Облачно е...На ръба да завали...
И тъмно, докато закапят капките,
притихват надълбоко влажните очи,
а между миглите издъхват и догадките.
Разрязани мисли делят се на две ...
Кое е всъщност ценното в живота?
Снегът във побелелите коси?...
Невзрачно утро, зазорило вяло
във заслепените от болката очи?...
Или жадуваната обич във мечтите ...
Небето се усмихва, уморено от лъжи,
слънцето блести, но с тъмна светлина,
и някъде в мрака едно сърце мълчи,
то е покосено от измами и тъга.
И там някъде, сред суета и вик, ...
Космосът, звездите, моят град, едно момиче.
Облакът, до него спряла е луната,
звезда сама далече
някъде в мрака.
Звезда ли е това, или е електрична крушка - сам не зная. ...
По коментар на Lingerie
И този нов живот - от теб създаден,
препуска през глава - до край света.
С любов на другите отдаден,
обрича се на вечна красота. ...
„Молитва”
Молитви аз към теб не изричам.
Хуля те, "законите" пристъпвам всеки ден.
Грешник съм пред тебе, не отричам.
Боже мили, храмовете ти за мен са плен. ...
Обичам те и знам как да те обичам,
както знам, че друг на теб не прилича.
Обичам те и ти дарявам обичта,
обичам те докато съществува света!
Ти си сбъднатите ми мечти, ...
Песъчинки ли сме от дълбините на море
или крайморски, самородни брегове!?
Очакваме ли пак живителните капки
и с прилива чакани, желани ласки!?
А може би понякога сме нежна тъга, ...
Ето. Мой си вече. Това и исках.
Но защо си спомням още в прегръдка как те стисках?
Получавам всичко, за което бленувам.
И защо все още дори от дъжда те ревнувам?
И интересът без тръпка бързо отлита. ...
Искаш винаги истината за себе си, търсиш я, сигурен ли си обаче, че не я знаеш вече, погледна ли във себе си, какво чакаш, мъчиш се, гледаш, гледаш и заради мен правиш това усилие, виждам страха ти, поглеждам те със съчувствен, нежен поглед, искам да те избавя от тежестта, която носиш, защото съм тв ...
Събудих се към 10 часа и си погледнах часовника. Той тиктакаше бавно и тихо, отброявайки живота ми секунда след секунда... Отидох до бюрото си и седнах на един от столовете. Пред мен стоеше незавършено стихотворение. Беше добро. Беше мое... Взех го в ръце, прегледах отново римите и когато погледът м ...
Не казвай колко много ме обичаш,
недей разкрива чувствата напразно!
Не ме моли, пред мен не коленичай!
Какво за тебе още не е ясно?!
Не ме мисли за ангел - непорочен, ...