас ти, майчице добра. ...

Мигът на щастие
е толкова нетраен!
Защо го разпиляваме
тъй лесно?
В пътуването ни, ...

Take a souvenir and stop your staring
Just cause I'm screaming
Don't mean I'm sharing
Can't keep my mouth shut
if you keep that dress on ...

Simple Plan-Save you
Take a breath
I pull myself together
Just another step till I reach the door
You’ll never know the way it tears me up inside to see you ...

Ich will bei dir sein und denke nur an dich,
habe das Gefühl du hörst mich nicht.
Wenn ich meine Wünsche in die Sterne schreib,
dann tu ich das doch nur um bei dir zu sein.
Jede Sekunde will ich nur mit dir verbringen. ...

I watched you change,
I never knew,
That you would be,
Like all the rest.
You were so true, too good to be true. ...

Денят на влюбените
Тя беше цветът на телевизора.
Устата й се накъдри като метална змия.
Въпреки, че Холивуд беше тъжен,
биха ни припомнили, че това е като Денат на влюбените. ...

Frozen Angel
Norhter
We were together as one
All that we had can’t be undone
Our love fading, now it’s gone ...

Това е моят живот... принципи, закони, подобаващи дела... Видимо силна личност, твърда като скала, а вътре в мен крещи едно момиче обикновено като всички, борещо се с живота, който я отвращава, безсилно от това, че когато иска да крещи, просто стиска юмруци и прехапва устни, защото просто това момич ...

Има ли решение
Има ли решение на болката в любовта? Как да спра да плача? Никой не може да ме спре! Само този, за когото роня сълзи! Но как ще се случи това? Да ме накара да спра, като той дори не подозира, че страдам така силно заради него. Как да повярвам, че влюбените са щастливи, когато аз съм с ...

Търсещи... борещи се... страдащи...
Осъзнаваме нещо, само за да разберем,
че нищо не е такова, за каквото сме го мислели.
Мислим, че има смисъл.
Вярваме... в нещо, и Бог не знае в какво. ...

Облечен е денят във тишина,
а слънцето искрящо натъжава,
не пее славей в близката гора,
в мълчание звукът се разпилява.
Не носи радост пролетният цвят ...

Залезът е муза на зората,
отекващ тихо в златисти небеса,
като уморен самотник
с последната въздишка на деня отлита
и заспива в косите на нощта. ...

>> Бързо или бавно всеки крачи.
>> Крачи към дома, семейство и трапеза.
>> Уют очакват хора разни
>> и бият празнични звънчета.
>> ...

Къде, любов, закъсня?
Аз чаках те и изстрадвах всяка сълза,
всеки дъх умираше, търсейки те,
сърцето жадуваше, въпреки всяка тъга.
Къде, любов, закъсня? ...

Защото си измисляхме проблеми,
защото аз до смърт те нараних,
защото ти си тръгна ненавреме,
а аз за тебе не написах стих,
защото телефонът все мълчеше, ...

Да се страхуваш да пораснеш
Химикалката се плъзгаше нетърпеливо по редовете, а те се омастиляваха с неравномерно изписани букви. Ръката, която здраво стискаше химикалката, беше бледа и студена. Ноктите бяха леко потъмнели, но грижливо оформени. На един от дългите и тънки пръсти като на пианист блест ...

Пусни ме да отлетя!
Да се отдам на нежните прегръдки на вятъра.
Пусни ме да отлетя!
Да се удавя в целувките на пенливата река.
Пусни ме да отлетя! ...

Щастие беше! Усмихнато!
Със блестящи очи и криле,
и поръсено с вяра, нестихващо.
Тъй безкрайно, но вечно ли бе?
Твърде вечен, единствено спомена ...

Студена светлина
с бели, слънчеви очи
пак премята своята коса
над поле от висоти.
Капка - шарена покривка, ...

Приличаш ми на мъничко кокиче,
цвят прокарало сред всичките цветя.
Но как изглеждаш аз не знам, момиче -
пролет не съм чувствал досега.
Приличаш ми на сладкопойно птиче, ...

Крилата
са настръхнали
от вятъра,
изгубили копнежа си
до теб да са… ...

Обичам те, но не намирам думи подходящи,
с които да опиша любовта си.
Чувствата, тъй силни са... така искрящи,
че всяка дума бледнеещо и недостатъчно звучи.
Как ми се иска да опиша ...

***
Чупливо е всичко
и всичко се рони.
Врабчето е птичка
на всички сезони. ...

.....
Оттам поетът влезе в сянка
и дълго се боричка с нея -
на мрака мъртвата стопанка,
везната на Уран и Гея. ...

Аз вярвам.
Вярвам, че светът може по-добър да бъде.
Вярвам, че хората могат да бъдат добри.
Вярвам на всички -
на ближния и непознатия. ...

Изстинаха чувствата, няма я любовта,
ревнуваш ме ти, но какво чувствам аз
не знаеш ти, виждаш ме с друг и
пак ревнуваш от всеки друг.
Не ме притежаваш, не си ми господар, ...