Когато тръгнеш - обърни се, прегърни ме и върви!
Вместо "сбогом" целуни ме. Знай сърцето ми кърви!
Знай, че то ще те последва дори и на край света, за
да усети дори и за последно полъха на любовта!
То ще бъде с теб! Там, далеч от мен! ...

Не ми е нужен твоя образ да се моля,
не ми е нужно да съм в Божи храм:
аз вече чувам божията воля
в мислите си все съм там.
Не ми е нужно свещ да паля, ...

По-силно си от мене и мечтите,
по-вечно си от вечната любов,
дълбоко си, убиват ме вълните,
които заглушават моя зов...
По-грешно си от мене и луната, ...

Посвири ми, посвири ми на пианото,
нека още малко посънувам...
Невъзможно, невъзможно е желаното,
а невъзможното най-силно се жадува...
Удави ме, удави ме във вълните си, ...

Знаеш ли кое издържа повече от вечността,
кое се ражда за да те рани,
кое се крие във нощта
и сред радиация пълзи в порутени стени?
Знаеш ли, че паразит е то, способно да умре, ...

Аз идвам сбогом да ти кажа,
а някой ден ще дойда пак.
Сега, приседнала на плажа
за миг поне ще тъна в твоя мрак...
Идвам да видя още за миг ...

Какво ще стане ако си отида,
забравила и теб и любовта ни,
забравила приятелите - без обида,
без сбогом и излишни рани?
Какво ще ви остане във сърцата - ...

Някой ден ще отворя очи,
но няма да се събудя.
И този ден няма да е хубав,
дори слънцето вече да е изгряло.
Някой ден ще отворя очи, ...

Лято, полъх, лунна светлина,
Поле и безкрайна тишина.
Звезди много ... милиарди,
Мечти-красиви,спотаени,ярки.
Аз, ти и нежната трева, ...

Всеки смята за нормално да ме наставлява,
Всеки смята за нормално с мен да се разпореди,
Всеки мъчи се съдбата ми да управлява,
Всеки смята, че съм кукла на конци!...
Всеки смята се за прав, ...

Не се страхувай, ако спра да дишам!
И устните ми бъдат неподвижни.
Щом съм те обичала, пак ще обичам,
душата ми, ще те жадува винаги!
Не се страхувай, ако тихо тръгна ...

Малкия ми син вчера ме попита:
-Мамо, гледа ли онази реклама? -
а аз, замислена, с нещо свое заета,
отвърнах: - Коя, слънчице на мама?
- За телевизора, с един мъж и жена, ...

Когато беше тъмно, ти дойде,
когато беше тъмно, си отиде,
остави само мрака да снове
и в мрак душата ми да гине.
Заключи ме, ключа в океана хвърли, ...

В полунощ
сърцето й
спря да тупти.
Спряха
да виждат очите й, ...

Свободата - това ли е всичко, от което се нуждаем, за да сме щастливи?
- Да, всеки обича свободата си, бори се за нея… но какво е тя? Защо е толкова важна за нас? И важна ли е изобщо? Трябва ли ни? Ако трябва - защо? Всеки се ражда свободен, но за да остане такъв, той трябва да има воля. Волята е си ...

Аз съм онзи - малък, нежен човек
Завинаги, чакащ Тебе - Жената...
Дали ще Tе срещна някой друг век
Дали ще прекрачим Ръба на земята?!
Аз съм далечна, бледа звезда... ...

Целуни ръката ми бяла
с пламнали устни от страст,
над всичкото зло надделяла
ще те закрилям винаги аз!
Главата свеждай покорно! ...

Питал ли си се, мили, някога да сега
защо реших да съм твоя любовница?!
Грозна дума е, грозна е - зная това,
но живея отдавна с тази присъда...
Не! Не мразя майката на детето ти! ...

Аз те чаках да дойдеш ,но ти закъсня...
и задъхано после ми вино наля.
А часовникът все върти ли, върти...
ти ми каза тогава: "Щом трябва върви".
Ще можеш ли после ти да заспиш ...

Дяволе, как ме оплете случайно
в твоите тюлени мрежи, невидими;
омота ме някак нежно-потайно,
някак просто и така не предвидено...
Завърза ме смело с нежни окови ...

Рисувам твоя образ и съвършенство...
Но в сърцето ми усещам болка ,а не блаженство.
Виждам те отново тъй прекрасна -
Но душата ме боли ,а съдбата е ужасна !
Непрекъснато за тебе аз мечтая ... ...

Не, не я изричай пак.
Нямям нужда да я чуя.
Замълчи и си върви,
моля те да ме оставиш.
Знам ще страдам, знам ще ме боли. ...

През онзи декемврийски следобед се запознах с нея.
- Здравей – каза тя.
- Здрасти – отвърнах.
После зимата стана по –топла.
Лежахме в старото легло в нейното ателие, ...

Със леки стъпки, като вятър нежен!
Отронва се, ала остава в мен,
докоснал моите видения за спомен,
картина на художник неизвестен.
Която съм запазила в зениците си, ...

По паважа сив на времето аз крача,
а над мене се е ширнало небе,
което крие в мрака без остатък
раздрипаните спомени на моето сърце.
След тебе почерня света ужасно. ...

Бе поредният ден, в който за пореден път трябваше да задоволя нуждата, породена от най-простичкия инстинкт в природата, а именно от това да остана жив. Нямаше смисъл, но въпреки всичко то беше по-силно от мен и не можех да го преборя. Цялото ми тяло започваше да тупти при мисълта да сложа край на вс ...