Дрезгаво свири сирената
за сбогом в минорна октава.
В почест замряло е времето
пред кораба с име "Забрава".
Бавно потегляш към залеза. ...

Ти си моята звезда ,
Ден по ден ти блестиш ,
Без теб аз ще умра ,
Моето сърце гори .
Гори и за теб Изгаря , ...

Какаови сънища,
черепът ми не е свикнал.
Съзнанието ми е почти всичко,
което имам.
Как,мамка му, да се събудя?! ...

Вълните бурни блъскат се в брега,
Луна червена, кръв разлива по небето,
двамата в едно гледаме света,
вятър духа там, където празно чувства се сърцето.
Животинска страст плътта изгаря - ...

Две Души
Душата ми е книга
и в нея пишеш ти.
Безкрайна необятна,
обхващаш я с очи. ...

Има ли любов се питам,
или всичко е лъжа?
Душата ми на две разсичаш
и пак сърцето ме боли!
Защо така се получава? ...

Събуждам се и виждам мрак. Някой, случайно ме докосва по рамото...Обръщам се, но не виждам никой. Очите ми привикват, постепенно с тъмнината...Виждам сенки, чувам ги как се движат, чусвствам ги как се докосват до мен, как ми шепнат. Кръвта ми се смразява, не ме е страх...Няма от какво…Изпитвам ярост ...

Това е един разказ за ежедневието на един изоставен и разорен човек, който само се опитваше да си живей живота. Ала аз започнах историята от края , а е нужно се чуе началото . Началото бе на 27 Октомври .Всички все още празнуваха Димитровден . Пияниците отрезняваха след пиянската нощ , а Митковците ...

Братя и сестри,
ние сме слепци!
Живеем за чуждите очи.
Слепотата ни избива в чуждите зъби.
Братя и сестри, ...

Ти тръгваш и оставяш ме сама.
Сили нямам "Сбогом" да ти кажа.
Ще се върна тихо у дома
и на тишината всичко ще разкажа.
Гласът ми ще кънти между стените. ...

Онази жена беше толкова дебела,
щеше да сплеска и малкото, което имах.
Но онази жена ме целуна така,
както никоя красавица не го е правила.
Въпреки това се разкарах от там.

Преводът е съобразен с мелодията на песента.
Беше толкоз лесно
сърцето си да дам,
но открих, че скръбта
е дължимата цена, ...

Прекрасно бяла! - на небосклона "гряла",
всяка вечер пяла,
и моите мисли завладяла.
Нежно ти шептяла,
и сърцето ми незнайно как си завладяла... ...

Обичам да се връщам у дома*
Обичам да се връщам у дома.
отново да прекрача бащиния праг
и някак иска ми се да пророня сълза,
обаче, как се радвам, само как. ...

Ето,че отново съм сама
стоя замислена и пиша-
пиша за моята душа
неопознала истински любовта.
Не искам без любов да живея, ...

Някой ден ще си тръгна,
В тишината стъпките ми ще отекват.
Ще остана безмълвна,
Само сълзите ще говорят за тебе.
Нощта ще се усмихне, ...

Защо не искам да те виждам,
а сълзи се стичат, щом сетя се за тебе аз?
Защото толкоз те обичам,
че на всичко съм готова в този час?
А ти не искаш мен, нали?! ...

Дали е истина, че искам
приятели да бъдем само.
Не, та аз чувствата притискам
за да се облегна на приятелското рамо.
В очите казах ти че те обичам, ...

Не мога, не издържам, разбери,
зная че приех това решение,
но от болката ми чак гори,
а и се измъчвам от съмнение.
"ПРИЯТЕЛИ" - това решихме, помня, ...

И пак тече часът, а аз скучая,
ти си долу, чакаш ме, а аз мечатя:
ще сляза, ще се вгледам в твоите очи,
всеки от нас от срам ще мълчи...
Ах, как искам по-смело да се държиш, ...

Приятелю, най-много ме боли,
че вече ми пресъхнаха сълзите.
че в грижите по сигурния бит,
не подковах на дързостта копитото.
...

Къс кривокрак конник качен на своя кон,
събудил се от своя сън, но в сaмота,
въздухът във вятър вей неговия стон,
леко лениво и лесно през тез листа
язди той замислен, зорък във таз зора, ...

Всеки ден е различен,
всеки човек също.
И денят и човекът са
различни сами по себе си.
Ние хората живеем в ...

Малките неща
Колко малко е нужно, на човек за да бъде щастлив.
Колко малко го прави нещастник голям.
Само дума и става дворянин и крал.
Само дума и пада в прахта покосен. ...

Нежна синя светлина,
стая-розови цветя,
копринени пердета,
син килим,
сив цигарен дим, ...

Реди се бавно дългата върволица,
камион до камионче,кола до колица
като мравки сред дива гора,
те пъплят с товар на гърба!
В различни посоки, в мравуняка-свят, ...

Самотна беше моята зора без тебе,
дори лъчите слънчеви,студени бяха.
Изтока в червени пламъци гореше,
но сърцето ми самотно в лед стоеше!
Отроних аз сълза кристална, ...

Болка за любимата
Ярък изгрев,
сутринна роса,
небето синьо,
но мъртво,без душа. ...