Една антена под звездите
е стълбицата ми към тях;
лозите като лабиринти
са вплели своите стебла.
Аз тръгвам без да зная нищо ...

Есента се оказа пристан за топли души,
неизгубили вяра и надежда открили.
Без любов и без рими, знам, умират звезди,
приюти ни небето, до болка раними…
Крилете ни пазят още своя волен размах, ...

Глава 40
20 000 години по-рано планета N12G456
Току що формирания нов свят представляваше гола скалиста планета, без пръст, без вода, без растителност, без живот. От нея се носеше дим от серни изпарения от затихващите вулкани, които до скоро са бълвали лава от недрата на планетата. Въздуха бе задушл ...

Трите варианта на разказа са начало на една поредица.
Написаното не дава насоки, как се подрежда пъзел.
Едно
Прекрасен ден за разходка в началото на лятото. Вървя край рекичката и чувам звуците на водата, песента на птиците. Виждам, как върбите галят с клоните си брега. Пред мен е безкрайното поле с ...

Превърнах душата си във пепел…
Изгорих я… От безумие и печал…
Виж въглените… Как още светят…
Ръми в очите… Тихо съм заспал…
Как липсва… Там, облаците бели… ...

Да имах някой ближен, но не би,
това ми е отсъдено, от Бога,
сама да съм и в радост, и в тревога -
една жена, а хиляди съдби.
Напразно над главата ми тръби, ...

Омръзна ми безспирно да говоря,
и някому да давам обяснения
за факта как - лирически герой
в живота не чете стихотворения.
И после да разбивам сто клишета ...

РАПСОДИЯ НА КРУШОВО ЛИСТО
... когато си отиде панаирът
и сгъне циркът гнило шапито,
и листопадът почне да жонглира
с последното от лятото листо, ...

Родният ми град Лом празнува в днешния празничен Ден на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов!💖🌞
.......................................................................
С три букви само е твоето име,
а толкова обич в тях се побира.
Мама и татко, приятели, дом - ...

Осъзнатостта, е лишена от говор...
откъм физически и душевен дебат.
Устата мълчи, умът спира да спори
сред тишина предоставила своя обхват.
Елегантна и силна, сетивата дарява ...

Лятото
Лятото си тръгва босоного
по откъснати листа от маргаритки,
Лятото е пълно със въздишки
и ляга залезно, есенно на дните! ...

Дядо ми е стар моряк,
и в морето влезе пак
рано, рано, в зори
с мрежи риба да лови.
От пристана отплува в тъмата ...

Ще дойда призори, а ти сънувай.
Ще дойда жадна за любов.
Очаквай ме, очите ми рисувай,
по гълъбите пращам своя зов.
Ще дойда, мислите ти ще разбъркам, ...

Върти ми се в главата празна
(като хамстерче на колело)
идея някаква разнообразна,
за мъжката ни орис и тегло.
Естествена е връзката с жените, ...

Мисля си за теб, но далече съм уви,
ако бях наблизо, щяхме да се грабнем на мига, нали?!
Щях да те целувам по гърдите,
да те галя със ръце,
да потъвам във очите и да докосвам твоето сърце!... ...

Седя си пред барплота и, по съвета на знаещи хора, си пийвам. Черен чай… Ъъъъ, афроамерикански…
И ровя из сайтовете. Те ти сайт, преди вестник, сега купен от някакви американци и станал правилен по звучене. Заглавия: „Кога ще ги стигнем чужденците в борбата срещу руския шпионаж“, „Приключенията на К ...

Как да спра, какво да сторя?
Обяснете ми как е възможно това -
че вечно със себе си да се боря
е моята втора природа сега?
В ума ми мрак властвува. ...

Тя го знае
От първи поглед ти ме завладя
и облада сърце осиротяло!
Отново слънцето при мен изгря,
и всичко ще започна от начало! ...

Изгубени...
Често в Живота, се губим...
Изоставяме всичко почти...
И заспиваме, без да се будим...
Изморени да гоним... Мечти..! ...

М Ъ Д Р О С Т
Объркаме ли принципно идея една,
след грешката,както и да я въртиме вътрешно,
на Разума тя винаги ще носи беда
за тънкостта на мисълта,в която Го търсим. ...

Надежда хвана Вяра под ръка и тръгнаха. Унило и полека.
Къде са се запътили така? Низвергна ги, забрави ги човека.
Несретни и окъсани вървят, крилата си на други подарили,
две просякини в лъскавия свят – опърпани, недраги и немили.
И питам се: Къде остана тя? Сестрата трета. Като куче свита. ...

Разочарования,
стенещи като показания,
прорицания,
с тежка дума издумани заради изгнания.
Чувства, ...

Из живота вървя с розовите си очила
виждам само това което искам.
С шапка на непукист се разхождам
вълнувам се от малките неща.
Сивия цвят стои далече от мен, ...

ЧЕРНО КОТЕНЦЕ С БЯЛА ОПАШКА
Бог изглежда сигнали ми праща –
снощи в мрака, по-чер от перде,
черно котенце – с бяла опашка! –
на вратата ми тихо дойде. ...

***
Разпилени до
контейнерите за смет
остатъци от
изживян живот. Всичко ...

Нашествие... на Скакалци!?
Пустиня, пясъкът гори...
но в небето облаци вещаят
гръм, светкавици, потоп.
А някой от трибуната говори... ...

Зъбите стиснали въздуха,
захапка близка до счупване.
А устните изсъхнало пукнати
мълвят в земетръса - обичам те.
Два юмрука стената раздрусаха, ...

Отдавна съм забравил що е лесно.
Не зная липса малко да боли.
Намирах те във стихове и песни.
Изплаквах те с молитвени сълзи.
А после избуяваха надежди, ...

КОГАТО НЯМА БРЯГ
Денят се сипва, а нощта изтля –
като сълза по миглата на ангел,
среднощ неканен в моя сън влетял
и дълго в бездните му падал. ...

Смълчан и тръпнещ град – сивеещо небе,
цял ден дъждът се кани да изплиска
от локва спомен. Лято бе или не бе?
Септември вее пъстрата си ризка.
А панаирът – шумотевица за ден, ...

МЪЛЧАЛИВА МОЛИТВА
… преди да литнем яко дим вдън най-бездънните простори,
минута да си помълчим пред страшното „Memento mori!“ –
то ни преследва – цял живот! – виси над всякое човече,
и – трябва да си идиот?! – за да си мислиш, че си вечен. ...