След като пружината на наследения от баба ми метален креват окончателно се продъни, нямаше как, трябваше да го подменя. Не ми се тичаше по магазините, та реших да се допитам до любимия си форум. Тъй де, за какво човек кисне през вечер във виртуала, ако не за обмен на умни мисли?
pospalanka76 16.04.2 ...

Чаша вино, усмивка и грим –
дружки три, в неуютна квартира
сме се срещнали. Вие се дим
от цигара. В ъглите се взирам
и ги слушам – бърборят безспир. ...

Пораснахме кога, защо?
Не искам, нека още поживея.
Че като пораснеш почва се какво, кого?
А истината ще те надживее!
А нощните забави са безкрайни ...

На ръба на съдбата, сгрешиш ли, ще е за последно.
Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.
Не задавай въпроси в критичен секунден развой,
а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.
Надживее ли риска, синкопният въздух е кротък. ...

Чл. 1. За взет бакшиш се издава касова бележка.
Чл. 2. Приет рушвет се облага с данък доход.
Чл. 3. Неотказан подкуп се разпределя помежду полагащите им се правопропорционално на получените от тях гласове при последните осъществени избори (редовни, извънредни, предсрочни, отложени, слети, сериални). ...

От огледалото ме гледа жена
с уморени надежди, пречупени…
С втренчен поглед обхожда плътта
и брои бръчките ми… нахлузени.
Приглушени гласове нечуто шептят: ...

РОДИЛНА ЯСЛА
Къде зимува лятото не зная
и как при мен пристига – не разбирам.
Очаквам го, не мисля да гадая
кога се ражда първият му изгрев. ...

Нощта е приказна и пак е лято.
Вълните галят нашите тела.
Звезди разпръснати небесно ято
и кротък вятър носи чудеса.
Прегърнати танцуваме в водата ...

В стъклата – клони.
Сънуват сън корони.
Дървета плуват
в щурмуващ щорм от щори.
Скърбят скорци. Защо ли?...

На този мъж не помня даже името,
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала, ...

Когато си сам и до пришки тежат
сто чужди неволи в торбата ти,
трошици ръсѝ по незнайния път —
ще свият света до вратата ми.
Когато заседне в гърдите ти лед ...

Бай Иван се разхождаше бавно из корабчето “Приста“. Вечерната му разходка бе рутинна, не безцелна. Не можеше да пусне посетителите, желаещи да вечерят на борда, без да се е убедил, че всичко е както трябва - чистотата, подредбата и не на последно място, да не липсва нищо в кухнята на добрата, усмихн ...

Потъналите кораби почиват,
сред тайнство на подводни силуети.
А може би са там, за да прикриват,
магията на древни амулети.
Потъналите кораби заспиват ...

Когато началото и края се срещнат.

Отвръщам се от този свят прокълнат.
Човекът за човека е проклятие.
Прииждат червеите хладно да погълнат
плътта с индиферентно съзаклятие.
Един невидим мегатрап очаква ...

Изгарят дните в непосилен пек,
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек
добрият вятър – топъл, бързорек, ...

Писах за появяващите се проблеми пред Литва във връзка със заявленията, че не признават нищо от историята си между 1920 и 1940 година. Което автоматично води до някои изменения в държавата: връщане на Мемел /Клайпеда/, на някои земи, както и на столицата Вилнюс, до 1940 година полския град Вилно.
По ...

Рожден ден ми е днес. Заграбен от американците, ама светът вече свикна – крадат морета, земи, полезни изкопаеми, принципи, идеи…
На празника ще има торта и за мен – диабетична. Скъпа, но си позволявам.
Щото, викам си – глупаво е да страдам от глад, за да се тормозя много години на диета…
Е, няма да ...

Ход първи
Четвъртият конник
Дойде време и Смъртта да се намеси. Вече и Бог, и Сатана бяха вдигнали ръце от това проклето нещо – Човека, и решиха да вземат кардинални мерки. Такива старозаветни наказания като Потоп, Опожаряването на Содом и Гомор, Чума, Холера и разни такива вече не вървяха. Долното ...

Условия, зад тях се крия,
но всъщност търся любовта.
Готов, за нея да се бия,
с кого ли не,
от тук до края на света. ...

3- Част
ЖАНЕТА:
Удовлетворена приключих разговора с Ев . Той прекрасно осъзнава какво може да го връхлети ако не играе по моите правила. Не бих се изненадала ако това му доставя удоволствие. При първата ни среща когато прие условията и парите, доброволно прие ролята на мой подчинен. Изпълни поръчкат ...

“Оставял ли си лампата да свети…?“
П. Петрунова
Оставяла съм лампата да свети късно вечер,
без да очаквам ненадейни гости.
Дълбоко нейде в мен път си проправя глетчер, ...

Започналата демонстративна и безпардонна НАТО-визация поставя редица въпроси. Вече няма съмнение, че светът се ориентира към парадоксалния триполюсен модел. Докато два от полюсите на този модел са ярко видими и с невъоръжено око и са силно конфронтационни помежду си /на практика възстановяващи стату ...

Душите имат смелостта да подаряват същността си на друг човек. Да се обричат на нещо, което замаскира първото им впечатление и ги убеждава, че образът отсреща е всичко онова, шепнато в мечтите. Хората сме способни да загърбим себе си, преследвайки нечии други представи и очаквания за това кои сме и ...

- Много скоро те пуснаха- забеляза на тръгване рехабилитаторката. - Още ми изглеждаш бледа.
- Нали няма да го подсетиш да мисли по темата- умилка й се тя.
- Ще си мълча като изключения ти телефон.
- Блокира... Не можех да се мотая повече.
- Ще ви трябва доста късмет. Но казват, че любовта дава крила ...

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Лука 20 – 27)
На канали почиствах дъната от кал,
на строежи – наливах основи,
пропилявах младежката сила без жал,
за да скъсам железни окови. ...

Следващите месеци не бяха по-леки, но Светлин все по- често се усмихваше и знаех, че той ще оздравее, ще получи нов шанс за пълноценен живот. Запомнила съм следните думи на Ванина от този период:
- Всъщност това, което ни свързва, е майка му. И двамата я наранихме, потънали в собствения си малък свя ...

Понякога се чувствам адски сам
и моля се с проблеми да се справя.
Димитър вечно страда неразбран
и болката дълбоко я заравя.
Познавате ли младото момче, ...

Няма го славеят в мен,
отлитна с времето в небитието,
нижат се ден след ден
с есенната сивота на небето.
Отдавна онемял е телефона, ...

Тамара затръшна, без да иска, силно вратата на излизане. Превъртя ключа в ключалката два пъти, за по-сигурно. Не живееше в най-безопасната и спокойна кооперация на света, все пак. Четириетажната, сива и стара сграда беше убежище на всякакви хора, някои от които не се спогаждаха особено с общественит ...

Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно. Излязох от болницата с усещането, че съм свободен – никой не ме спря, дори полицаят на изхода не заподозря, че се опитвам да избягам от болничното заведени ...