Безвремието е мое
Усмивката ми е излишна. За кого да разливам устни в нещо толкова велико? За кого да отронвам смеха си? Вече няма какво да блести в очите ми. Малката мъждукаща свещ, успяла да надвие времето и да съхрани своята сила, угасна. Сълзите ми бяха толкова тежки и изпълнени с болка, че зали ...

Когато сенките паднат и гората зашуми,
когато луната се изпълни с белота,
тогава ще бъде тихо, нали?
Тогава ще съм сама, но не в самота...
Когато луната и морето заиграят, ...

На моя рожден ден...
Какво, че днес останах аз без цвете,
какво от това, че сега не си до мен?!
Хей, хора, я се изправете,
вие ще сте гости на моя ден рожден! ...

- Благодаря ви, господин Марков, за изключителното удоволствие да сте гост в пилотното ни предаване "В Петък вечер". Време е да се разделим, но преди това искам да ви задам един последен въпрос. Винаги съм искала да ви питам каква всъщност е тайната на вашата огромна работоспособност ... - водещата ...

Белее утрото във дъжд обляно,
извечните простори плачат в самота,
светът превърнал се е в тъмно блато,
свърталище на всяка суета.
Пороят няма злото да измие, ...

В ъгъла на тъмната стая стоеше едно мъничко, невинно и плахо създание, ококрило влажните си черни очи, гледащо право нагоре, а сърцето му биеше, сякаш ще изскочи от гърдите му. Това малко плахо създание, наречено мишка, бях аз! Притисната в ъгъла на стаята не знаех имам ли изход. Виждах края на мише ...

Тази нощ се събудих от отчаян женски вопъл: "Няма ли място за мен в този скапан свят..."
Не успях да изляза достатъчно бързо...
ТЯ потъна в нощта, дори не ме чу...
Дай ръката! Изправи се!
Той, светът, е светлина... ...

И ето я сълзата пак,
по бузата ми се търкулва,
а след нея има само мрак.
Страдание от пепелта покълва.
И ето го дъждът отново, ...

О, боли...
Как боли - не знаеш...
И във удар затръшнах
врата...
Ти със друга... ...

В тишината на отминалите дни,
седя аз безмълвен в този късен час,
вълните плискат моите гърди,
самотен на брега на чуден бряг.
Гледам небето пак с очи, ...

Липса
Тишината тежко се промъква,
мрак притиска моите очи
и в съня ми пак така се вмъква
твоят образ, сгряван от лъчи. ...

Днес, в свят на информационни технологии и комуникации, не бихме се и замислили какъв би бил света без това дребно нещо, наречено писменост. Да, точно така, представете си свят на неграмотни хора, които са в среда като нашата в 21 век, умни хора, които знаят и могат много, но нямат писменост. Какво ...

Ако очите си за миг затворя,
едва ли някой туй ще разбере.
Дори и вън да тряскат гръмотевици,
ще виждам аз пред себе си небе.
Ако за минута-две очите си затворя, ...

Без билет за нещо повече
Искам да се изкрещя пред целия свят. Искам и той да узнае за болката ми .
Искaм да се извикам "Обичам те", да, по дяволите, обичам те и не ми пука вече, знаеш ли.
Не ми пука за хорското мнение, колко време му отделихме само, а също така колко време отделихме да си играем на ...

Безспорен факт след измислянето на финикийския знак е, че почти всеки човек на тази планета се стреми към богатство. Парите ни дават много неща и ако сме достатъчно заслепени, дори бихме повярвали, че с тях имаме всичко, което животът ни предлага. Безспорен факт е и че колкото по-беден е един народ ...

... А розата над скрина ми увяхна...
Тъй както остарява любовта ни.
Целувките ни жарки избледняха.
Сега нанасяме си скрити рани.
И всяка дума - пълна със сарказъм... ...

