На 28.07.06г. в Сайт “Откровения” публикувах стихотворението “Искам Мо, да прочетеш Рабле” с определено хумористична проблематика. С интерес прочетох коментара на уважаваната от мен Златка Вълкова, който гласи следното: “Започваш от Франсоа Рабле, преминаваш през кучките, прелиташ покрай Поздравчета ...
Докога ще продължавам да се заблуждавам?
Докога ще вярвам в любовта?
Боли ме сърцето, но не се предавам,
дори да е пълно с тъга.
Душата ми пуста е - един самотен остров. ...
Сънувах нощес и тревата , и птиците
реката на село... върбите как плачат
и търсят с приведени клони момичето,
дето целуваше с устни листата им
и припяваше нежно как ги обича. ...
От работа - в къщи,от къщи - на работа...
Аванс и заплата, заплата - аванс...
Въртим се със теб в кръговрата на хаоса,
на тъпа инертност изпаднали в транс...
Отмина край нас не една революция ...
Монолог на осем крака
Искам да заспя отново, но все не мога-
една и съща, безсънна нощ е моята тревога.
Господи, една възглавница и одеало,
тухла, парче кашон и миризма на застояло ...
Хубаво ми е, че те има
Хубаво ми е, че те има...
във звездната нощ от вълна овдовяла
на голия пясък изхвърлена мида.
Бяла птица към мен полетяла... ...
И когато не намирам думите,
а ти си кротко до мен...
И когато премълчавам нежните слова,
които напират на езика ми всеки ден...
И когато те искам безумно, ...
Всичко поставяш на везни
мериш на кантара:'любов,доверие,мечти,
а после ме поглеждаш ти под вежди
и казваш "Ти си по-виновна!Видя ли?"
Та нима любовта е игра ...