В ритъма на танца поведе ни магичен глас,
глас познат и лечебен дори в минутите първи
от годината нова, която така бленуваното щастие
щеше да донесе за всинца ни на хорото кръшно,
буйно и игриво, виещо се кат змия в посоки ...

Да вярваш само на думи, е все така суета.
В пъстра цветност обути дирижират умело света.
Множат се всякак си, въздействащо-магнетични,
с цел да вменяват енергии, вибрационно различни.
Доволно потапят в илюзия всяка въздушна глава ...

От хорски приказки убита съм
но ти пак си моята опора
дори оттам откъдето няма връщане
аз пак те търся и пиша за теб.
Стори ми магия, мой гидийо, ...

Послушах те,очите си затворих...
Заръча ми да замълча.
Накара ме да се присторя
че съм намерил любовта.
А после ...щом разбра че подвластен ...

- Олекна ли ти? – питаше Насим, а тя повръщаше и изпитваше срам. Как беше влязъл? Той придържаше косата ѝ, сега го разбра и на моменти ѝ се мяркаха ръцете му, после бельото, с което беше облечена.
- Ах, ах, Найдена! – повтаряше арабинът и бършеше грима под очите на Найдена с някакъв грапав плат.
Пос ...

Аз съм питанката в края
на твоето удивление;
от автора на "Как те трая"
любимото ти произведение.
Онзи кичур от съня ти, ...

Не ще да има прошка в този час -
телата ви във пропасти ще падат.
И дим ще нарисува висините.
Звезди с безбройни и светлинни пипала -
космически медузи, ...

Сама със вятъра в нощта да бъда аз обичам...
Сама, сред вълци, в гъстите мъгли да тичам ...
Сама, където всичко е едно...
Сама, в несъществуващо добро и зло....
Сама, не в самота, но в единение ...

Изнемогваха прогнилите дъски
от топуркането на джуджетата.
Още миг-подът щеше да рухне.
Малките човечета хвърляха мълнии-
очите им святкаха гневно- ...

Да, вместо кафето, в което седяхме,
аптека направили и магазин,
а ние белѝте май с теб надживяхме,
денят – предсказуем, светът – обозрим.
Сега делови сме и много сериозни, ...

Между приятелки:
- Регнах се, предствих се: пухкавелка, не обичам домакинската работа, не мога да готвя и гладя. гледам спорт и най-вече футбол, попийвам и пуша, а всички мъже ме блокират. Защо?
- Защото те мислят за мъж! Я се поразрови повечко из мъжките профили и ще откриеш как всички обичат семей ...

Пръстта не ще да се надигне с воя
на тези
закопани преди нас.
Мъртви са!
Дори да има там герои, ...

Събрани тук и облаците на седянка
огромни, черни, предвестници на буря с дъжд
едничко между тях по чудо оцеляло
свило се и онемяло, облаче във форма на едно сърце
Забиха лудо големите камбани ...

Не зная какво ме очаква в края на пътя –
може би Бог ще протегне за прегръдка ръце
да ме хване и до свойте гърди да ме скъта,
да чуя как бие огромното боже сърце.
Не зная какво ме очаква в края на пътя – ...

За всичко има време,
не бързайте, мечтайте!
И мъничкото семе
на любовта раздайте!
Притихнали в сърцето ...

Просто кръст ли!? Четири посоки.
Толкова са само на света.
Някои отвеждат нависоко,
други ни запращат сред калта.
Просто кръст, но страшното е друго - ...

Аз имам две силни крила,
това са моята майка и баща.
Те помагат ми в живота да летя,
лети и мечтае и моята душа!
И моля се на Господ да ги пази, ...

на ловците на Духове
Капаните са много.
Капаните са не един.
Природата гледа строго
с взор тих и неотразим. ...

Обещавам си от днес да бъда различна,
с малка скромна мечта – за мен непривично.
Стига ми глътка въздух, животворен и чист
и да вплитам рими от обич върху белия лист.
Обещавам си от днес да не бързам заникъде. ...

в памет на В. Фр.
Тъгувам си, така е, няма как.
А ти си в светлина, не в лепкав мрак.
Но ти си лек, щастлив и окрилен.
Живееш, но във вечен славен ден. ...

Терзае ме много съвестта,
рухнаха всички идеали,
с неправда пълен е света,
тук никой не те жали!
Терзае ме много съвестта, ...

Смисъла вече не виждам.
Сѝлици нямам за ред.
Вече към мен не приижда
топъл човешки куплет.
Смисълът вече го няма. ...

ДРЕМЕ МИ НА СТАРОТО АРМАНИ
... дреме ми на вехтото "Армани" жив ли съм под небосвода син,
дреме ми, че мъкна люти рани! – че за тях не найдох аналгин,
дреме ми на старата ми шапка! – че светът със мен е адски лош,
и за мен реши, че цап-царапкам всеки милостиво хвърлен грош, ...

Защо прозирате тъга
във мойта аматьорска лирика?
Аз мога даже от инат
кръвта си да сменя с мастило.
Какво, че малко лицемерно е ...

А трябваше до днес да е навяла
фъртуна ледна сняг – до пояс чак.
Но не е нито зима, нито бяла.
Ликуват врани, тържествуващ грак
понася се и с писъци нестройни ...

СТЪПКИ В СНЕГА
... безкрайна снежна белота, и няма никъде пъртина,
по стъпките в снега чета какъв човек оттук е минал –
дали добър е, или лош? – по хвърления фас личи си,
човечец, който цяла нощ е спал, от бебенце по-хрисим, ...

Вселената за мен те нарисува
и красотата ми дари.
Любов такава съществува,
по-силна от смъртта дори.
Божествено красив и силен, ...

Сам беше прекарал остатъка от деня, обяснявайки на вещицата какво се беше случило и защо се е наложило да убие съществото. Естествено използва появата на гвардейците, в лицето на Хирса, като нуждата да покрие следите. За щастие, Малора беше приела всичко добре и този път го пусна само след няколко ч ...

/сериен хорър/
Жена ми бе тя,
аз бях ù мъж.
В а л е ш е
в нощта ...

Сълзите си, ще пресуша
И мъката от себе си,
ще я изтръгна
По нов път,
ще закрача във зори ...

Понякога сме толкова безизразни и дори безобразно безлични в живота, който ни преследва по начин съвсем определен. Едни от нас го наричат съдба, други орисия, трети – просто поредица от събития. А той си е една съвсем подредена случайност, която е ярка, цветна и различна за всеки от нас относителнос ...

Бъдете там, където е високо,
където за душите е безмерно.
Към хълмовете – в тяхната посока,
те дават обещание за верност.
Бъдете там, където слънце ярко, ...

Дали е нужно да натякваш
на всички за своите слова...
или просто трябва да си кажеш
живея само за това.
Дали е нужно да ги обеждаваш ...