В съня си ти сънуваш и събуждаш се внезапно,
в мечтите си мечтаеш и пробуждаш се нещастно,
в дните си живееш и всичко става ясно,
когато сам останеш и няма нийде място,
където да се скриеш от битието бясно, ...

Две очи с цвят на кафе
гледат ме от снимката студена
и най-любимото лице,
оставило ме тъй сломена.
Опитах се да те забравя - не успях! ...

"Спасете ни" - вик немощен, загубено
броди в пустинята на тишината;
"Защо ние", "Колко още трябва да изтърпим",
Къде е посоката? Къде е оазисът? Къде?...
Парцаливи очи - играчка за болката, ...

Уморена съм от болка и лъжи,
от непрестанните несгоди и беди.
Уморена съм от живота студен
и от това, че не остана нищо в мен.
Като птици детските мечти ...

Разминаване
И пак съм тук,
и пак сме двама!
Мълчим като пред божия олтар!
Че господ знае всичко – ...

Вилияна Иванова Попова от 10 клас
Есе на тема: ”Човек се ражда свободен,а навсякъде е в окови.”
Жан-Жак Русо
Човек винаги застава пред някакви дилеми през живота си, които трябва да разреши. Почти всеки ден той трябва да избира между доброто и злото, между моралното и неморалното и дори между това д ...

Напиши ме... с Любов
eddie (Ивайло Яков) & Белоснежkа
Прегърни ме с косите - от злато излети,
влей надежда в сърцето за малко любов!
Покажи се от строфи, Ти – зов на поети, ...

Звън... Представа за близост назрява - мисъл за нежност, любов, красота. Тишина... Пустият праг глухо напява беззвучна мелодия в тази грозна тъма. Безплодна илюзия измама беше внушила - капан за щастие, надежди, мечти. Тресавищна болка в мен беше се впила, търсейки радост в моите слепи очи. Чувствах ...

Нека пръстите ми да говорят отново
по нежната ти кожа.
Не искам, вече и не мога с думи да говоря.
Не мога да покажа гласно, че те обичам и желая.
Ала усетиш ли изчезналия глас във моите пръсти, ...

Събуждаш се сутрин в тъмна стая. Без надежда. Без топлина. Безименнен,
даже безпътен е и днешния ден. Отдавна си спрял да се молиш за помощ,
защото ръцете ти, уморени от откази, са се предали. Душата ти,
привикнала вече към болката, не търси утеха от никой!
Очите на "приятелите" плачат, но... не... ...

Като камъни бутнати летим надолу.
Не искаме, а и не можем да спрем.
Летим, а Смъртта ни чака отдолу.
Каквото да правим, не можем се спрем.
Накъдето да тръгнеш, каквото да правиш. ...

Обърнах всичко в живота си на пепел,
че само тя не гори, не умира.
И тръгнах по пътя суров към върха.
Не ме дърпай.
Не мисля да спирам. ...

Очите ми потъват в сълзи,
съзнанието се губи в лабиринти,
а тялото не може да помръдне.
Душите ни се лутат все сами,
във мрака пътя си не могат да намерят, ...

Сълза - една капчица вода,
едно зрънце от изстрадала душа.
Сълза - това е от птица паднало перце,
сълзата - стенанията на раненото сърце.
Сълза - дъждът от облаците на небето ...

Аз помня първата ни среща,
ти също помниш я, нали?
Една такава нежна и небрежна,
невинна като първите любовни дни.
Аз помня как се гледахме - с пламък в очите - страстно ...

Обича ме! Не ме обича!
Си шепнех нявга, късайки листа.
Калинка питах де ще ме ожени?
И към принцесата вървях в нощта.
С триглави змейове воювах. ...

След тебе излязох навън и погледнах небето
и сякаш очаквах белите облаци да ми дадат някакъв знак.
Но слънцето заблестя точно там, където
ти бе ме заслепявал отново, и пак.
Аз стиснах очи разгневено и казах си: ...

Защо си тръгна, нима не бях онова, което искаш ти?
Защо си тръгна, виждайки сълзите в моите очи?
Как сърцето ти за миг не трепна,
как душата ти не ти прошепна?
Да ми подадеш ръка и да кажеш "прости", ...

Не ме будете!
Моля ви – не ме будете!
Самозалъгване и страх
се борят в мен!
И всяка дума ще избухне, ...

ПЪТЕКАТА КЪМ НАДЕЖДАТА
По белите стъпки на пътеката,
която ме води към надеждата,
ще съблека одеждата на омразата,
ще изтупам праха на неверието, ...

Днес е празник! Наливай, кръчмарю,
чашите празни до горе пълни.
И да прелива, нека на здраве е,
виното нека в очите блести.
С лозови клонки обкичвай косите. ...

Много малко ми трябва, само тънък лъч.
Не искам музика чудна. Стига ми звук.
В тълпате се смесих във общата глъч,
и загубих представа за какво бях тук.
Забравих ги на сърцето си песните, ...

Пурпурната краска в мрака.
Момиче със латинки.
И улиците се разклащат
като диги.
На пръсти е морето. ...

В спомена си виждам как дете
из пепелта по улиците слиза
с ожулени ръце и колене
и вързана на кръста тънка риза.
...

На сцената завесата трепти,
вълнува се от погледите живи.
Блестящи пеперудени очи
целуват я, и жадно я попиват.
...

Вият като опело сирени,
въздухът сгъстен е от тъга.
Душите ни са сгърчени, ранени,
щом засмърди отново на война.
...

Аз изплетох свилена юздица,
че ми даде знак сама Сибила -
тя е за онази хубавица
в образа на буйната кобила,
дето ме поглежда все накриво ...

Слънцето по-лесно ще докосна,
отколкото сърцето ти - парченце лед.
До луната по-лесно ще стигна,
отколкото да стигна до теб.
Вятърът по-лесно ще догоня, ...

Стоя под парещото слънце, но съм залят от тежък мрак.
И вече в бездната дълбока, почти съм стъпил със единия си крак.
И самотата пак във мене вие и болката отвътре ме дере.
Но изведнъж светът се преобърна. И всичко свети и ми е добре.
Какво се случи и къде изчезна тъмнината? Къде се скриха всички бо ...

Светлината
от последните лъчи на залеза
огряла ниската трева,
уравнява по величие
и дребните наглед неща.

Върти се ден и нощ рулетката -
животът е лъжлив хазарт.
Разплащаме си с него сметката
и хвърляме пореден зар.
Печелим или вечно губим - ...

( малку придизвикану* )
Илати при баба на миндеря,
ма по наблизу, чи ни чувам,
аз сига дукът сми на вичеря
леку тъй ши ви похуртувам. ...

За малко да съм В твоя стил
Светът ти с моя се родее,
душата, искрено копнее
да те възпее, о, могъщи –
създаваш хляба ни насъщни. ...

Коя е Смъртта? Нима има човек който не си е задавал тоз въпрос? Тя идва неканена и отнема най-близките ни хора, но с какво право? Нима ние нямаме право да искаме семействата ни да са цели и приятелите ни да са до нас? Но не е ли все пак и малко егоистично от наша страна да гледаме как тези около нас ...

На един мой добър познат,
Добряк,който си тръгна
преди два дни от този свят
Душата се задъхваше във клетката
на болното и уморено тяло. ...

Гланцови блокчета
Сезоните
са идеални извинения.
За черната егоистична дупка в теб.
Без цветни блокчета ми е ...

(Импровизация)
Контрастът адски много вдъхновява.
Сякаш ти отваря непознати за теб сетива.
Предизвиква те.
Кара те да се съпротивляваш. ...