Седим със Янтрия на мляко с чай
в тих ресторант в Бургаският им залив.
Oт мен е млякото. От нея чая,
вълните, чайките и бризът даже.
Но всичко е надиплила така, ...

Парченца луна.
Отражение на залез.
Сглобих си слънце.
***
Пушек от комин ...

Не мога да спра да мисля
за този последен...
последен ден, час... минута, секунда...
И няма те вече...
Изчезна в тълпата, ...

Пак излезе с ново двайсе,
хвърли бомба с закъснител.
Само че не съм на седемнайсе,
като видя бомба, ставам запалител.
Стой сега, та гледай мача, ...

27 03 2007
Възбудата извира на талази
и стеле се в света около мен,
но твойто безразличие ме пази
със огън, безнадеждно угасен. ...

Защо толкоз кратък е животът,
защо умира всекиго от нас,
СМЪРТА злокобна всеки ще посрещне,
с усмивка мрачна там, на своя праг!
Милиони хора са умрели, ...

24. 07. 2007 г.
Пия джин от кристална чаша,
пълна с радост и искрен смях.
Гледам те право в очите
и изобщо не ме е страх. ...

1.08.2007 г.
Дъждът вали и гали вечерта
с приятно хладна, тайнствена ръка.
Небето, всеотдайно като тебе,
усмихва се от горе и ме гледа. ...

И днес ме имаш като на празник -
различната добра.
(най-вече малка)
С години молиш ме да спра,
да пиша, ...

Донесоха в работата книгата Кама Сутра. Започнахме да я разглеждаме. Шефката я погледна и каза:
- Нищо ново под слънцето.
Ние с Руми се спогледахме.
- Душа, много изоставаме.
- Щом тя ги е правила всичките пози и ние ще се справиме. ...

Само миг дихание ми подари!
В този необятен океан от мисли!
Само истините, истините остави
и щастие, на глас го искам!
За мен дори съкровище изрови! ...

Като ездач невръстен галопирам,
осъществил непостижимата мечта!
Да можех и със чувства да жонглирам,
тъй както конска грива стисках във ръка!
Като презрял обществени условности, ...

Когато цял живот ти се раздаваш
и всички грабят безогледно,
е много трудно да решаваш
дали, кога, какво е редно!
Принесла себе си във жертва, ...

Изсечена с нетрепваща ръка
и раждаща се в болката на изгрева,
онази птица с каменни крила,
замлъкнала в началото на припева,
забила във предсмъртие и страх ...

Вървиш към мен, унесен в мисли,
не знаеш колко те харесвам аз,
дори в очите ми да виждаш,
искра на влюбена душа!!!
Сърцето си бих дала да те имам, ...

... хахахаха... зловещ смях разкъса тишината...
сърцето и се сви... той бе толкова близо... писък,
последваха го няколко удара... мрак, тишина... кръв,
рана... жената беше на пода... зловещият смях
отново разкъса тишината... бавни му стъпки отекваха ...

Когато “Птиците умират сами” беше “Време разделно”. Тръгнахме “С цървули по дивия запад” с един “Залог по-голям от живота”, наричаха ни “Великолепната седморка”. Тогава срещнахме “Синовете на великата мечка” от племето Апахи, които ни запознаха с вожда “Винету”. Изпушихме “Лулата на мира”. На следва ...

Кой точно е той? Любовта на живота ми... или любовника на живота ми?
Телефонът иззвънява... не поглеждам дисплея, мисля за други неща и отговарям механично и някак отнесено.
- Да? - продължавам да се взирам в монитора на компютъра, но секундното забавяне от другата страна на слушалката приковава вни ...

На вятъра портрет
е птицата,
която бясно цепи въздуха,
учудена, че не помръдва.

Срещу прозореца ми
Брезата вече пожълтява.
Отново есента пристъпва бавно
със златистата си царствена премяна.
Отново... ...

България ужасно я боли,
че някой все ехидно я предава,
че някой с нея като с курва спи,
че за стотинки жалки я продават...
България се чувства омерзена, ...

