Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.9K results
Монолог от седмото небе
🇧🇬
Живеем с теб на седмото небе.
Кварталът "Рай" посрещна ни безлюден.
И други са се клели, но не е
константа тази обич пеперудена.
Издигнахме се с порив лекокрил, ...
Една фраза беше влезнала в главата ми и не искаше да излезне. „Подрязване на крилата“. Всъщност, така се казваше един кратък експериментален филм, който сайтът YouCube ми препоръча. Така и не го гледах, напоследък все по рядко гледам това, което разни сайтове ми препоръчват. Уж става въпрос за нещо ...
Лятна морна утрин.Онази, която все още разказваше за похотта на нощта и се стелеше жарко в главата.
Все още няма шест часа и слънцето всеки момент щеше да изкачи небосклона си, за да целуне небето си в уречения час.Ще го прегърне топло и ще остане там завинаги, докато взорът не пререже гърлото му и ...
Изначальное Православие.
Войска фронта ушли дальше побеждать фашизм, а майор разведки Кондрат Остробой был оставлен в Тимишоары, по причине практической важности его предыдущих оперативных дел. Бомбардировки союзников превратили город в руины. Немецко-венгерские батальоны пытались закрепиться в зава ...
Когато се събудих в малко късото ми легло, в хижата беше тихо, нямаше и помен от силната музика, дивото парти и веселата глъч. В тъмната таванска стаичка се процеждаше сноп лъчи идващ от единствения прозорец. Светлината разпиляваше прашинките във въздуха и ги впускаше в луд танц, а един тъничък лъч ...
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА
Глава четвърта
“Денят на детето” току що беше отминал, както и Денят на падналите за свободата на България. Сутрин, слънцето грееше весело, а след обяд, ситен дъжд често охлаждаше летните страсти на софиянци.
А вечер, градът опустяваше, заради американския сериал излъчван от БНТ, с ...
Ръждяса от мълчание за век
езикът ми. Или пък бе изтръгнат.
Камбана бях, но вече съм човек,
от тези, дето и без път ще тръгнат.
Окати са такива – без очи, ...
Еха-а, и последната количка преправих на вентилатор! Само багито ще разглобя по-трудно. Много здраво са го направили чичковците. Оле, чувам, че тате се прибира! Вчера така ми се кара като видя роботът ми да куцука, а болтчетата и гайките му да се търкалят край него. Ще се скрия! По-бързо, по-бързо!
...
Красива вещица по пътя чертае фигури от сняг.Студът е обхванал дребните къщи на селото. Листата спят зимен сън. Тихо е и някак самотно.Птица се обажда, а после сърдито отлита. Ден, а все едно е нощ. Поласкани устните рисуват сърце. Тежи като камък.Мечтите са обърнати хоризонти.
Обличам любимата блуз ...
От повратния преврат ни набиват в главите: държавата е лош стопанин! Пазарът е регулатор! Невидимата ръка на пазара оправя всичко! Индивидуалната инициатива тласка света напред и спасява човечеството!
Неправилен въпрос: ми, защо и сега, както преди 15 години, да не говорим за 30-те и 80-те години, ч ...
ВЕЧЕРЯ ЗА МОИТЕ СИНОВЕ
... момчетата ми вече остаряха, край тях и аз си взех петте пари,
не ги привлича родната им стряха – и други са им мъжките игри,
понякога – от дъжд на вятър, идат при мене за една лопатка жар –
прекрасни матадори след корида! – за раните си да подирят цяр, ...
Да се разхожда човек, упражнение
Важно е!
Първо отпочинал ти бъди, и тръгни.
Погледът твой ще определя качеството ѝ.
И леко уморен, за разходка кратка годен си. ...
Ръка протегната и поглед чакащ ...
Секунда колебание и свян.
Подавам своята и пръсти слагам
в дланта, която кани ме на танц.
В миг политаме и в ритъм сплитаме ...
Комунизмът си тръгна от България като парцалив призрак - призракът, който някога бродеше из Европа. Както е казано:
Отиде, та се невиде. Дим да го няма!
Но въпреки това не сме радостни, дами и господа. А защо не сме радостни? - справедливо ще ме попитате вие. Отговарям ви незабавно. Не сме радостни, ...
Кученцата
На синът ми Драгостин
Рано сутринта някакъв шум събуди малкия Диди. Отиде до прозореца, не виждаше нищо, повдигна се на пръсти, пак нищо. Погледна нагоре и напред към кайряка. В края му, който се сливаше с небето изгряваше слънцето. Приличаше на голямо парче отрязано от праскова, което оза ...
Усещам я в цялата си лява страна…
От рамото до пръстите на ръцете…
Тихо се спуска, нервно до колената…
Препуска надолу… Сковава нозете…
Извира отвътре… Май над стомаха ...
/Видях в Бяла Слатина един двор с полуразрушена къща. И се появи в главата ми тази странна история. Не зная как и защо…/
Оградата беше телена – пропускаща слънцето, вятъра, дъжда, хорските погледи. Е, тях не съвсем – странна лека мъгла се носеше зад първите цветни редове – хем не се забелязваше, хем ...
ЛЮБОВНА САЛФЕТКА
Жените – най-красивите Богини, ме карат да се чувствам странен тип,
пред тайнството под техните бикини какво ли крия в мъжкия ми слип? –
въпрос на анатомията гола – взаимно непостигната мечта,
в различията между двата пола се крие красотата на света! – ...
След тежката зима в онази година,
настъпи часът на раздяла,
дошла беше пролет, дома ни подмина,
далече от нас прелетяла!
Светът бе помръкнал. Последната пролет ...
В КРАСИВАТА ИЛЮЗИЯ ЗА ВЕЧНОСТ
... душата ми е къщичка на припек, отворена за всекиго в зори,
щом птиците се връщат от Египет, и хорицата стават по-добри,
когато благо слънчицето грейне, аз си открехвам пътните врата
и ви очаквам – братя ненадейни, дошли при мен от края на света, ...
Несподелена се оказа моята любов.
Несбъдната остана моята мечта.
Да те пегърна,да те целуна.
Да те обичам до болка, до полуда.
Със леден нож сърцето ми прониза. ...