Сега е време за обичане...
Обича ли се в късна нощ
и в самота от ново вричане...?
Да се обича е разкош!
Разкош с покритие от нямане. ...

Правда, светлина ни дай,
злото от нас ти отдалечи,
на завистта да дойде край,
народът да спре да мълчи,
да не бъде като стадо овце, ...

ВТОРА ЧАСТ
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към ...

Разхождам кокера. И използвам времето, за да се събудя. Небрежно държа каишката с два пръста, той пък лениво обдушва света.
И изведнъж се дръпва рязко. Така – че направо се изтръгва от ръката ми. Понася се напред – към гледаща го изумена котка. Тъй като е изненадана от непривичното поведение на град ...

ПОЕЗИЯТА Е ХВЪРЧИЛО
... едва ли някога ще бъда докрай и истински щастлив,
Поезията е присъда! – изправя ме пред нервен срив,
тя ме осъжда – доживотник! – в килия с четири стени –
куплетът с рими неграмотни дрънчи ми в мозъка със дни, ...

Очите, ех, очите, никога не лъжат те.
Излъчват ясно що носи твоето сърце.
Ако си щастлив, искри блестят, а щом
си тъжен - увяхват и в мрака крещят.
Душата ти свободна ли е или не... ...

Не се смалявай,
за да се впишеш в общество,
което така или иначе
винаги те е сочело с пръст,
заклеймявайки душата ти за странник. ...

Куче няма право
на вълк да се прави.

Двама братя смели
по пътя са поели.
Не знаят що ги чака,
а крачат смело в мрака.
Единият-строител, ...

Ти нямаш име, нито лице,
моя любима, мое сърце!
Още не помниш нашия миг,
мъка огромна... Бяхме сами.
Моя любима, в мене кърви. ...

вечен двигател
една любовта е и
вечен приятел

Петелът -
той беше!
Той беше,
първият разбойник
във живота ми! ...

Елизабет побърза да излезе и да вземе от шкафа в края на коридора още един комплект спално бельо. Все още беше сравнително рано и една-две от другите нови жрици я изгледаха с интерес, но тя се престори, че не го забелязва. Ако не се държеше подозрително, никой нямаше да задава въпроси.
Когато се вър ...

Стенният часовник пак тупти безследно,
а звукът му рони се в човешката съдба.
Сякаш мъглата влязла тук е
безименна, наречена "безвредна".
Поглъща тя тленни ми слова ...

Здравей Небе!
Сълзите ти са тука!
И капят, капят като дъжд.
Не обича ли те някой... или просто...
Самотата те разплака тази нощ. ...

Във скайпа ми пристигна странен гост.
Стъписах се и чаках обяснение.
А той зададе ми един въпрос:
С какво аз мога да помогна?
Представител съм на изкуствен интелект ...

Болни сме, много болни...
загубили ,вяра и чест.
Криво разбрали светът ни
вместо радост в мрака стоим.
Лесно с усмивка забележки раздаваме ...

Докато бъркам миш-маша потъвам в детските си спомени на село.
Вгледана съм в оная зелена поляна, която е опасла двора на къщата ни и ситните капки дъжд падат по тревата и тя скланя главица в бурната си пролет.Глухарчето грее и и прави компания там под дъжда.
Виждам я баба с цветната кърпа на главата ...

Най-красива вселена си -
ярко начало,
от което извира живот-светлина
и със слънчеви нишки
малко облаче бяло ...

Стоиш в стая сам
и мислиш,
и не можеш да смогнеш да мислиш,
защото за кое по-напред да смогваш?
Прекалено на брой мисли, ...

ЛЮБОВЕН КРАЙ
Край на този любовен романс,
не ми е нужен , твоя любовен аванс!
Не ми придавай сцени - от романтичния прованс!
Жалък ставаш с твоите лъжи - проклети! ...

НЕБЕСНА ДУПЛИКА
Сигурен съм само във едно,
че не са си лика и прилика.
Различавам плява от сено.
Само не добряка от мръсника. ...

Планината носи на гърба си,
птиците не могат да я стигнат.
И върхът покорно се смалява.
Наръчът над бора я въздига.
Райската поляна се разтваря ...

Всеки ден пътувам с метрото. Нищо необичайно, но понякога срещаш хора, които те карат да се замислиш.
Слизам на „ Константин Величков“, пресичам, за да се кача автобуса. На десния завой към „ Тодор Александров“, посока центъра има две шахти. Стотици хиляди коли завивайки, преминават през тях. Вечно ...

Колежката Делчева, или Пъстротата на живота 10
Мария ме посрещна в спортен клин, дънкена риза с навити ръкави и ведро лице.
- Готова съм с кафето - усмихваше се тя - На балкона, или модерно верандата. ше е по-приятно.
И наистина дърветата спираха погледа към отсрещната кооперация, долу цветни храсти ...

ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от книгата "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Част осма
Иванка смяташе, че е редно да си остане вкъщи няколко дни, докато момичето свикне с новото си положение. Затова каза на бригадирката, че се чувства неразположена и няма да ходи на работа няколко дни. Марин този ден отиде на работа.
Зато ...

Редя си рими, римички безчет,
основно стихоплетствам,
стихотворствам...
Понякога и аз съм отегчен,
но най-добрият съм в това, безспорно. ...

ТЯ
... тя е моето облаче бяло, полетяло над мократа ръж,
тя е светлото мое начало, със което съм истински мъж,
тя е вятърче, тиха вихрулка, тя е капчица в росни роси,
тя – светулчица, тихо трептулка върху моето благо станси, ...

9.
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...

На водопоя всички горски животни са равни. И принудително колеги. По жажда. Никой не посяга на ближния, даже не помисля, че хищник би могъл да скочи и превърне някое тревопасно в немного диетичен обяд.
Законът на джунглата е категоричен – извън водопоя прави каквото щеш. Или можеш. От началото на пъ ...

Имах един Бисер / съществително собствено име, мъжки род, единствено число/, поне така бе записан в календара. Обичам да уточнявам нещата граматически, а когато се налага и математически.
Бисер е истински бисер – ошлайфан до най – малките детайли. Кулминацията в карикатурата. Творение на изкуството. ...

И я гледам!
Гледам я с толкова жадни очи.
Седи и твори... животът в шарени цветове.
Ръцете и се движеха грациозно, все едно не рисуваха върху платно, а направо върху въздуха.
И очите!Нейните очи...малко уморени но винаги силни и дълбоки - твори! ...

Който е краен,
мисли се странен.
Който е странен,
мислен е краен.

запалѝ цигара
с нея болка стара
загасѝ
ръцете ти треперят
зад открехнатите двери ...