Неспокойно тялото трепери,
неоснователен страх го "гризе"
Каква ли е тази треска - мистерия? -
Дали предчувствие е тя?
Какво ли пак ме дебне? ...

***
Мечта ми бе трилистното кокиче
да бъде мой безкръвен брат...
да се сношае с поглед на момиче...
и в стъпките на пролетен поток ...

Среднощен вихър пръска в
нощната тъма и остър шум
навсякъде звучи, произлязъл
от гъстата тишина.
Нощта е тиха, а навън вали, вали, ...

Движенията му бяха резки, но сигурни. Почти отвесната скала не представляваше особена пречка за него. Копието и щитът на гърба му сякаш бяха част от тялото му и следваха всеки негов отскок, всяко едно движение, докато тъмночервеното му наметало, развяващо се свободно на брулещия вятър, сякаш бе отра ...

Разбрах я Рия как мъже убива:
изцежда ги и сока им изпива!
Остатъка, в една мъжемелачка,
накълцва го на ситно и го смачква
и със пюре от бившето си гадже, ...

Магьоснице дивна, древна ориснице,
още ли скиташ в света като скитница,
свързваш с думи разпръснати мостове,
истини дириш с Христови апостоли,
брънка по брънка надежди изплиташ, ...

По мотиви от разказа "На кафе" на Христо Костов - Романтик
Много обичам кафе. Пия кафе по три пъти на ден. Всъщност - така беше на рекламата... А аз пия кафе най-малко по пет пъти на ден. Понякога, от толкова много кафе ми писва, главата започва да ме боли, но... нито мога да откажа поканата, нито п ...

- Би трябвало да съм щастлива. Нали? - тя замълча за миг. - В смисъл такъв - вече го получих. Взех това, което исках.
Умислена, тя започна да си играе с покривката на леглото. Беше се излегнала на една страна, с дълга гарваново-черна коса, която беше разпиляна около нея, глава, подпряна на ръката и ...

Да напиша в тишината стихове
за теб - така реших...
Последно камъче ще хвърля -
да докосва със подскоци
повърхността на езерото... ...

Всеки ден поглеждам огледалото,
а то ме гледа някак изкривено,
от края се оказвам във началото
и виждам се различно - раздвоена.
Усмивката ми някак е увиснала, ...

На моята Мишел
Пъстрена палитрено душата ти.
Багрена със пролетни бои.
Люляково-сливен ароматът ти
лее се във похотни мечти. ...

На Прокруст във леглото се въртя -
на мислите скъсявам ходилата,
във малките формати на света
да удължа живота на мечтата си.
Затворена врата - луна без цвят ...

Това е един от първите ми стихове и искам да го споделя с вас, защото много си го харесвам, макар и отдавна да не съм същото момиче, което го писа :) :) :)
Не ме вини - аз страдах и обичах,
но знам - обичана не бях.
Не ме вини, аз себе си обричах,
но винаги до тебе бях. ...

Крещи ми,
не ме нараняваш.
Крещи ми,
не ме натъжаваш.
Ти не съществуваш вече. ...

Отново
В близка гора от безброй непознати лица
срещнах сърце - необятно като небе.
В утринта - Разцъфна у мен Любовта
Протегнах ръце - нетърпелива като дете. ...

Нощен вятър в шепите донесе
синя обич с теменужени крила,
влетя в съня ми без въпроси
с дъх от пролетни цветя.
Стихотворно после ме целуна ...

Почвата у нас
е благородна,
"избуява" простотия
всенародна!

Uriah Heep-Lady in black
She came to me one morning
One lonely sunday morning
Her long hair flowing
In the midwinter wind ...

Християнски е празникът днес.
Камбаните бият в негова чест.
Моят малък стих е посветен
на всички, дето имат имен ден:
Радка, Радко, Михаил, ...

Малко дълъг и скучен микс... има нужда от още една темичка вътре може би.

Destiny
I know the light ain't always upon me
Sometimes the night takes me inside it
Destiny, destiny
Gimme something I've been wanting ...

Когато се чувстваш сам
и не можеш да кажеш - "знам",
когато те заливат милион въпроси,
които животът носи,
обезверен и сам излез навън, ...

Шах и мат.
Когато и където мен ме няма,
започва пъстрошареният свят -
великата божествена промяна,
вселенската игра на шах и мат.

Може да съм красива,
но никога - свенлива.
Може да ми отмъщаваш,
но никога да нараняваш.
Може да ме искаш, ...

Слънчевото утро
празнично настъпва,
греят във прозореца
кубетата на църквата.
За празнична молитва ...

Лале в градината
цъфти,
погалено от слънчеви лъчи.
На вятъра трепти, трепти...
Изпълва ме със блянове, мечти ...

Никога няма да разбереш какво е да искаш да върнеш назад един определен миг, в който си допуснал най-голямата грешка. Никога няма да разбереш какво загубих, когато се научих да дишам. Никога няма да усетиш и капка от болката, която изпих в мига, когато загубих желание за живот. Никога няма да разбер ...

Изоставен - чувството е жестоко. Прониква във всяка пора на тялото ти, бавно и постепенно. Притиска всяка клетчица от него. Смачква го, започвайки от самочувствието. С него се преборва най-лесно. Като борец по сумо го хваща и хвърля на земята, после с нескрито удоволствие бавно, сякаш наслаждавайки ...

Огромният селски стадион "Великият болярин" се простираше в левия край на селото. Преди около 20-30 години той процъфтяваше и селският отбор беше във "В" футболна група, на границата между професионалисти и аматьори. Футболистите работеха в близката мина по три часа на ден, после се връщаха и тренир ...

Гледам дървото пред мен,
толкова голямо, заобиколено от шарени листа!
Лицето ми - погалено от вятъра студен,
замръзнало! Сега си мисля за моята съдба!
Лягам върху шарените листа, ...

Тепърва започва нашето изпитание,
и вече липсва ми твойта топлина.
Игра не е, нито наказание,
но ти осъждаш ме на самота.
Просто така - реши и тръгна. ...