СЪЛЗА
... вървеше икиндията тъй бавна
през дворчето със старата липа,
че кучето по мен дори не лавна! –
изтръска три бълхи – и пак заспа. ...

/сериен хорър/
С шал на лалета,
врата обвил,
от пръсти
с л е д и ...

И есента не ще е есен,
и зимата не ще е зима,
че пролет с лято в тебе има
и винаги си с топла песен.
Че пролет с лято в тебе има - ...

Човешкият живот може да се нарече измислена реалност, която ние, човеците, преживяваме по свой собствен начин. Ако искаме тази измислена реалност да даде отражение или поне малък отпечатък на човешкото ни битие би било добре да положим усилия, които да дадат някакъв добър резултат. И макар да е пред ...

Пенсионираните полицаи Петров и Станков се засекли в един мол.
Петров: Станков, ти доста късно започна работа в полицията. Доколкото си спомням преди това беше дресьор.
Станков: Правилно си запомнил - бях дресьор на тигрици.
Петров: И защо напусна?
Станков: Някои от тях се научиха да ме яздят. Стана ...

Оригинал на каталунски
Quan l'hora del repòs hagi vingut per mi
vull tan sols el mantell d'un tros de cel marí;
vull el silenci dolç del vol de la gavina
dibuixant el contorn d'una cala ben fina. ...

Оригинал на неаполитански
'E ssentevo quanno ero figliola, 'o cchiammavano ammore
Chellu fuoco ca te nasce mpietto e ca maje se ne more
'E ccumpagne parlavano zitto 'e sta cosa scurnosa
Ca na femmena 'a fa sulamente 'o mumento ca sposa ...

Падам си малко луд гидия!
Правя вино, варя ракия,
тъпча в буркани всякакви салати -
краставички, камби, зелени домати.
Никога не оставям моя дом ...

ДО ДРУГИЯ ЖИВОТ
Отдавна знам, че съм си кръгла нула, на борсата не чиня пукнат лев,
съдбата с мен бе тигрова акула – зачеркна ме на кръст! – и на верев,
печален – и абсурден безполезник, от ръбест камък по-неприложим,
свръхзвуков, и от мене си изчезна Вълшебникът с вълшебния килим, ...

Съдбите наши помисли и слава,
мечти, надежди, радост и беда,
сега са още разтопена лава,
в години предстоящи са следа.
И нищо не изчезва, не загива ...

РОДИНА
... аз вече свикнах с лудналия свят – и пътят ми по него да е грапав,
да вадя мед – пчелица в летен цвят, а други със черпака да го лапат,
додето цял ден бачкам на парче, а те крадат – окото им не мига! –
да гледам как от БНТ тече по устните им сладострастна лига, ...

ОБЪРКАНО ТАРО
Сякаш котка – сърдита на целия свят –
профуча покрай мене денят, издими се.
Вече зная, че няма ни Рай, нито Ад
и душата тежи колко люспица бисер. ...

Ще се срещнем след дългите нощи,
след мъглите и зимния студ,
Ще потъна в очите ти сини,
ще се срещнем отново пак тук.
Във душата ранена цигулка, ...

Имам една книга – „Ранни мемоари“.
https://otkrovenia.com/bg/proza/minalo-beshelo-ranni-memoari
или
https://chitanka.info/book/9619-ranni-memoari
Е, разказвам доста неща – пригладени и укресени през моите очи. ...

Не мога да съм блага, затова,
че като град животът ме е чукал.
Преглъщах сухо ноти и слова
и честичко мълчах си, като пукал.*
Засаждах си градинка с чудеса, ...

И птички и дървета спят?
Зима? И мъгла? И скука?
Ами, не ми пука -
във мен кокичета цъфтят!

САМОТЯГА
... аз нямам нищо общо със света,
във който се натресох да живея.
Несръчните си рими му плета –
не съм на "ти" с дактила и хорея. ...

