- Мамо, вярно ли в нашите земи
живял голям певец преди?
- Да, чедо! Живял е в Родопа планина,
в град построен в нейната висина.
Този певец казвал се Орфей, ...

Живеем сърдито,
споделяме залък
с онези, до които
се будим по навик.
Сънуваме обич, ...

Откъде се взе, та преобърна
света ми само със един замах?
Без усилие в мен ти върна
живеца и прогони предателя "страх".
Разпиляваш мислите ми и усърдно ...

Безбройно ме раняват в късен час
стаени думи, дълго зъби стисках.
В албуми стари, вперена в захлас
напуканите снимки ме притискат.
Тоз спомен! Виж сърцето как боли, ...

"Завръщане към корените си" от Иван Дракалиев
12/12/2022г.
гр.Бургас
След много дълга пауза и след лютиерска намеса , Чело Тамбурата ми бе възстановена.
Реших да се върна към фолклорната музика ,но без да оприличавам нация,народ или област. ...

САЙТ ЗА ЗАПОЗНАНСТВА
Нали бездруго мисълта ми странства
и рядко се завръща у дома,
ще се запиша в сайт за запознанства –
да ме хареса някоя мома. ...

Животът е обрати и надежда,
изпъстрен от преливащи неща.
През хиляди потоци ни превежда,
ала след дни на тежка сухота.
Въвлечени в поредица от битки, ...

Хайде решихме. Приключихме. Тръгвай!
Никога пак не поглеждай назад.
Няма докосване, думите свършиха,
никой не търси посока и бряг...
Само Умората свещите пали, ...

Аз съм Андре. Бях отраснал в много бедно семейство, с баща пълен неудачник и пияница, майка, която е негласна буква, страхлива и тиха женица, не смееща да се противопостави за нищо на баща ми. В двете стаи на малката ни къщичка се помещаваха всичките ни вещи, състоящи се от маса, три разкривени стол ...

Нищо не идва даром днес -
трябва да страдаш за него,
да се бориш с пот и чест,
богатият гледа своето его,
гледа максимално да смуче, ...

За друг не казваш ти. И той
сега те лъже най-добре от всички.
В коя звезда блестиш? С развой,
у който тъй инфарктно в мен не дишаш.
За друг си жива днес. И пак ...

Тайничко въздишам,
искам ей сега
боса да изтичам
на сцената - мечта.
В такт да затанцувам, ...

На Силвия Илиева (Plevel) вдъхновено от прозата "Цветето, което цъфтеше само нощем" с пожелание за много творчески успехи.
Тя цъфтеше само нощем
в своя свят - така красива.
А той бленуваше за още.
За него нежна самодива. ...

ПЪТНИК В БЕЗКРАЯ
... не знам дали достатъчно живях,
но – мисля си, че пък живях красиво! –
със друмника в кълбуци пътна прах
делих тютюн, праханец, хляб, огниво, ...

Посвещава се на българското село
Стара къща, чардак стар, покрив срутен, от тикла. Прозорци - очи премрежени, изпепелени черни въглени. Запердени с дрипи съдрани, провиснали, в спомени тъжни по миналото умислени. Огнището - утроба куха и дървен одър за разтуха потънали в прах и разруха. Резе ръждиво ...

Морните криле на самотата
спират на тихия крайречен бряг.
Далеч остава от лъчите аромата.
мираж от друг по - ярък свят.
Плете водата с бързеи пътека ...

Навън е вятър, тъмно, влажно.
Снегът се стели в полумрак.
Отхапвам от мезето блажно
и чашата надигам пак.
Седя, снежинките играят ...

Излезе от клуба. Уличната лампа му изглеждаше двойна. Дърветата, макар и зимни, без листа, му се сториха много красиви. Май съм прекалил с пиенето! Не, не съм, било е и по-зле! Тръгна напосоки. Вятърът малко проясни мисълта му и пое към къщи. Защо ли пих толкова? О, да, заради Милена… Милена! Милена ...

