Нощ мистична, вечно непозната,
окичена с неонови лъчи,
кажи къде намира се вратата,
водеща към слънчевите дни.
Господарко на света бездомен, ...

Понякога е толкова трудно да се усмихнеш,
но се усмихни... една усмивка може да стопли всеки,
да зарадва нечий очи,
някой да почувства, че е желан на този свят.
Една усмивка... толкова е лесно да ...

Не!
Спри!
Замълчи!
Помъчи ме още малко!
За да разбереш, че само твоя съм сега. ...

Истинска ли си? Истина ли си, кажи? Сърцето ми се разтопи и започна в мене да гори. Париш ме с докосването нежно, палиш ме с целувките от огън. И гори! Тя даде ми и дава, това, което искам на света. Тя е в мен заради теб и тя е в теб заради мен. Тя ще изчезне може би някой ден, но ще остави хубав сп ...

Беше нещо неизбежно
може би копнежно.
Влюбих се в тебе безнадеждно,
и това не беше нещо цележно.
Обичаше ме нежно ...

Ще те чакам там...
на старото ни място,
под небето, овенчано от звезди,
а ти ще ме желаеш по-силно от преди...
Ще прокарам дъх по твойте устни, ...

Роден отново
Вера Хинчева
Стоеше с ръце върху парапета на моста над мътната градска река, приличаща повече на вада, особено след дъждове като снощния. Челото му бе свъсено, в очите святкаха гръмотевици, устните трепереха, а мислите се въртяха само около безсмислието на живота и неговият логичен, мъч ...

Моя мъничка жена,
в този ден прекрасен,
желая ти да бъдеш истински добра,
и да не свеждаш никога глава!
Моя мъничка жена, ...

Искам...пак да видя дълбоките ти синьо-зелени очи.
Нищо,че принадлежат на друга.
Да чуя сърцето ти как тупти...
какво от това,че тупти за друга.
Да усетя ласките ти,топлите ти ръце... ...

Сред вълните
Моля те, остави своята самота.
Ела сред милостивите вълни.
Вълните идват от началото,
така непримиримо бурни ...

Исках толкова много от
живота,
а той ми даде само сън.
Сън тежък, черен - взет със неохота,
изживян самотно, тягосно навън. ...

Завръщане към самотата -
моят път върви натам!
Болката е свята,
мъката е храм!
Завръщане към тишината ...

За сетен път ми казваш „Сбогом”
За сетен път отвръщам ти „Добре”
За сетен път вратата ти затвори
За сетен път ме виното зове...
За сетен път съм пак сама... ...

Във вечерите, може би с луната
ме чакаше да дойда всяка нощ
и спомените, композирани в соната,
да възродим със страшна мощ...
Във утрините пусти, може би с росата ...

Художник без ръце:
с очи ли да рисува -
огромното море,
в очите му
бушува...

Поискай невъзможното от мен -
ще го изпълня, без да се замислям.
Ще мина девет планини за ден,
вода от камъните ще изстискам.
Ще стигна чак до края на света ...

Реших, че искам ти да бъдеш мой
и те оплетох в мрежа от измами.
Флиртувах с теб - подканяща и знойна,
умело скрила малките си тайни.
Примамих те като с рибарска стръв ...

Тази вечер съм тъжна, приятелю мой,
тази вечер заспивам самичка...
Уж до мен си, а няма те, ах, Боже мой,
колко трудно е да се обича!
Да обичаш значи да страдаш безкрайно ...

Сън... Навън е нощ и пълната Луна
се оглежда в нечий очи...
Сън... Сън ли си кажи?!
Сърцето ми се пълни с сладка нега
и поглеждам аз към теб, ...

Мина мълчаливо покрай мен,
един човек, незабележим и обикновен,
ала как погледна ме със злоба,
застина ми усмивката от тази зла прокоба.
Защо ме гледаш ти така, човече? ...

Толкова пъти ти ме ранява,
безгласно стенеше мойта душа,
всяка твоя ужасна проява
прорязваше в нея дълбока следа.
Защо си такъв бездушен мерзавец, ...

Мойсей съм аз и тук отново
чрез слово, не замръзнало, готово,
а с проникновение знайно,
на озарение безкрайно,
сред поети плахи, онемели ...

Никога няма да бъда забавна.
Не ще се държа неприлично.
Ще пия на глътки, тихо и бавно.
Ще съм красива, но не и различна.
Няма да нося високи обувки, ...

Долавям ритъма на чувствата
преди да са достигнали до мене.
Вибрацията им във тембър се прелива
и всеки звук е част от време.
А после утаената нагласа ...

Защо ли чувствам,
че отдалечаваш се от мен!?
Защо не чувам,
че до мен ще бъдеш всеки ден!?
Защо не ме обичаш, ...

Между късно вечерта
и рано призори,
последна фаза от съня
на първите петли -
буден съм и хич не ми ...

Денят се спомина, нощта се роди...
Във тъмното блъскат се мисли горещи.
Мечтите униват - светът се стопи:
във спомен невинен и чист се превърна...
Нощта се спомина, денят се роди... ...