Безсилна съм сега да се спася,
самотата ме поглъща...
Самотна пак съм в нощта,
самотна в някой ъгъл,
скрита от света... ...

Само с теб
Колко много ми липсва
и колко е далеч от мен.
Сега съм сама без него.
Тъжна в тишината на нощта. ...

И с всеки изминал миг на нея и ставаше все по-ясно, че той няма да се обади. Пулсираше в нея една душа, която беше толкова объркана и бистра, толкова разбита и щастлива. Един абсурд беше белязал всичко до сега, дори и настоящия момент. Като че ли всичко, което бе желала - да свърши този ад - сега бе ...

Записано в дома на един приятел.
I ate my chains, I ate my shackles,
I found my foes and I ate those jackals.
It was thrillin',
killin', ...

Полужива
Лудост е душата да мълчи,
когато да крещи нямо иска...
С нокти се пробива, но раните си, за да задържи,
да не изгуби кръвта си се стиска... ...

Намразих себе си заради теб и сто пъти в мълчание се давех.
Умирах, раждах се, мъчех се да бъда пак човек, но болката душата ми разяде.
Какво бе ти? Какво бях аз? Една игра? Една измама?
Илюзия беше и съня, а любовта потъна в забрава.
А приятелите ми къде са? До един сега ги няма. Далеч. Гледайки та ...

ТЪРСЕЩИЯ
"Постави, Господи, стража на устата ми"
Пс. 140 : 3
"Защото ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям..."
Йоана, I Посл. 3 : 20 ...

Ти слънцето си в моята душа,
за мене си една-единствена.
Внасяш радост ти в моя ден,
въпреки че аз съм още тъй зелен.
И когато видя твоето лице, ...

Ах, розата ти е така красива!
Ах, розата ти е направо славна!
И герберът ми също си го бива -
застанал във ерекция отдавна!
Щом дойдеш ти, за обич закопняла, ...

Зеленина, полета, цветове,
забравям всички грехове.
Сини облаци, море,
красотата е навсякъде.
Но душата моя не е това, ...

Заставаш срещу мен и с поглед спираш моето дишане...
Гледам очите ти изгарящи и неволно ръка към теб протягам.
Отдавам се на спомени, които ме тласкат към неразумно мислене.
За първи път без преграда между нас, искам, но не мога да избягам...
А зная, че не бива да съм с теб сега, но как напред да пр ...

На Ася
Приятелко, къде вървиш,
защо се криеш и не пишеш,
за нещо себе си виниш
и се намираш в послеписа. ...

НЕЗАВЪРШЕНО
В очакване минават дните ми.
В очакване на нещо хубаво,
което моето сърце за кратко бе открило,
което устните за миг докоснаха, ...

За Смъртта...
"... Страната неоткрита, от която не се е върнал
никой пътник още..." - "Хамлет" - Шекспир
Смъртта е спалня... Влизаме да спим...
В Живота ни е сложена накрая, ...

Ако не те бях срещналa,
не бих моглa, дори да предположа,
колко прекрасен е всъщност животът.
И ако не те бях докосналa,
не бих моглa да знам ...

Ако можех като птица да летя и да те следвам,
в мислите ми нямаше да бъдеш ден и нощ...
Ако можех като слънчев лъч да те докосвам,
в сънищата ми не би бил всяка нощ...
Ако можех като морската вълна да те усещам, ...

Тази сигурност
e толкова фатална -
преоблича смешно
даже съвестта...
Лъжем се, ...

подтичват вестници по празни булеварди...
реки помитат клони уморени...
изровени човешки айсберги
крещят на ум -
разкош ли е гласа ...

"Във виното е истината" - казват,
но мисля, че не е така.
Най-истинската истина показва
най-тъжната и мъничка сълза.
Затуй, като ме гледаш във очите ...

Дописване на повестта
(по Ат.Далчев)
(посветено на моя приятел Жани)
През двадесет и пета,
написа ти, поете, ...