- Ученици, кажете – кои стари са победители във Втората световна война?
- Госпожо, кажете кои са участвали, ние ще отгатнем…
хххх
Лошото образование е основата на демокрацията…
хххх ...

Като смърт на некролога,
лепнал си се ти за мен.
Малко искам, много мога,
трудно ще смириш Овен.
Нося си в душата църква, ...

СНЕЖЕН ЧОВЕК
Тежи снегът, застинал като лава,
ще тръсне клонче смръзналият глог.
А снежният човек наподобява
един прекрасен ренесансов Бог. ...

2. С рогата напред и в дълбокото
– Колко точно зле е, Мели? -попитах с неприкрита боязън новия си съдебномедицински експерт, доктор Амелия Илиева на влизане в аутопсионната.
Иззад масата ме погледнаха две прозорливи очи с цвят на тъмен шоколад. Лицето ѝ също като моето изразяваше явен дискомфорт и с ...

... бях някога четящото дете,
нахлуло в градската библиотека,
в която вече никой не чете! –
ни Яворов, ни Гогол, ни Сенека,
треперех от Любов пред всеки том, ...

/сериен хорър/
Стъпки, цев, блясък.
В потрепващ мрак
филм гледам
страшен. ...

Ако те обичат, ще те разберат!
Лъжат те, а в последствие ще се отрекат!
Оказва се, че не си тази, която те искат.
Готова ли си, искрата от теб да изстискат?
Любовта им била безпристрастна, ...

О, красотата ти е мой лечител
изпълващ с необятна доброта.
Откривам в теб космичната обител -
безспир, която ражда любовта.
Откривам в теб космичната обител ...

От първото ми влюбено желание
до днешната по навик, самота,
мъжа във мойто аз е оправдание,
невинното момче, че остаря...
И устните на хубаво момиче, ...

Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.
Атанас Далчев
Живеем в едно общество на отричащите се или по-простичко да го кажем – ...

Когато радвам хората, радвам се и аз
и списвам стихове в ранина и късен час.
Те, стиховете ми, изпълват моята душа
и раздавам я по късчета на хората!
И вечер късно, когато лягам уморен, ...

Не зови името ми на вълните -
духове от миналото не връщат. Помня,
искаше да бъдеш като птиците, но едва ли
те за злато семейството си убиват.
Дълго време за тебе бях въже: ...

Трамваят предпазливо намали скоростта си, след като излезе от малката горичка, железните му колелета заскърцаха и съскащо се плъзнаха по ръждясалите релки. Вътре хората отведнъж започнаха да говорят по-силно, заоглеждаха се през прозорците, шум от полуистерични и ядосани гласове се люшкаше като вълн ...

Смири гордостта си, човеко!
Над обидата ти застани!
Животът наранява не леко,
но ти прави добрини!
И не е важна новата дреха, ...

Животът е миг изпълнен с неволи,
а времето секундите кове,
сърцето ми не спира да се моли,
с надеждата да бъдеме добре.
Не знам, защо, но вярвам, че ме чуваш, ...

СОЦИАЛНА ПРОМЯНА ЧРЕЗ ЕМПАТИЯ
"Какво ни свързва?"
Отличен въпрос. Но защо трябва да сме "свързани", каква е тая нужда и кое я обуславя? И ако действително имаме такава въпиюща необходимост да бъдем заедно, да сме едно общество защо тогава все повече се разделяме и отчуждаваме?
Въпроси. Хубаво е, че ...

БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На моя син Иван Станков
... аз вече си отивам, мили сине.
Бог ми навири своя среден пръст.
А болката по мен ще ти премине! – ...

Мъжът ми е актьор висока класа
Почти не го усещам, че ме менти.
А седнем ли на празничната маса,
обсипва ме галантно с комплименти.
Салатите ми били първокласни, ...