Празни улици. Витрини със космически цени.
Три патрулки с лампи сини. Сводник с леки две жени.
Дъжд – неонова дантела. Лампи в хлъзгавия мрак.
Травеститът пред хотела със ботушки мачкан лак.
Пет таксита. Седем псета. Автомат за нес кафе. ...

Преместихме се в началото на април следващата година. Топло и леко влажно, нали беше пролет. В дъното на големия двор една саморасла джанка беше прецъфтяла, само тук-там се белееха закъснели цветчета. Така и не разбрахме огромният орех в другия далечен край кога се е появил, но вероятно е бил там ощ ...

Тайната всевечна скрита е във времето
Там е силата ѝ, търсена от век във век.
Да си млад, да си знаещ и силен...
С две думи, щастлив и преуспяващ човек.
Но търсейки невидяното, някой намери ли време ...

Да приседнеш до елхата,
сгушен в скут любим.
Да повярваш отново в чудесата,
заслушан в приказки от Братя Грим.
Да пукат тихичко дървата ...

на дядо ми Васил
Те бяха семейство от квартала - мъжът - дърводелец, а жената - шивачка. Той беше участвал във Втората световна война. Първото им дете се беше родило в началото на седмия месец и го бяха загубили. Бяха трудни, следвоенни години. Но двамата, с общи усилия, успяваха да отглеждат с мног ...

Неоформени рими
господстват в ума ми,
нежелани персони
се лашкат край мен,
недописано крими ...

Ще си призная честно - изморих се
и след умората дойде прозрение.
Аз сам прогоних всички призраци,
отнел подслона им в стихотворения.
И ако щете вярвайте, но чудо! ...

Проскубан гарван грачи, грачи:
— "Най-важният сред вас съм, значи.
Левент, поет съм и певец,
в летенето съм просто спец.
Там разни славеи, авлига, ...

... доде през мен секундите летят,
и – все по-бърз, часовникът тиктака,
разделям се полека с моя свят –
аз – пътник към Държавата на мрака.
С приятелства, любови, рождества ...

Аз вечно ще живея. Не насън.
Не в блянове по детски неузрели.
Не казвам аз, че няма да умра –
умираме сред болки и раздели.
За да възкръснем някой ден и час, ...

Такъв съм си аз - не обичам въже,
костюмът ми стяга, стяга душата -
тениска, дънки и малко "Оле",
и вярно - летя в небесата.
Не ставам за рамка, не ставам за пън, ...

В земя на изобилие, роди се кухня една.
Аз трепетно влезнах и се трудих от сутринта.
Американският бургер - символ на мощта,
вкусна наслада, която покори нощта.
С кифли от пшеница и месо толкова фини, ...

Покрита със шума гората
прилича на призрачен кът.
Едно по едно от листата
чертаят на Зимата път.
Останали някъде свити, ...

Продължение на романа "Лео", част шеста
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...

Анита винаги се събуждаше развълнувана и дори в еуфория на своите лични празници. Приемаше щастливо и с благодарност десетките пожелания и картички на стената си във фейсбук, от роднини и приятели, за своя рожден или имен ден. В тези дни винаги вършеше домакинските си задължения с радост и се старае ...

Всичко е черно
Светът загубва цвят
През очите си виждам тъмнината
Заместила е целият свят
Чак когато ме загубиш ...

Мара Белчева – вдъхновена от любов
„Крада“ заглавието на стихосбирка с любовна лирика, в която преди повече от 20 години прочетох стихове, които ми помогнаха да срещна и разпозная една по-различна и някак много по-близка ми Мара Белчева. „Крада“ заглавието не защото трудно може да се измисли друго – ...

Първоначално се беше зарадвал, когато тя му проговори. Беше се надявал, че нещата може и да се оправят поне донякъде. Осъзнаваше, че вече няма да са като преди. От този момент нататък отношенията им само щяха да се влошават. Каквото и да направи или не направи – това беше пътят пред него. Само че се ...

Излетяха от мене ония емоции,
които не ми даваха мир през нощта,
оставиха пусто гнездо в гърдите -
пойни птици литнали през есента.
Не плача, не стена, малко ме боли..., ...

…и за да виждам ясно сънищата,
аз лягах си със очила.
Атанас Далчев
Времената, някога или днес, не са нито размирни, нито разделни. Времената не са нито интересни, нито безинтересни. Времената са поставили излишества от завист, злоба и много невежество. Дори да напишеш най-добрите думи и изречеш най ...

Тази нощ под лунната позлата,
отново пак запяха сетивата.
Сърцето и тъй бурно то препуска,
и отново в танца на нощта се спусна.

Кога ли ще се срутят върху нас
от яростта си гневни метеори?
Не чувате ли мощния им глас,
заслушайте се, ще ви заговорят.
Оставени сме в Космоса велик, ...

Аржентинците доказаха огромната си воля за победа и с блестяща игра изработиха лалетата на Ван Гаал. Две случайни попадения на лалетата създадоха илюзия, че те ще обърнат мача. Но тези лалета нямат нищо общо с времената на Аякс, когато Кройф и Неескенс демонстрираха изключителна игра и воля за побед ...

Отвори ми вратата,
дето води на изток от рая.
Изгреби самотата
от ъглѝте на тихата стая
Обещай ми море ...

Ти може би няма да ги чуеш,
но за теб има написани думи,
късно вечер по тъмно,
когато най-много боли.
Може би трябваше смело ...

Ти безцветен прашец, а тази вечер остави следа - да мисля за името ти, ръцете ти се водеха в мен.
Душата се гори нежно, ако искаш да си с мен за любовта или вечността се бори.
Защо мълчиш?
Дели ни две посоки - аз на Север ти на Юг.
Моментите са - борба. ...

***
В очакването
нещо да се случи днес
кълни копнежът
за докосване ...

Зимата бяла
на своите бели криле
ме люлее.
Високо и звънко,
звънци коледарски ...

Харесвах връхлетелия адреналин
в кръвта ми неочаквано да ескалира.
Подобно състезание с трамплин
се лъжех – в скок живота не умира.
Но после някак си се приземих ...

Българинът тази зима спи,
нищо не го трогва, вълнува.
Грабят го, той отново търпи,
едва успява той да съществува.
Опустяват села, малки градове, ...

Толкова думи разпиля есента,
листопад милиони слова,
премълчани, неизказани,
изгубени в тишината.
Натежа от тайни земята, ...

Сънувах страшен
сън...
Че станала съм...
поетеса.
Чакат ме тълпи ...

След края на войните
по нашите земи
един юнак - в звездите
убежище откри!
Той стъпи на планета ...