НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО РИМАТА
... през далечните морета и пустинните земи
с нея – Римата ми клета, си живеем тъй сами! –
много често тя ме нерви, аз я гледам – сам и слаб,
караме я на консерви, биричка, тютюн и хляб, ...

Дебнеш ме влюбено в късния ден,
уж че случайно, нехайно ме срещаш.
Твърде умислен и леко смутен
да си побъбрим отново за нещо.
Бързам, момче! А и пак заваля. ...

От Айлин за Айлин
Ти, която се роди във зимна нощ,
ти, която почна да се бориш оттогава.
Ти, която с цялата си детска мощ
победи смъртта и днес си здрава! ...

Знам, че пак ухаеш с дъх на болка,
днес те гледа друг очи в очи.
Пак не спя до теб и пия двойно,
пак от сто вини и срам мълчиш.
Как се казва той и тази липса, ...

Мечтая за слънце, небе и море,
за жега и лято мечтая.
Политам с невидими леки криле,
за мъки, тревоги нехая.
Мечтая да видя далечни земи. ...

Дариан крачеше бавно по хлъзгавия тротоар към своя блок. Оставаха му само няколко крачки да достигне до малката бяла сграда и се надяваше да не падне върху леда в последния момент. В него винаги се бореха любовта към снега и непоносимостта към студа. Поледица отдавна не беше виждал, но тръгвайки за ...

Ако яде,
не щял да мре.
Препиващ чорбар -
на себе гробар.

Ега ти сюрприза!:
И със Сириза
скалàта на гръцкия дълг
не пада, не пада,
все към върха възлиза. ...

Животът, в минутите при изпитания,
подлага човешките земни създания
на избор: с ума, към логични решения
или пък с душата – с духовни прозрения.
19 часът 28 ноември 2022

Във времената на все по-малко духовност и на липса на онези ценности, които са пазили народа ни да оцелее и пребъде, ние търсим и се опитваме да се впишем в европейското и световно образователно и културно пространство. Някои от нас активно пледират, че то ни се полага по право, други – че вече удоб ...

Коледа пристига в сърцата и душите,
Коледа отваря на щедростта вратите.
Добрината прави всички по-богати,
и усмивки праща в къщи и палати.
Коледа открива слаби и самички, ...

... Стаена дива сила... Сетива...
Под кожата ти ярост се разлива
с първичен трус - помитаща вълна,
която може, знам, и да убива...
И ще погълне онзи първи вик, ...

Разшумяха се около две разменени бебета. Но мен ме зантригува лексиката на хубавичката докторица: „Пациентките постъпили… Малките пациенти…“
Абе, аз защо си мислех, че родилките НЕ СА болни /с някои изключения, разбира се/, не са пациентки.
Не съм раждал, признавам, но все си мисля, че раждането е н ...

Жената ми поднесе кафе в леглото – с топла и загадъчна усмивка…
Не посмях да го изпия…
хххх
Модерен капитализъм. Чорбаджията пуска в отпуска работниците само за сватба или погребение. При това единствено, ако си с главната роля в мероприятието…
хххх ...

ПО ПЪТЯ НЯМА ДРУГИ ЗНАЦИ
Тревожни бликащи пчели
край вехта брюкселска дантела.
И липов цвят навред вали –
и птици пеят a capella. ...

Не ща да съм от мъжките момичета,
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...

Музика,запис,смесване и обработки от Иван Дракалиев🎸
Текст и вокал от Велизар Ванков - Валдес✍️
гр.Бургас / България 🇧🇬
22/12/2022г.

Лежа и мисля по един мъничък въпрос…,
по един кратичък въпрос…
Какво ли е любов?
Защо ли ни е тя?
Лежа и мисля… ...

МОМЧЕ НА МОРЕТО
Понякога момченцето, което до лудост беше влюбено в морето,
в душата ми завръща се на пръсти – и става тихо в светлия ми дом.
Седи на плажа, огънче си пали – и дълго гледа варненския залив,
все тъй върви по лунната пътека край стария, прегърбен вълнолом. ...

Ти, Ангеле, защо дойде,
мен грешницата да почиташ.
Тръгни си. С белите криле
да видя просто, че отлиташ.
Ти, Дяволе, защо дойде? ...

Дали букет от нежност ще ти дам,
а ти на мен цветя по зимно време
или сами по елховия плам
целувките ни любовта ще вземе!
Не знам, но всеки приказен букет, ...

Внезапно разбрахме, че смъртни сме всички.
Триумфът над чуждата болка е с висока цена.
Кротко стадо, трайно смирени овчици,
живеем си кармата, със... или без вина.
В духовен упадък надлежно възпрени ...

Дали бе сляп, или пък заслепен?
И искам ли въобще да зная?!...
Свинята иска кал, а не сатен,
в кал иска да си се въргаля.
А аз, наивница, постилах небеса, ...

Дядото и феята
/ Приказка за по-големи /
На село – горе до гората,
живее старец белобрад.
Макар че бяла е брадата, ...

По Коледа, Луната беше слаба.
Полегнала на облачен креват.
Тя гледаше звездите със наслада
и грееше над малкия ни град.
Видях във Витлеемска нощ вълшебна, ...

- Ти от камъчета топлината, как създаде за децата?!
И нима от студенина може ти да внасяш ведрина?
- Аз, детенце мило, с ръце съм претворило
моята любов голяма, както ме научи мама.
Тя от нейната си майка дар е наследила - ...

Щом Коледа изглежда невъзможна,
отупвам на китарата праха.
- Не си сама - забива се подкожно,
прозвънва с тиха нежност любовта.
- Разплакана в ръцете на вълшебник ...

Днес летя като звън, като пееща вечер,
сред гирлянди и хиляди светли елхи.
Днес година спокойна достойно изтече,
а умът от сълзите надежди твори.
Днес прегръщам жена в споделената стая. ...

Днес храмът ти вратите си отвори
и светлина вълшебна ме обгърна.
И творчески в небесните простори
най- синьото явление се върна.
Лицето на надеждата да зърна - ...

Една дума а колко много значи,
създадена от две благо и твори.
Да дариш на някого една надежда,
да помогнеш на попаднал човек в беда.
Да дариш своята помощ на малко дете, ...

Ти знаеш, че небе не съществува.
Не съществува даже и материя.
Осъден си от хиляди химери
на истина, която не изплува.
Звездата ти не може да залезе. ...

МОМИЧЕТО НА СПИРКА ПАТРИАРХА
Площад Славейков плуваше в мъгли.
Луната беше тънка като арфа.
А аз те чаках с третите петли
с трамвайчето да спреш на Патриарха. ...

Не бе ли огънят ми благодатен?
Или реши, че е измамен?
Светът престава да е необятен,
не е ли споделен от двама.
Събрах душата си в заплетен възел. ...

Да ми простиш Те моля на колене,
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене, ...

Отбивам се в голям магазин. Там има и малка будка – нещо като вертикално изправен сандък с основа метър и нещо на метър и нещо. Вътре седи млада жена и събира такси.
Отпред опашка от няколко човека.
Наоколо лекият шум на магазина и гръмки крясъци като от препила циганка. Нервни, тенекиено-стържещи, ...

На празника се събра - компания мъже, представящи се за момчета-ергени, няколко момичета, мечтаещи за подобни.
На Пешо много му се хареса едното, домакинята – ярък вид на бивша девойка, нрав на елинска хетера, свободно отношние към алкохола на руска матрона…
Към сутр инта се разотидоха. Е, на Пешо н ...