По изстрадалите ръбове на мигове -
като хребети на счупена солница,
са полепнали безбройните ми стихове -
недовършени, нестоплени огнища...
И по устните ми - кървави от сричане, ...

Не трябваше да се връщаме отново във Варвара. Красивите спомени от миналото лято, когато Флинта ни свиреше така хубаво на китара и пя "Спасение" на Б.Т.Р., пя и свири The one на Металика и песента, съчинена от Сами, тази вечер си беше августовска, нежна и тъмносиня, неповторима... Един вид, класика ...

В памет на едно момиче, което загина нелепо!
Когато падна от високото,
от скалите над Карлуково -
тогава, в тъмното, замаяна
си се подхлъзнала встрани ...

Чаша вино ти си налей,
за здраве я наречи!
После изпий я и друга налей,
но знай че тя ще горчи.
Не пий вино, когато си сама, ...

Не те обичам! Аз не те обичам!
Друг обичам! Друг обичам! Чу ли?
"Лъжа те" наум аз пак изричам!
"Не те обичам" са нечутите ми думи.
Не те обичам! Друг желая! ...

Гроб, наглед празен,
в него лежи един мразен.
Казват, че е престъпник,
аз за него се застъпвам.
Буболечки мръсни лазят ...

Когато остана сама.
Ще си мисля за дните сегашни.
Ще чувствам тежка вина.
От вините ни - днешни и прашни.
Когато остана без теб. ...

“Вися сега на кръста и със жал
от него гледам вашта паплач мръсна.
И с устни питам: кой ме е предал,
не вярвайки, че утре ще възкръсна?”
Д. Дамянов ...

Сега съзнавам, че ви няма,
усещам липсата ви чак сега.
Когато сърцето ми, свито от рана,
болезнено чака да дойде нощта.
Ранима, душата ми много е страдала, ...

Вървя през своята мъка.
Защото никой мен не разбра.
Изгарям, търся разлъка -
кой дявол с теб ме събра?
Безумно щастлива, безумно боли. ...

Под звуците на скърцащи чистачки
отново скарани сме и мълчим.
Мълчанието кой ли ще прекрачи,
на любовта дали ще устои.
На първия завой не се изтръгна ...

ОТКРОВЕН РАПОРТ ЗА СТУДЕНАТА ВОЙНА В СЕЛО МАЛКО МАДЖОРЕ
Ха, добра ти вечер, драги ми читателю, или там както се казва според времето от денонощието. Значи... аз да Ви разкажа искам една история, която се случила някъде там, някога по средата на нищото... Значи предлагам да започвам, че то времето си ...

Всяка събота се събираме съседките от входа на кафе. После си пускаме музика и танцуваме, нещо като аеробика си правим и се разделяме да си вършиме домакинските работи. Миналата седмица мъжът ми като ни видя, че разместваме мебелите, за да танцуваме, си облече екипа и отиде да рита футбол.
Тая събот ...

Пониква стрък
от каменната пръст
на моето сърце,
безчувствено умряло.
Достига лъч ...

Нощта в нейните обятия ме е приела
Като нейна дъщеря в лоното й спя
Чудни сънища ми е пратила
Ти си до мен и ме целуваш и прегръщаш
Но някак различен си ти ...

Залезът затихва, часовникът тиктака,
вкъщи някой пак те чака,
а прегърнати на пейка ний стоим
и промяната на облака в небето ний следим.
Всичко това е толкова чисто и невинно, ...

Като пух от глухарче се разпиляват мислите ми.
Реят се в нищото, търсят и нищо не намират.
Неосъзнато осъзнавам самотата си.
Със затворени очи виждам мечтите си, несбъднати.
Сънищата ми ме отнасят в онези дни, ...

„Къде е той?" - мислиш си сега
„Къде е той, мисли ли за мен?"
Но той е само в твоята душа,
обзета с тази мисъл нощ и ден.
Той също те обича, ...

Помниш ли как ме нарани,
усети ли ти колко ме боли,
не те интересувам, знам,
игра съм само за тебе в този скучен свят голям,
но ръцете ти не ще ме прегръщат вече, ...