Вярват душите изпитали знойна любов,
че тежката земна прокоба
не ще ги ориса със смъртний си зов.
И звучат все тъй жално
техни безкористни слова ...

Дъжда се извалява в тишината
под грохнало заспиващо небе.
Сълзите ти са нощен отпечатък
по лунните ти търсещи ръце...
А мен ме няма. Няма ме във тебе. ...

Завръщам се на този бряг, където
събирахме със тебе раковини –
притихвахме, заслушани в морето,
щом плажът опустее и изстине.
По пясъка вървя и ме изгаря ...

Земя ли под нозе ни не достига?
И въздухът дали не е достатъчен?
Частица слънчев лъч за всички има,
а всеки стиска своя пай невзрачен.
Глътка водица жажда утолява. ...

Щастливо-пролетно любимо –
лилави и зелени капки дъжд,
във всяка капка свежа нежност има
и всичко грейва друго изведнъж.
Свободно, чисто и красиво ...

Съновник... стар часовник
чуваш как числата мести
как живота отразява...
и в съня ти кошмари всява.
Звън, камбани бият... ...

Футболистът. Винаги му виках така, понеже не помня имена, а само физиономии.
Когато извика нещо из зад сепарето на кафето, в първият момент не го познах. Много време беше минало.
Не викаше на мене, а на бармана, както обикновено. И както обикновено не беше нещо кой знае колко умно, а просто така - к ...

Лежим край старата камина.
Животът мой е посивял.
Отдавна младостта отмина -
по път далечен съм вървял...
До мен си свежа, буйна, нежна - ...

Палавата дама е добре приета
във всеки дом на мъжките мераци,
дори във къщичката на поета
ходещ, като кон с капаци...
Стига само някак си да се излъже ...

Денонощно си мисля за теб и те чувствам -
денонощно за тебе горя!
В стих изгарят ме твоите алени устни,
за които мечтая в съня!
Ала вече е хвърлен съдбовният жребий!... ...

Поредната сълза пада на тревата.
Свел глава, крача плахо из Батак.
Родино моя, единствена и свята,
подарък ти нося - стария байрак.
Кажи ми, че дарът ще приемеш, ...

ЕПИГРАМИ
СМЯНА НА СТАТУТА
Решил да става политик -
събул цървула и обул чепик!
ПО СМИРНЕНСКИ ...

Предизвикано от Liulina
Чуй – аз не съм магаре, а коза.
Не ме поглеждай, моля те, накриво.
И храня се с кората на бреза,
а не със млечка в звезден път избила. ...

Заредиха се тежки и мъчителни дни. Времето сякаш нарочно се бавеше, а часовникът мудно местеше стрелките си. Мигове... Песъчинки...
Ден втори…
Бях объркана от новината. Не можех да си обясня как стана така. Всичко беше успешно, а после… В главата ми беше пълна лудница. Разрових се из интернет да чет ...

Баба ми държеше чашата с кафе в набраздените си от годините ръце. Вдлъбнатинките по тях и малките линии чертаеха лица и рисуваха събития на отишли си вече хора и съдби от онзи другия живот някога. Просмукал се там във вените и, течащ и изтичащ се кротко из пръстите.
Поднасяха тия нейни пръсти чашата ...

Някъде там
има място, където
непременно се сбъдват мечтите.
Някъде там
аз съм още хлапето ...

Кой ли ще ми каже: "Машала, Йотор",
задето вече не живея аз в коптор?
Изучих всички звуци само в осми клас,
париците изкарах със труда си аз.
И слушаме, другарю, песен на Амет. ...

Днес е края на ЗИМНАТА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА.
Приятно четене на всички !
=====================================
ЗИМНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
пета, последна част ...

Грешките ми те не опрощават,
уча се да отговарям аз.
Лек живот не ми и обещават,
вестниците в утринния час.
Щедри са на поздравите празни, ...

ДЪЖДОВЕН ПРОЗОРЕЦ
... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти,
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети,
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми,
облекли леки роклички с дантели, се вейнаха на припека моми – ...

Че веднъж лъжец признал това, се определя като парадокс, обаче не е, понеже мамливец не умее истина.

Колежката Делчева или Пъстротата на живота 14
Летните месеци бяха благодат за децата. Игри на воля по пясъка и във водата, из къщите ни в Миродато. Ние бръмчахме с моторите два пъти месечно при тях, всички родители ни навестяваха. Тогава леля Фани и чичо Яни бяха на седмото небе, отново заедно както ...

по Реймънд Чандлър
Когато всичко си дойде на място,
видът ѝ обещаваше скандал.
И не че непременно беше ясно,
но мислеше, че банка би обрал, ...

Под вишната отпивам от мавруда –
за късната ми смърт да е предплата.
Тъгата ми две котки ще прокудят,
синигерът говори с тишината.
Подреждам пъзела на мойто детство ...

Сещате ли се за Четирите конника от Апокалипсиса? Мор, Война, Глад, Смърт?
И ето – Мор се появи преди три години на изток – ковидът. Разбушува се, отнесе /официално/ 20 милиона души, замина си. Поне така казаха от СЗО…
От година в Украйна вилнее Война. И носи погибел.
Значи – да чакаме Глад. Виждаме ...

Слушам някакво обсъждане по телевизията. Четирима титуловани, с доста беден език – шаблони, баналности, щампи – обсъждат светлото бъдеще на глобалното общество…
Лятно време има полза от подобни предавания. Мухите измират. Прелитат край екрана, заслушват се и вирват крачета от скука.
Но още е рано и ...

Зад облаците ненавреме,
звездица окъсняла бях.
Каквото дал е, туй ще вземе,
от мене всеки. Нямам страх.
Да бъда, или да не бъда? ...

Има… хиляди морета
и океани по света,
но в България - небето
е изпъстрено с дъга!
Затова… аз ще замина ...

Раната боли.
Белегът остава.
Преходна, нали,
земната е слава?
Раната боли. ...

Разблокиране
Зацикляне-безизход от къде се ражда?
Да гледа не иска човек това, което негов път е.
Сега да направи нещо се иска.
Не желае той това. ...

Обичал ли си, от Любов горял ли си, кажи?
Нали от Любовта се е човек родил, и все към нея се стреми.
Нали в дните тежки все нечия ръка трябва да те държи
и в радости големи с теб да се зарадва, но уви!
В живота има дни велики, дето помниш ги до гроб... ...

За какво си мислиш, сърце, когато очите отворя?
А, вие, очи, когато със слънцето заговоря?
Ах, вие бедни уши! Какво да направя, когато ТВ-то говори?
Да не чувате как света се руши, а човекът с истината спори?
Утро е! Че го виждам благодаря на Бога! ...

В калта очите не потапям.
Аз вярвам още в чудеса.
Едното чудо щом отпратя,
овесвам друго на врата.
Нямам време да се цапам ...

Стигнала лодката с вързопа почти до средата на реката, близо до остров Гърла Маре, ама се тресе, сякаш чокоят е уловил гигантска риба.
– Освободи ù главата, но устата не развързвай – заповядал Адриан на слугата си. – Ако викне, ще я чуят, още сме близо. Ще обърне лодката тая инат жена!
Отворил чувал ...

Остатъкът от деня мина едновременно твърде бързо и умопомрачаващо бавно. Часовете им официално приключваха в късния следобед, което им оставяше около два часа до вечеря. Наказанието на Елизабет да подрежда в библиотеката все още важеше и то й изяде един от тях. Ако трябваше да бъде честна, би остана ...