Този праг, този праг, той не е само мой,
а на всички, които обичам...
Мога още сега да си ида, без болка
мога просто след теб да изтичам.
Там, където ме чакаш, ...

Замисляме ли се за малките нещица в сивите ни дни, които всъщност отнасят гъстата им мъгла далеч и с лазурните си лъчи ни докосват нежно?... Даваме ли си сметка за думите, които чуваме всеки ден от различни хора, различни думи, носещи различни послания... Осъзнаваме ли колко струват някои думи, колк ...

Всеки се нуждае от малко време сам, всеки има нужда да обмисли случващите се неща, без някой да го пита какво има. Всеки човек иска да бъде щастлив... но дали винаги се получава.
И ето, че момичето отново страдаше само в нощта. Въпреки това тези, които я обичаха можеха да усетят нейната болка... дор ...

ЧАСЪТ НА СРЕЩАТА
Ето едно нещо, което осмисля по странен начин живота ни, води ни до огледалото, напълно обезсмисля цвета на някоя чаша или вкуса на съдържанието й, или пък точно обратното - глътката коняк има тъкмо оня кехлибарен оттенък, единствено възможен сега, когато от часа на срещата ни дели ...

Обичам,
когато обичам.
Не зная
дори, когато желая.
Но знам ...

Ще продължавам да те лъжа, Страх,
че не мисля аз за Самотата,
но така и не разбрах
как да спра Болката позната...
Ти виждаш ли Сърцето в мене - ...

В сърцето мое бавно гасне
искра по някаква идея -
загубен плам,
забравено вълнение,
някога описано в стихотворение. ...

По котешки удобно,
настанена на фотьойла,
спомените
и щенията мои
от паметта си викам. ...

Някъде четох, че романтичната душа се определяла от дължината на краката...
Ето! Знаех си аз... С тези мои крака само неприятности съм си навличала цял живот. Не, че имам нещо против... Те са дълги, прави, добре оформени, също като фантазиите ми, които ме преследват дори и наяве. Най - страхотни са ...

Поредната нощ, в която през сълзи страдам.
Нощ, обречена на тъга и спомени по тебе.
Пореден стих, който на теб посвещавам.
Стих, изпълнен с болка за отминалото време.
За пореден път в стаята стоя сама, ...

Конят и тревата
По Христо Пелитев
Свети Трифон, вече престарял,
невеста във живота си избрал...
На старините да си гледа кефа ...

Знаеш ли, когато погледна луната виждам твоя лик,
като падаща звезда в небето отново чувам своя вик...
Как те вика, както небето вика залязващото слънце...
така безнадеждно и искренно, така от него независещо.
Нима не мога да те прегърна, ...

Като капка на върха на листото,
полюшвам се...
Кога ще се отроня?
Като река, хваната в руслото,
лутам се... ...

Три пъти.
Три думи.
Три букви.
Три звука.
Три мига. ...

Нежна обява
Скромна, запазена и добронамерена блондинка на 73 години, търси спътник в живота, с цел брак. До 56 години, несемеен, без деца, със собствено жилище в центъра на София. Да не пие, да не пуши, да не играе карти, да харесва домашния уют и „Вдовицата в бяло”. Да обича развлеченията, банкови ...

Усмивките фалшиви и изкуствени
отдавна се превърнаха в гримаси.
До кръв са дланите протрити
от куп излишни запознанства.
Очите - кухи и безжизнени, ...

За тебе лудо ще изкрещя
в пустинен плащ - "Обичам!",
за тебе гръмко ще затрещя
в стихия и пак ще ти се вричам.
За теб съм склонна да умра, ...

отговор на
Смешко

Изоставен миг.
Вятърът танцува с
падащо листо.

Пак гледам телефона и се моля
след кратък звън да чуя твоя глас...
Ти гледаш телефона и се молиш
този път да те потърся аз...
Но телефоните стоят безмълвни, ...

Гут бай, Любов... Дойдох да се сбогувам...
Не ме прие тъй, както тебе аз...
Щастлива съм, че днес ще отпътувам
в друг свят без брод, без карта и компас...
О! Не, Любов! Недей се чувства гузно, ...

Покровител
Протегни ръка към мен,
дай ми кръпка красота,
хвани душата ми във плен –
създай ме в своята мечта ...

И аз усетих онази ледена ръка,
която стяга понякога сърцето,
увива се като отровна змия
и е като плесница, нанесена в лицето.
Когато нощем си лягам в самота ...

Капчица роса върху цветето лежи,
но ще дойде слънцето и ще я изпари,
вечерта нова капчица ще се роди,
върху цветето красиво отново ще лежи,
а то, затихнало в очакване, трепти, ...

Къде избяга пламъкът в очите ти?
- Търкулна се като подплашен таралеж!
Къде отлитна свежестта на мислите ти?
- Превърна се в пространството на скреж!
Къде остави своя порив - лъч метежен? ...

Остави любовта сама на пътя,
а днес се върна да я прибереш,
но нямам право днес да те осъдя,
защото я превърна във копнеж.
А той политна жадно в синевата, ...

Войната на поета
Поетът може да не иска,
но музата го тласка веч'
към яркия и сладък изгрев,
към грозната, ревяща сеч. ...

Всеки миг сърцето ми трепне
поредната среща с теб да избегне.
Всяка мисъл с теб задоволявам,
сърцето си тихо на тебе предавам!
Щом очите ти видя, светът ми се срива, ...

Мои
мъже...
Мои
влюбени ангели,
които ме чакахте... ...

Гледам ги как падат капките дъждовни,
сипят се в душата ми, толкова огромни,
леят и преливат в дълбините й греховни,
ала сухи пак остават чувствата виновни.
Пътуваме по пътищата стари, ...

Знаеш ли какво е празнота? –
Празнота е да нямаш
Сърце, което да бие,
Душа, която да лети,
Дъх, който да спира ...

Открий ме, аз ще бъда твоя...
Там, където зората изгрява
и твоето лице озарява,
където луната заспива,
уморена пътя ти да осветява... ...

Пожълтелите листа летяха от есенните клони и целуваха нежно асфалта, преди да се слеят с него под стъпките на забързаните минувачи. Едно объркано цветче се поклони, докоснато от леките крачета на пчела. Гарга се носеше над алеята, по която русо хлапе подритваше кестен. Потропвайки, кестенът се скри ...