Папагалче-папагалче,
весело сега.
Лети и си свирука,
свободно в нощта.
Но в мрежа то попада, ...

Чу ли вече голямата лъжа,
усети ли великата измама?
Казаха ли ти че си сама,
а които обичаш горят в Ада?
Ха, страшно ти звучи нали? ...

Дойде есента, а с нея и зимата, Господи,
това е нашето време от годината.
Това са нашите спомени,
дошли с капещите листа от дърветата.
Нашите мечти валят ...

И ето отново поемам пътя на болката,
който води до пронизваща самота...
Вървя напред по пътя прокълнат;
път толкова познат...
Надеждата за мен превърна се в спомен. ...

Когато ридание чуеш,
когато останеш сама,
когато чернеят ти дните
и сякаш живееш едва
Когато не можеш да дишаш, ...

Оптимист бъди сега и ти!
Розовите очила си пак сложи.
Отново погледни и виж,
как живота си върви.
А на място си остава, ...

Когато си тръгна от мен
в забрава остави ме сам
това бе последния ден
мълвях ти обичам те ням
Когато си тръгна от мен ...

Защо прокле живота мой?
Защо отне ми всичко ти?
Защо чернеят в мен безброй
неволи, мъки и боли...?
Ти искаш просто да убиеш ...

Когато навън падне мрак
и черната нощ ме обгърне
там нейде в душата ми пак
един по един ще разгърне
споменът светъл за теб ...

Усещах как нещо си отива,
а аз не можех да го спра.
Усещах как дъхът ми спира,
а с любовта не можех да умра.
Сърцето сякаш онемя от болка, ...

Боли, когато гледам в теб -
боли, защото те обичам.
Във чувствата цари безред
и аз ги тях отричам.
Аз мога да призная любовта си, ...

Имам нужда от теб –сега
имам нужда от твойта любов,
от твойта грижа, от твоята ласка.
Не знам дали на тебе ти пука,
не знам дали мислиш, поне малко, ...

Тя обичаше синьото си канапе, обичаше малката порцеланова ваза с големите оранжеви цветя, поставена на ниската й стъклена масичка. Често казваше на приятелките си, че е влюбена в този просторен апартамент, в огромния прозорец с розови завеси, от който вечер наблюдаваше светлините на града. Не можеше ...

Ти си палава снежинка,
мое мъничко дете,
лека като перушинка,
част от моето сърце.
Аз не искам ти да плачеш, ...

Помниш ли...беше преди години
и седяхме пак тука на кея,
бяхме млади,влюбени,щастливи
и мечтаехме как заедно ще остареем.
На шега уж беше,а виж ни сега ...

Искам да докосна лицето ти,
да погаля топлите устни,
които разтуптяват сърцето ми
и искат от мене да вкусят.
Искам да повярвам на думите, ...

Ти си мил и нежен,
ти си добър и човечен,
ти си честен и прям,
ти си щедър и романтичен,
ти си просто различен. ...

Ако има Рай - как изглежда?
Прекрасен остров,
море безбрежно.
Хората ли как живеят?
Без болести, ...

В болка се раждат
най-сладките спомени!
Боли ни, когато идват
на бял свят децата ни!
Когато порастват – ...

В болка се раждат
най-сладките спомени!
Боли ни, когато идват
на бял свят децата ни!
Когато порастват – ...

Кенефа е в ремонт
Мънках си нещо под носа. Пара излизаше от устата ми и
контрастираше с мрака пред мен. Бях по любимите си чорапи – любими вече от две
седмици, по най-умопомрачителния анцуг, от модна гледна точка разбира се, беше
възможно най-удобния който имах, абе страшно си бях привързан към него ...

Даи ми от своята нежност,
нежна да бъда, добра.
Добротата да ме погълне,
да я превърна във красота.
Дай ми от своята обич голяма, ...

Какво си спомняш за мен?
Кой ли миг, кой ли ден,
коя ли наша кратка среща?
Дали има поне един момент,
в който с мене бил си щастлив? ...

Понякога е трудно
да признаеш чувствата си.
Да кажеш няколко думи,
които да те издадат.
Да кажеш на някой “обичам те”. ...

Погледни ме,
аз съм тук отново.....
Вкуси от мен....
Позволи ми пак да те обичам!
Приеми ме за каквато си поискаш, ...

“
Пожелах си животът ми да бъде като в сън
и сега сънувам своя живот”
(на баща ми)
Когато беше до мен, ...

Ръцете й бяха толкова студени,но тя не искаше да се прибере.
Цялото и тяло трепереше от студ,но сърцето и все още тлееше.
Изгаряше го една неизживяна,несподелена и невъзможна любов.
Там някъде навън в мрака и студенината се беше потопила
в спомени. ...

Лесно е да се събудиш
без някой да те кара да ставаш.
Мислил си ти от здрач до зори
и на сутринта се изненадваш.
В топлия юрган до теб лежи ...

знаеш ли защо вали?
знаеш ли защо цветята вехнат?
знаеш ли защо звездите липсват?
знаеш ли защо вятърът е топъл?
знаеш ли защо морето е студено? ...

Тъжни зелени очи
погледът им сякаш горчи
тъгата им от дълбоко извира
душата голяма мъка побира..
Тъжни зелени очи ...

Прости ми ти за думите ми тежки
прости ми, ала бях наранена..
страдах много и не мислех какво правя,
не знаех какво правя, околните дали с това наранявам.
Аз не моля, просто искам прошка, ...

ТИ СИ ТОЗИ, КОЙТО СИ ДО МЕН. МНОГО НЕЩА ПРЕЖИВЯХМЕ ЗАЕДНО. ПОМНЯ ДЕНЯ, КОГАТО
РАЗБРАХ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ И ЗА МЕН НЕ СИ ВЕЧЕ САМО ПРИЯТЕЛ. ПОЧУВСТВАХ СЕ МАЛКО НЕЛОВКО, ЧЕ ПРЕДАВАМ ПРИЯТЕЛСТВОТО НИ И МНОГО ЩАСТЛИВА ОТ ФАКТА, ЧЕ СЕ ВЛЮБИХ.
ДЪЛГО СЕ ЛУТАХ ДАЛИ ДА ТИ КАЖА. МОМЕНТА НАСТЪПИ. И ЕТО НИ ЗАЕДНО ВЕ ...

Защо идваш сега?
Защо те нямаше, когато имах нужда?
Защо отхвърли любовта ми?
Защо навремето си тръгна?
Идваш сега - какво очакваш? ...

Навън валеше силно,сякаш дъждът щеше да отнесе блоковите.
Всичко хора се бяха прибрали в топлите си домове.
Само едно момиче не си беше в къщи.
Дъждът я беше заварил на една пейка,посредата на центъра на Горна Оряховица.
Тя не искаше да се скрие под някой навес. ...