Утро бе.
Слънцето ми се усмихна.
Щастие във вените ми бликна.
Слънцето ми се усмихна
с твоята усмивка, ...

Седя като в тъмна стая,
седя на остров сред вълни,
седя в пустиня, само жега,
седя сред ледени стени.
Вратата мога да отворя. ...

Светът се завъртя,
изхвърли битието,
остана нейде да виси
и станаха така недостижими
съвсем човешките мечти. ...

Всеки ден си отивам по малко.
Всяка нощ пак се връщам, и пак…
Всеки ден на парчета накъсана,
все вървя ту напред, ту назад.
В лабиринт от житейски проблеми, ...

Мога да пиша за планината и врабците -
птици сладкодумни
и потоци пъстроструйни,
но много се повтарям,
като слънцето изгрявам. ...

Животът продължава,
поне за тебе е така -
на теб подаръци ще дава,
а мен захвърля във прахта.
Най - сетне ще живееш, ...

Полепва влажно утринта
по устни, с взор от длан отпили
сме ехо, гласно в песента
на звучни ласки ... нежномили.
В букет събрани до душа ...

Защо във мрака всеки ден се раждаш,
позволявайки им зад гърба ти да се смеят?
Защо сърцето си им даряваш,
позволявайки им за дребни монети да те продават?
Защо така сляпо ги обичаш, ...

С дъждовни капки обич съм изпрела
пълзящоструйни, тънки влакънца.
И себе си във тях по цвят съм вплела,
като загатване от светли петънца.
Усуквам мисли по оста на сетивата, ...

Прасковите във градината
на Боговете
светят отново.
Нямаше спирка
на нашият път. ...

Аз виждам във очите ти за голи одеало
и искам да съм част от твойто голо тяло.
Аз виждам във душата ти на хаоса войската
и легионите ми се придвижват към столицата ти богата.

Нощта е тиха,живите спят,
а счупените играчки във тъмното вървят.
Летят над безкрая изсъхнали листи
и разбиват се в рая над бреговете скалисти.
Искам да заспивам във твоята стая, ...

Синтетична любов.
Една измислена сянка.
Многоъгълен нож.
Една красива вакханка.
Блян преминал в мечта- ...

По 7 катетъра проституират
в главите на червените учители по живот.
Учените изядоха своето откритие
и решиха, че лудостта е полезен подход.
Въпросите и отговорите размножаваха ...

Преди да ти кажа как се събрахме трябва да знаеш едно. Когата бяхме заедно с нея имахме един обичай, така да се каже. Винаги, каквото и щеше да става, независимо къде си ,какво правиш, можеш ли, не можеш ли, винаги си прозвънявахме точно в 00:00 часа полунощ на GSM-ите. Някак си с това символично си ...

Сламено - чупливо,
до лудост невротично,
болезнено – игриво,
диаболично!
До безнадеждна пустота ...

Сън за пролетта
В горчивината на живота си аз се сънувах в красиво някак лъчисто цвете. То разтвори чашката си и ме приюти...
"Само съм от както съществувам..."
"В мен се бият две сили, от както съм...."
"Обичам живота - не го познавам!" ...

Както и да е ,
вече няма смисъл да обяснявам,
няма на кого –
онези на които трябва, не ги интересува,
онези на които не трябва - няма защо. ...

Забавно е да си сам,
да пиеш за това,
да вдигаш наздравици с призраци -
някои от тях са живи и да,
това е най - забавното ...

***
Защо се получи така,
че станах хирург на миналото си?
Нямам нужда от анестезия:
безболезнен съм. ...

Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло №3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди.
- Защо ме викате?
- Боли ме, сестричке.
Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз.
- Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! ...

МАЙОРЪТ
Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По ...

Няма да ме вържеш тук
като бездомно псе.
Не,няма да я бъде тая!
Остави ме Дявола те взел,
остави ме поне да помечтая... ...

Здравей, живот!
Къде ли се срещнахме?
Дали не беше
в ония кривите улички,
капани на завоите сложил? ...

Като черна дупка ти поглъщаш
всичко хубаво и светло.
Само злото ти познаваш,
черно е за тебе всичко земно.
Ти полетя с разперени криле, ...

Когато те срещнах,
видях през очите ти
целия свят.
Когато си тръгвах
целият свят беше изчезнал.

Решавам да си тръгна
и да те забравя,
не ще се сбогувам,
просто те оставям.
Забравям всичко, което ни свързва, ...

Полепват устните по ситноперлената синева
и с топъл дъх насищат до прозрачност вечерта.
Косите букли са на огнедишащите ни слова,
а мислограмите са драконови щрихи в любовта.
Разресани са светлодумията на очи в очите ...

Безбариерно и хаотично падат звездите,
мигновенно без звук се стопяват:
черни са вече крилете на ангелите...
За шепа искрени сълзи с кръвта си плащат!
Летят тъжно над влажната земя, ...

Дните се разтварят като порти на параклис,
към тях пристъпвам с цялата си красота.
Върху стените инкрустираният светъл надпис
молитва тиха е, изписана във древността.
Преди да тръгна, на прага тихичко се спирам ...

А аз крещях на Бог,
повтаряйки отчаяно името ти ...
Опитвах се да те изтръгна от него
и да те скрия ... за себе си ...
За всички онези, ...

Пролет, лято, есен, зима,
година след година.
Времето отлита,
без за миг да спира.
"Закъсняваш ли?"- ...

Дъждът се стича върху нас
и прикрива този плач.
Този плач породен,
когато любовта си тръгва.
Тръгваме.Последна целувка, ...

Обичам трескаво да ме душиш,
със жартиери!
Да крещиш, да светят твоите очи,
фенери.
Да ги насочваш със глава, ...

Следвам всяка нейна следа.
Тя не го знае.
Щом украся коледната си елха,
ще я поканя да сложи звездичката...

Пак ме викат в себе си,
уплашени, дебели,
усмивки на безчестни паралели.
Влакът празничен.
Аз клатя сляпо вятъра. ...

Родих се - сълза от очите ти.
Почувствах се - трепет в гърдите ти.
Изплаках като първата твоя целувка.
Нацупих се - редовната детска преструвка.
Усмихнах се - гъдел по тялото твое. ...

Откакто съществува човекът
съществува и загадката любов
и крилете й, на които политаме -
независимо от време, събития и съдби.
Защото любовта е в душите още от раждането ни, ...