https://www.youtube.com/watch?v=WEYk_aJeHfI
Едно ми е карантинно днес. Гледам мъглата навън, трети ден вече. Даже кафето ми е едно такова, сякаш ме пита каква е тази цигара, която не може да му събуди вкуса. Ей сега ще му покажа - пускам си възможно най-тъжната мелодия, която имам, нека се напомпим ...

В съня си теб да преоткривам
за всяко утре е надежда.
От любовта си се опивам
и утрото с живот проглежда.
От леност вяра ме извежда ...

СИРОМАШКА МОЛИТВА
... едно поисках от света –
да пази свидните ми хора,
да милна с бяла доброта
котачето, заспало в двора, ...

/сериен хорър/
С прострелна рана,
със зъб избит,
д е в и ц а
с нагнил ...

Карах си по булеварда – грохотен и почернял.
Глетав беше януари и окъпан с грес и кал.
Аз, участник безпристрастен на световния атлас,
исках – кратичко и ясно – да се прибера у нас.
През ушите ми, кънтейки, новините в този ден ...

Преди да се сдобия с равен покрив,
ще бродят мислите ми сред комините,
където нощем с две-три котки
споделям хлъзгавите керемиди...
И там, под шапката на небосклона ...

властта -
на свободата
противоположността

БРАТЯ ПО ПЕРО
... когато си отида от света,
ще ме забрави цял полк от поети.
Пък аз обичах да си ги чета
и моята душа – от тях! – да свети. ...

"Обичам всичко да е сгушено-
всичко да е беззащитно, мило.
Обичам тайно да подслушвам,
обичам много сгушената сила.
Обичам всичко да е вятърно ...

Всеки път като си идвам в София и гледам изтупаните пешеходци по улиците ме обзема фикс идеята, че съм отчайващо вчерашен и трябва да си купя нещо ново. Този път беше ред на джинсите. Имах някакъв бегъл спомен за едно магазинче с добро качество стока на “Витошка” и при дежурната разходка с баща ми п ...

ТАТУИРОВКА
Отмина пощальонът тая заран.
От теб отдавна нито вест, ни кост.
И иде ми да къртя тротоара
с две кирки, с три лопати, чук и лост. ...

Трудът краси човека,
благата нека твориш,
да, работата не е лека,
но сал тъй ще се спасиш.
Туй е пътят към доброто, ...

ПРОСТА ПЕСЕН
... откакто се помня, живея така,
и тъй ще я карам, додето изчезна –
на всекиго с обич подавам ръка,
особено щом сгромоляса се в бездна. ...

Не искам сняг. Душата ми го помни
в сподавения шепот на мечтите,
затънала сред преспите огромни,
да се затоплят пръстите - преплита.
Не искам сняг. Но той вали и свети, ...

Свят несподелим
В несподелим свят ми се живее,
свят, в който имам всяка мечта.
Свят, в който песента ми не немее,
заглушена от кикотът на сова или суета. ...

Там някакъв от древността велможа,
в богато украсеното си ложе,
в земите на Плутон веднъж се озовал,
или по-просто някак казано – умрял.
Порядък адов, ето – той на съд яви се. ...

Обичам я - каква зараза,
тя обича пък жени
и на мене ми отказа,
ми, иди я разбери.
В мен - разплакана виола, ...

Когато изгубиш към посоката пътя
и смерч мечтите громи,
когато крушение кила прекърши…
На нозете си здраво стъпи. И бъди!
Когато почувстваш, че сам си в безкрая ...

Денят е зимна слънчева игра
и кой сезон сме, как да разбера,
размеси време лято и мечти,
и зимна пролет лятна е почти.
Ще дойде утре, вдругиден снега, ...

3. Завесата се вдига, за да се спусне отново
– Мама му стара, бе Коце! Да ме утрепеш ли искаш?
– Къф ти е проблема, бе Саше? Седя си тихо и мирно и никому с нищо не преча.
– Не пречиш, викаш? А тая помия, дето се чува от радиото? Задавих се бе, не виждаш ли!
– Каква… Абе ти добре ли си? ...

Влакът ми бе електричка,
спиращ на малките гари,
в Бов, Желен, Владо Тричков -
толкова хора откарах.
Взели жената, децата, ...

Люлякът така ухае
и през зимата се връщам в пролетта.
Мисълта ми само знае
как ли го е съхранила досега.
Как запазила е спомен ...

/сериен хорър/
В и т а е п р и з р а к
в бял минижуп.
Р е к а т а
н о с и ...

Часът е - Утро! Точното време за ставане.
Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.
Ароматната пара, мърка в чаша кафе,
уханно сластни, докосват ръба устните.
Будното утро по котешки своенравно, ...

Навън излизам смело,
заключвам входната врата.
Къде се е чуло и видело
да се спъна в равната земя?
Ставам от земята бързо, ...

Изричайки " Обичам те! " - горя -
и днес това е повече от вярно.
Вълшебната ти сила е добра.
Сърцето нека в теб е лъчезарно.
И днес това е повече от вярно - ...

Петък, тринайсти е още на власт.
Моля не мигайте, в профил, в анфас.
Да си отива доволен, благат,
моли се беден и брат му богат.
Който нрава му познава чепат, ...

Възрастта едва ли е най-важното нещо и не тя казва всичко за един човек. Но възрастта и годините са необходими, за да отличиш своите взривове в живота си и да ги преодоляваш.
Дълго време си мислех, че понякога срещите закъсняват. Но времето и пространството са относителни и си давам сметка че може б ...

Бацилус булгарикус, светъл пред тебе поклон,
че млякото кисело сивите клетки подхранва
и всичко ни иде отръки. Та кой небосклон,
по него щом греем с талант, от душа не се радва?
Далече известен е тоз чудодеен продукт ...

Земята е родилно нам поле,
но жънем наготово, а не сеем.
Под камъка не можем да умрем,
над него не умеем да живеем...
И зъзнем от телесния си хлад, ...

Втори шанс
От Синя Гълъбица
В края на селото в малка дървена колиба живееше една самотна жена. Сред хората се носеха най-различни слухове за нея – кой от кой по-страшни, затова всички я избягваха. Дори плашеха с нея непослушните деца. Никой не я беше виждал от години. Никой не общуваше с нея.
Веднъж ...

Не ми се пише и не ми се смее,
не ми се плаче и не ми се мре,
не ми се жалва, а ми се живее –
не в полусенки, ами в цветове.
Не искам фалш, не искам дигиталност – ...

Светлина, извираща от полилея
пипала рисува по тавана.
Аз съм също като нея-
все измислям острие и рана.
Аз съм като нощна пеперуда- ...