Тази нощ сънувах огън -
той ръцете ми опари!
Той ми изгори ръцете -
че ръцете не посмяха
да те привлекат към мене, ...

Сълза горчива стъклена се стече
по бузата ти - нощен кехлибар,
и спомени горчиви тя завлече,
по тялото ти - бледа жар.
Обичаше и ти безгрешно, ...

Затруднение
Търсих те по посока на вятъра.
Търсих те по течението.
Търсих те между звездите.
Нищо. ...

Тази вечер съм без сили,
вървиш и ме гледаш как умирам.
Това е историята на един живот,
който бавно изчезва пред очите ти.
Строя въображаем свят от спомени, ...

Тишина ще има там оттатък
Вече сме през Новата година,
животът тихо си върви...
Няма болка, но и няма радост,
докога така ще продължи. ...

Обич ли е това,
когато сърцето ти пее,
а през деня винаги
слънцето усмихнато грее?
Обич ли е това, ...

Като празна кана;
като пресъхнал кладенец -
пустиня без капчица дъжд.
Аз умирам от жажда,
ала моето име проклето - ...

Хвани ме под ръка
и с душата ми танцувай.
Прегърни ме силно сега
и на сърцето си поробувай.
Скришом за мене помечтай, ...

Не бързай, време...
Не бързай, време, спри, почакай!
Аз имам да довърша куп дела.
Да срещам бури и изпращам вятър.
Да сея и да жъна синева. ...

ПЧЕЛИЧКАТА МАЯ
Малката пчеличка Мая,
нея кой ли не я знае.
С малка кошничка в ръката
тя прелита по цветята ...

Падащи звезди по лицето ми,
падайки, мигновено умират,
малка капка обля сърцето ми
и невидимо времето заспива.
Падащи звезди смирено се губят, ...

Когато
за пръв път
видях очите ти,
сякаш
дъхът ми ...

Това съм аз - сълза и рана
и отрова може би дори,
това от мен в сърцето ми остана
като огън да опожарява и гори.
И боли да знаеш, че това ...

Не пушат вече
Сивите комини
Двуизмерна пропаст
Във стената ми
Със сухи устни ...

Роден бе той за радостта -
едно момче, живеещо безгрижно.
Във пълния разцвет на младостта,
неподвластно на житейските си кризи.
Със поглед - стомана и мисли кристални, ...

Там, някъде сред многото усилия
да поразчистя своя път трънлив...
попаднах на това...
пред вас, като пред гилдия,
душата си да изповядам в стих. ...

Много рядко ми се случва да почивам на празници. Вече почти петнайсет години работя на смени и ми се събират от сила три–четири празника да съм ги изкарвал със семейството си. Все на работа. Тази година ми се случи, че на 31 декември излязох сутринта от последна нощна. По закона на Мърфи „За подлост ...

Единствена като призрак, през зора от спомени пътувам
На надеждата сълзата с радост да прегърна.
Очакване ли...?
Ненаситна завист ли...?
И да бягам, нямам сили да откривам. ...

Прозореца отворих, а зад него
намигна ми едно дете.
От спомените се изтръгна,
да стопли морни ми ръце.
- Виж слънцето навън огряло! ...

ИМА ЛИ ОГЪН...
Господи,
кажи,
какво във мене става?
Каква е тази болка, ...

О Б Я С Н Е Н И Е
ШАРЖъ ;)
( публикува се с благословията на автора Пенко)
Настоящото е следствие на хвърлена ръкавица, която хванах още във въздуха. Коментирайки едно от есетата ми, откровеният гражданин Пенко изрази следното предизвикателство:
1-01-2008г. 14:59 ...

Имаш ме
Аз все си казвам "Няма да съм твоя",
забранявам си да те обичам,
стига ми само да заговориш
и тръгвам пак към теб да тичам. ...

Опитах всичко, за да не те оставя,
направих невъзможното, за да бъда до теб.
А сега в страдание се мъча да забравя,
да залича следата в сърцето оставена от теб.
Боли ме, но бях до тук. ...

Имал съм психично отклонение.
В твоето лице виждам фалш и разложение.
В твойта красота отровно унижение.
А в моята омраза сладко облекчение.
Ходя бос по натрошени стъкла. ...

Влизай, мой чакан, съботен студ, кафе съм направила,
палтото не сваляй,
да изпием от него и последната капка замръзнало.
Та казваш, по "чисти" неща, че си падаш?
Да си дойдем тогава на думата! ...

Не зная какво при теб ме доведе.
Не зная как ме привлече.
Но… почти на инат.
Докоснах се до тебе -
копнежност… в стих един. ...

В главните роли Николчу (бате Ники) и Антончу (demonofsnow).
Антончо нещо тия дни му стана
и стихове да пише се захласна.
Бързо римите завчас подхвана -
какво ли го в главата фрасна? ...

Има растения, нецъфтящи с години,
а дълго набиращи сокове и сила,
но с аромат упойващ ни силно и дълго,
през нашите пролет, лято, есен и зима.
А когато съхраниш мощта им, ...

Сълзите ми пак плачат за тебе.
И пак припадам в мислите за твоето обичане.
Пак търся оня вопъл обсебен,
да мога да съм твоя след поредното
безумно тичане... ...

ИСТОРИЯТА НА ВЕСЕЛИЯ ПУМПАЛ
В стари времена била построена първата фабрика за играчки. Нейният собственик Всезнайко умеел да им вдъхва живот, защото много обичал децата и знаел за всяко дете точно каква играчка да направи. Веднъж така се увлякъл, че измайсторил един пумпал, който се въртял неуморно. ...

Разпокъсани спомени,
нощни палачи,
рани дълбани
от грешки и страсти..
Стари обети, ...

Случвало ли ти се е да те одраска котка? На всеки му се е случвало, колко малка драскотина, а колко много боли, а? После седмици наред не може да заздравее и почти винаги остава белег! Представи си едно сърце, човешко сърце, което е цялото в подобни белези. Толкова много белези, толкова много кръв е ...

СЪДБОВНА ТАЙНА
Докога ще бъда тук?!
Докога?! Съдбовна тайна.
Следвам бавно своя път,
чака спирката незнайна. ...

Не го прави! Сърцето ми е крехко.
Не ми припомняй пак за любовта!
Сега те няма - вече си далеко,
но още чувствам твоята лъжа.
Вратите си залостих аз тогава ...

Минават годините и сянката ляга
бавно, но сигурно на твойто лице,
а сякаш за мен си оставаш по-млада,
с по-нежно и топло, любящо сърце.
Заспива до тебе малката фея, ...

Непрогледен мрак.
Избождат очите ни.
Блудкави думи...

Помниш ли...
... За Нея ...
"Помниш ли?!" - сърцето пита,
самотно и изпълнено с тъга
и в ъгъла на празната ми стая - свита, ...

Късно е вече за извинения.
Късно е да ти кажа, че те обичам.
Не искам след теб все да тичам,
не искам твойто съжаление.
Аз исках обич, исках топлина ...