Оставѝ ми автограф.
Разпиши се върху лицето ми.
Нека остане ясна следа.
Нека болката сложи своя печат.
Разпиши се върху мен. ...

София моя, модерна, антична,
град на усмивки, тревоги, мечти,
София моя, омразна, обична,
как караш ти моeто сърце да трепти.
Трамваи звънтят в час ранен, сумрачен, ...

Вратите винаги запомнят моя гръб,
понеже се научих да си тръгвам.
Аз цял живот вървя по дълъг път
след влюбените пориви за сбъдване.
Във стаите и хладното легло, ...

Следя се сам в отчаяни минути...
дали съм по-отчаян от живота...?
Претърсих се в посоките нечути
и се открих в потъналата котва...
под морското ниво - в патина гъста ...

В нашата столица, баш по средата,
се мъдри отколе народната палата,
в нея, като ято вранови птици
се разхождат важно разни политици.
Едни от трибуната по микрофона грачат, ...

ИЛЮЗИЯ ЗА ДОМ И ТОПЛА СУПА
... когато сняг алеите затрупа
и въздухът от студ се вкочани,
мечтая си за дом и топла супа,
и да си моя в сетните ми дни, ...

Всеки първи опит обикновено е неуспешен. Но е опит. Просто опит. Опит за нещо хубаво.
Това си мислеше Маргарита докато подписваше документите за развода.
Знаеше, не - беше сигурна че сега пред нея се ширваха широките поля на несигурността, вече ги виждаше, но и също така усещаше свободата, падането ...

През последните дни често си мисля за моите учители, от които тръгна всичко – животът, мислите, страстите, поривите, мечтите, сблъсъците и всичко, вероятно свързано с моето препускане през годините и времето или пък с помъдряването.
Едва ли мога да преценя от какво е това и дали е необходимо? Навярн ...

Не е виновно огледалото, а ти
и твоя образ запечатан в него.
На прах превърнаха се моите мечти,
попарени от властното ти его.
Заключи любовта зад каменни стени, ...

Не рожден ден, а сватба вдигаше Мъндьо. Така решиха към 22 часа вечерта комшиите, когато писна гайдата от тонколоната в двора на Гошо и неусетно заигра по улицата. Гайди и кларинети ли бяха посадени в сърцата на тукашните, чак мракът взе да се листи пред очите им. Но на облаци все едно идеше свирнят ...

Страдам аз сред тази тъма,
искам в щастие да живеем,
но душата е тъжна и сама,
сърцето сред болката крее!
Ти си някъде далеч от мен, ...

МАМА БРОДИРА
... цяла нощ бродира мама кръстчета и колелца,
и от меката панама грейват вкъщи рой слънца,
с напръстниче и игличка, със гергеф от ХХ век –
мама – моя светла птичка, ме поглежда с поглед мек, ...

Заобиколен съм от скверненост и лъжи,
И влияят ми, отдалечавам се и ми тежи.
И всяка молитва прошепната в мрака
Е като воят на вълка далече в гората.
И сега като разполагам с повече време ...

Живее тя в душите на избраните.
тълпата заглуши я. Многолица.
Безпомощно се блъска. По калканите,
рисува си небе – да стане птица,
която на крилете – петолиния, ...

Пътепис: Посетих свещените земи... Почти.
Петък е. Всъщност е събота, но съм започнал от петък. Бях на религиозно поклонение. Да, бе! Почти! Съвсем истинско, но не съвсем. Но пък си беше направо поклонение. И не е нито в Индия, нито в Китай, нито в Светите земи. Много по-близо е. Почти на един хвърл ...

В летните вечери залезът под ръка ме прихваща
и танцуваме прегърнати нежно в любовна омара.
Качваме се бавно на върха на планината,
изгубени в любовта си, се губим и в мрака.
Шишенце от сайдер и кенче бира през баир се търкалят, ...