Доверявам се на всяка казана между нас дума
Защо вярвам на нещата, които казваш,
когато сърцето ми вече е разбито?
Откакто те намерих, искам да съм около теб.
Искам да стигна до точката, че се нуждая от теб. ...

Понякога много ми липсваш.
Понякога, само понякога…
В слънчогледи крия усмивката,
в очите ми дъжд е заплакал.
В песните, изгрева търся, ...

И с портмонето заедно изритан,
ще спинкаш на терасата отвън,
че цялата рога съм и копита:
— Кого подкупваш? Недодялан пън!
Сега Овен ще видиш! И сърдит е! ...

СИЛУЕТИ ПО ПЪТЯ...
Как далечна става синевата,
няма кой да ме посрещне вън.
Портата, окъпана в позлата,
е заспала вечния си сън. ...

Човечността е кръстопът и съдба. Всеки кръстопът е изпълнен с въпроси, съмнения, нерешителност, защото никога не можеш да бъдеш сигурен дали посоката, по която си поел е правилната, докато не поемеш по нея. Съдбата е нещо, което сами градим. Няма как да е лека, защото съдбата често е синоним на прис ...

От шутове и пажове ми втръсна,
а принцовете лигави са все,
аз – дворцово да бъда вярно псе,
дори в дворец помията е мръсна.
От бледите до смърт придворни дами, ...

Събличах ги кожа по кожа,
а всъщност - събличах души.
Да обичам не смеех, не можех,
в тъгата намирах очи.
В късни вечери лунни изгарях ...

Откакто се беше затоплило, баба Божана все по- често излизаше на пейката до площадката. Другите възрастни жени от квартала, които се събираха там, чуваха потракването на бастуна ѝ и малко след това тя сядаше до тях усмихната и с вечния си поздрав:
- Здравейте, момичета!
Мигом спираха разговорите за ...

I. Бетонният терор
Тъй затулиха морския бряг -
с най-грозен сивочер похлупак,
та морето ни, Черното, почерниха чак ...
... Сега, пак същите алчни примати, ...

Няколко прости трика как кощрамбата да не ви хване, че сте пиян на мотика, въпреки че очите ви святкат като фара край Шабла.
Първо и най- важно: дръжте се естествено! Ако повърнете, моментално кажете нещо от сорта на: "Готвиш като майка си, ма! От глетавата ти яхния не мога да спра да драйфам!" Опит ...

Вътре в мен живее другата -
веселата, безгрижната, лудата.
Тя размахваше дните
и стопяваше нощите,
миговете оформяше ...

Чу се писък. Станах рязко и посегнах към ножлето под леглото. Скърцането на пода е последвано от чупене на стъкло, тупане по дърво, женски ридания и мъжки стон.
- Да мълчиш Василено. Че като кажем на везиро, че не плащаш ще ти утепе и децата.
Не познавам този глас. Сърцето ми бие в гърдите, а ръцете ...

От скулите на времето целувка изпросих
и нарамих на рамо слънчев товар,
обух със блянове краката си боси,
уловила внезапно небесния чар.
И чувам в ехото, отминали страсти, ...

Този дъжд ще удави очите на птиците. Ръми ли ръми.
Този дъжд съвсем се разплиска и търси дълбоки реки.
Сърцето ги сбира по пътя си. Невинни. Птичи души.
Този дъжд боде като щик във очите ми. И така ме боли .
Тихо. Сега помълчи. В памет на думите. С бели Души. ...

Гащат петел не е санкюлот.

Харесваш ми… когато си във бяло.
Отпусната. С разчорлена коса.
Пристъпваща. И с капчици по тялото.
По бяла кърпа, с чаша във ръка.
Усмихваш се… а кърпата ти пада. ...

Там, някъде в сърцето на гората,
намирало се малко езерце,
на лилиите с жабки по листата,
които пеели от все сърце.
На къпещата се прекрасна фея ...

Приседнал денят до прозореца,
отвътре се грее на слънце,
загледан в голите клони,
уморено подпрял се на лакът,
натежал от безумствата земни. ...

ненаситнице -
любов - първичновзривна
звездна скитнице

Вратата ти недей затваря,
за да се върне любовта!
Във спомена не избледнява
неземната ѝ красота!
И само вятърът ще знае ...

Живеем просто и това е мило, благо и чудесно.
Живеем, раждаме деца, които пеят детски песни.
Любов раздаваме безкрай и в бели църкви се венчаем.
Летим с живота – земен рай, и за усмивките мечтаем.
Мъжът мечтае за жена, за дом и весели дечица. ...

когато ми е лятно
слънцето в мен не отслабва
и не спира туристите
да събират музика
и ...

Тежко пиянство имаш, народе…
Вино смесваш
с водка, с уиски...
Все бленуваш да си свободен,
ала само на маса ...

Сънят от сън следобеден, когато се разбуди,
светът е сякаш светлина и нереалност чудна.
Лежа блажен, неосвестен на меките пружини.
Оплита слънцето нозе във златни паяжини.
Отсъства Времето от мен, от себе си; не кръква. ...

Тук навън е тъмно. Мога да усетя хладния бриз по кожата си.
Тук навън е тихо. Всяка стъпка,която правя е като изстрел в нощта.
Почти съм до края на този тъмен път,за да чакам до училното осветление.
Той приближава,мога да го видя в тъмнината.
Той ще ме вземе и ще ме отведе далеч,защото тук е тъмно и ...

Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ), казвайки:
О, Господарю мой ! Дай ѝ живото дете, и недей го убива.
А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива: тя е ма ...

Лудостта се търкаля, търкаля
в изгорялата плоскост на черепа,
без да знае какво ще завари
в епохалните болки на белега.
Лудостта е „нормалното ново“ – ...

Самата галактика Андромеда беше съставена от звездни системи, прах и газ и всички те бяха засегнати от гравитацията. Много неща за следващото пътуване на Норбек и Ено трябваше да бъдат взети под внимание. Разбира се, учените бяха установили отдавна, че подобни галактики с размерите на Андромеда бяха ...

Нападат, като зли хиени
сто делника и с нокти черни,
разкъсват – няма теб и мене,
понявга само лъч се мерне.
Просветне в купчинката прах, ...

Отвън е пъстролика пролет,
летят чакали на ята.
Те сред невидими комини в полет
уцелват своите гнезда.
Настанало е поетично време. ...