Не бяха изминали и няколко минути, откакто решихме да се махнем от магистралата, и започна да вали...отначало лекичко, а после като музика с накъсан ритъм дъждът се спусна стремглаво към земята.
Придвижвахме се като прибягвахме между сушинките, като се отбихме междувременно в едно магазинче, откъдет ...

На мама...
Борила си се с години,
търсила си любовта.
Намери ли я, ти кажи ми!
Сподели със мен,ела! ...

Клоните на вишната,
надвесили се над прозореца
прецеждат
меко светлината.
Очите не сълзят от съзерцание, ...

Стоманената маска на реалността,
изкована от илюзии,
в потисната действителност -
над скритото,
тревожното - ...

Хей, барман,
трудено се живее.
Налей, не питай
що е възпитание...
Баща към син - ...

Скривам се в съня.
Оставям мъничка бележка...
"Ела ме намери...
ела,преди да се стопя.."
Забави сe- ...

Ти си моят огън и извор на надежда,
всеки миг към Тебе денят ми поглежда.
Ти си мойта радост и мойто вдъхновение
и на всички проблеми ключът към решение.
Във Твоето лице намирам красотата ...

Ваше Благородие, госпожа наслука,
за едни си ти добра, а за други - зла.
Девет грама в сърцето, постой - не зови!
Във смъртта не ми върви, в любовта ще провърви!
Ваше Благородие, госпожа разлъка, ...

Слънчо мой чаровен,
имам те в сърцето,
спомен мой греховен,
нося те в очите.
Сещам у косите ми ...

Как се рисува самота?
Мълчи ми се
не искам
да говоря
обречени ...

И така, висяхме си ние на магистралата, а колите минаваха от дъжд на вятър сякаш в тон с времето. Беше неделен късен следобед, кофти време за стоп, повечето хорица се прибираха от селата, карайки селски продукти за градския си живот и ни подминаваха, гледайки ни подозрително.
Започвах да проклинам с ...

Ние нивгиш не ривем, весило живеим,
кАлени сми сигански мунчетъ.
Дрипави и гладни - ядем, пиим, пеим,
Тъкавъ е садбъта ни проклетъ.
Краднем квото може, пролит, лету, зиме, ...

Премина като буреносен вихър.
От погледите бара се отмести.
Поръча водка, някак много тихо.
В устните й чашата блестеше.
Очите й искряха в полумрака. ...

Август, нощ, звезди, простор,
аз нощувах в нечий двор,
в стар кашон - креват епичен.
Не, защото бях пиян
и любовно неразбран - ...

Ще се напия!
Тъй не се живее!
Водка, барман... и късмет!
Компютър да не видя
повече... тъмнее ми! ...

Когато чух заглавието, си помислих:"Подкован ли? Конете ги подковават."
Сещате се за кое животно става дума. Не! Не онова от обора на дядо Ви, а
за черното конче от емблемата на "Ферари". То препуска сред пустинята ,
извисяващо се гордо и неподвластно на нищо и на никого, а след него остава само обл ...

Китайска загадка са явленията случващи се
на подсъзнателно ниво,
където зримото разтваря вратите си широко
и в стаята витаят духове,
говорещи единствено сами със себе си, ...

Много приятели срещаш.
Как си тръгват!
Как се връщат!
Минават,
оставят спомени , ...

Меланхолия
Дишам във водата-
моята стихия,
морска пяна,
перлен спомен ...

Чувах я и се задушавах.
Мрях и беше мъчително, борих се, силите ми отстлабваха, волята ме напущаше и тя ме изпълваше.
Сега, когато обладаваше всяка моя клетка, всяко кръвно телце, всяка бактерия, която живееше в мен и я чувствах с всичко свое, имах чувството, че за пръв път правя секс, че достигам о ...

Не знаех, че тя е Огледало.
Вероятността един Човек – Огледало, да срещне друг е много малка.
Не сме много. Като Безсмъртните от един популярен фентъзи сериал сме, но не сме безсмъртни. Даже сме много чупливи. Знаех, че има и други. Винаги съм се надявал вътрешно, че ще срещна и несъзнателно съм тър ...

Тя ми превърза очите. Млада, трепетна, неопитна. Едва напъпила, с твърди зърна. Крехко пролетно стебло. Зелен аромат, влажен от въздуха, чист и желаещ. Загатващ за пръскане, разраняване на цялост. Откриване на тайна. Възбуждаше ме.
Така чувствах Съдбата. Приличаше ми на девойче. Толкова силно присъс ...

Из “Песен на песните”
1.16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.
1.17 Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови. ...

Ако заровя мълчанието в пясъка
и в колбата на времето
налея
грохота
от пяната събудена, ...

Липсват ми думите ти,
когато притихнеш.
Тишината ме обгръща -
пламъче бяло
трептящо в сетивата ми. ...

Светът около мен се движи с бясна скорост. Не мога да гледам безучастно на него и в частност на България, и да стоя със скръстени ръце. Страх ме е, че някой ден ще отворя очи и ще е вече ...

Самотата :
Самотата, това е чувството, чиято истинска сила могат да изпитат само онези, които са осмислили заобикалящия ги свят. Защото подобно на любовта, мъката, страданието, щастието, тя е тясно свързана със з ...