Душата пак разболя се опасно,
макар че церих я с поезия -
лечение фино и ефикасно,
но пък временно взе, че излезе.
Рекох си, баста, адио, не ставаш, ...

Душата ми е тъжен кораб
без дестинация,
без пасажери, дори без капитан.
И се носи безлюбовно и безпаметно
по океана, който е заспал. ...

Виждам го Господ пред мен.
Безплътен и мълчалив като сянка.
Мълчалив. Мълчалив.
Аз не съм пророк.
При мене ангели не идваха. ...

Избледняваш бавно, губиш се назад.
Сред клоунските сенки
на всички други като теб.
Остава още малко.
И от илюзията ми ще се разпръсне само прах, ...

Стари стихове боричкат се в главата ми.
Стари сънища спохождат ме в нощта.
А пък вятър ме взе на крилата си
и златиста зора ме прегръща.
Стари спомени заплитат се в косата ми. ...

И трябва да се примиря, когато
навън пристъпва принизен денят,
а чувството остава непознато.
И трябва да се примиря, защото
два пътя пожелаха кръстопът, ...

Сън пореден
в нощи снежни.
Знак последен
в дните прежни!
Вик изгубен ...

/на Стефан Кръстев/
С топъл дъх дълбаем във пространството,
Тишината ... ни изказва в име.
Ехото ... на стъпките от странството
Фонограма е. По нея ще вървиме. ...

На театър
Там на сцената въртяща,
потънали в безброй гримаси,
там е публика правостояща -
актьорите са в плен на мрака. ...

ХРОНОЛОГИЧНО
Днес е само вчерашното утре.
Днес е също утрешното вчера.
Днес е кратък стих от дълга сутра.
Днес стремя се смисъл да намеря! ...

Отново сама вървя.
Дъждът вали.
Докога ще е така?
Ще се промени, нали?
Надежда има в мен, ...

Нима не знаеш мамо, че само теб обичам?
Че в теб единствено и само душа,
сърце, надежда вричам?
Пред тебе само мога да заплача,
защото ти ще ме прегърнеш. ...

Разговор със себе си:
Как мислиш? Кое би предпочела?...
1 - Да не беше срещала никога "този човек"(тч) и да не беше изпитала нито радостта, нито болката?
2 - Да знаеш, че си открила тъпата "Любов" въпреки, че се късаш на всяка стъпка от болка?
Благодарна съм, че срещнах този човек. Ако не го бях сре ...

Отново неспокойните ми сънища...Защо все сънувам такива ужасии?
Ох,...11:40 на обяд, а главата ме боли непоносимо...11:50 - трябва да ставам за училище...12:45 - излизам...1:15 - в училище съм...
Отново досадните 6 часа по английски...И отново това шиб*но главоболие...Както и да е, ще се направя, че ...

Това стихче е вдъхновено от някои мои интереси към японската култура.Там са писали, а може би още го правят, предсмъртни стихове. Аз мисля, че ми е още рано да се срещам с госпожа Смърт, но нищо не се знае...
А стихчето е следното:
Вървя по пътеката
осеяна с цветя,
благодарна за живота.. ...

Благодаря ти!!!
Благодаря ти, за това, че ми показа какво е истински живот.
Благодаря ти, за това, че ми показа истинските неща.
Благодаря ти, че показа на тялото ми какво е тръпка.
Благодаря ти, че показа на съзнанието ми, че има такива усещания. ...

Понякога аз изпадам в състояния, наречени от мен разтърсващи живота депресии. Когато съм в едно такова състояние, аз се опитвам да разбера някои неща от живота. В момента се опитвам да разбера какъв е смисълът да имаш сърце и душа, ако винаги те боли от това? Живеем в свят, в който има ли нещо добро ...

Ако имаш сърце: Ако имаш душа: Ако имаш разум:
...обичай с него! ...моли се за нея! ...пази себе си с него!
...топли другите с него! ...учи се с нея! ...пази другите с него!
...радвай се с него! ...страдай с нея! ...разгадавай света с него!
...помагай с него! ...пей или плачи с нея! ...разпределяй с ...

Беше лято. Както всяка година и този август беше горещ и задушен, но във всяко детско сърце цареше веселието - няма училище, няма задължения, само игри и чиста, неподправена радост. Вили беше щастлива, за дванадесетте кратки години живот не беше изпитвала чувство, различно от щастието. Лежеше на пол ...

Намирам се в стая без изход,
с прозорец зазидан отдавна.
Тъмнината ми се усмихва -
за кръвта ми е жадна.
Не усещам горещия студ, ...

Възпалението на света
Раната е замърсена.
Да,да,мръсната рана -
умората.
Шегичките на мъртвите черни гълъби,- ...

Беше щастлива с любовта,
беше щастлива с радоста.
Но година мина и
усмивката отмина...
Тя приятелка ни е добра, ...

Една сестра си имам,
една единствена сестра.
И нея силно си обичам,
за мен една е на света.
За нея бих направил всичко, ...

Живял съм във заблуда,
живял съм във лъжа
и таз година като другите отмина
със много болка и тъга.
Аз мислех си, че съм я срещнал, ...

Нима не бях аз толкова ясен,
нима не бях красноречив?
А може би не ме хареса,
не ме намери за красив?
Не! Не вярвам аз на всичко това! ...

Едно море край мен шуми.
Едно море със плисък на вълни.
Това море е сън, мечта.
Това море, може би си ти.
Мой дълъг блян, мечта, надежда ...

Имало едно време... Странно, защо всички приказки трябва задължително да започват с „Имало едно време”, когато в повечето случаи онова, което го е имало по онова време, си го има и сега - нито е станало по-малко тъжно, нито по-малко красиво, нито по-малко вълнуващо?... Странно. Но... обичай, какво д ...

Той:
-В твоя сегашен безезерен,
безморски, безречен град
помниш ли речните рачета,
които вървяха назад? ...

Никога, никога, никога
не ме эабравяй.
Никога, никога, никога
не ми прощавай.
Никога, никога, никога ...

Туп.
Тишината глухо простена. Книгата падна върху една възглавница на земята. Пак беше чела до късно. Докато очите, вече зачервени, не се затвориха сами.
Обожаваше да чете. Само като видеше нова книга я грабваше с нетърпение, поглъщаше я с очи и я разтваряше с такава жажда, че досущ приличаше на чов ...

Една сълза се събра в окото. Натежала,тя не смееше да се откъсне. Събираше ли събираше болката в себе си...постоянно изчакваше да поеме още. Постепенно се изпълни..оформи...и се раздели с утробата,в която бе живяла толкова дълго. Започна да пълзи надолу,оставяйки бледа следа. След време тя щеше да и ...

(на дъщеря ми)
Ветровете вънка спряха
и снежецът пак вали,
сто камбанки отзвъняха,
спи, дете, заспи! ...

Тъмнина през деня и отново в нощта.
Сипе се снегът като сълза в леда!
Очите уморени, сърцето леденее
и кръвта се спира и всичко умира!
Отново глас...неясен глас. ...