Когато се издигах поетично и в мигове усмихнати летях,
животът ме отнасяше цинично. В тъмата на живота замълчах.
Познават ме любимите ми хора и няколко запомнени жени.
Душицата пред тях си я отворих, но всяка безпощадно я рани.
Изгубих се по хилядите гари, пътувайки – словесен трубадур. ...

Баба и дядо все се обаждаха и все ме гълчаха, както се казва... '' Ех забрави ни, по-рано по цяло лято беше тук на село, после разреди,... а сга я дойдеш в годината веднъж, я не... Ами така е, градският живот е по-лесен, увлече се и все нямаш време... Ами как да имаш,... вземи се ожени де, та да има ...

Луната пак е огледално бяла,
а в нея се оглеждат мислите ми
лутащите се стремглаво вдясно-вляво
и отделящи се мръсните от чистите.
А всъщност кое е чисто и кое е мръсно ...

Пак не спиш и се скиташ,
ти обичаш нощта,
може би я разпитваш,
аз понеже мълча.
Тя е всичко, което ...

Пет триъгълника в една и съща равнина имат свойството, че всеки четири от тях имат обща точка. Вярно ли е, че тогава съществува точка обща и за петте триъгълника?

Измъквам се от хорските очи,
изплъзвам се от трафика и стреса.
Измислям свят, където се мълчи
и се дочува само птича песен.
В сърцето на залязващия ден ...

> Ако остане сам човек между четири стени
>
> Колко книги би прочел
>
> Колко редове би изписал ...

Някъде край бреговете на океана,
в близост до старинен фар
до вълни изплетени от морска пяна
имаше луксозен бар...
Бе истинско и чудно заведение. ...

Понякога съм толкова самотна,
не е създаден този свят за мен
и в тази страшна и дълбока бездна
лежи животът ми неизживян.
От огнения залез съм родена, ...

Не мислете за днешните грижи.
Не мислете за думите рижи.
Не гонете Михаля до дупка.
Не търсете от орех черупка.
Не търсете омайни миражи. ...

Във старата къща отново се върнах,
Без вещи а само голи стени,
И спомени хубави мъчно нахлуха,
Показват картини на отминали дни.
На секунди живот във моето място, ...

И този ден безславно си замина
Изпращам го помахвам му с ръка
Стрелките на часовника отмерват
отрязъци самотна тишина
Какво направихме пропуснахме и преживяхме ...

Без или с маска,
на или без маскарад -
вечно маскара.

Болно е когато си предаден
от близък до теб човек
който дори не си направи
сметка че ти също си човек.
Когато паразит се вмъкне ...

Ти носиш чужда памет. Захвърли я!
Защо ти е такъв товар, огромен!?
Тя камък е на крехката ти шия,
но ти си жив човек, не само спомен.
Нима си ти? Нима си ти детето ...

Докато возилото ни подскача от дупка в дупка по третокласния път към Вещица, за първи път се замислям какъв дявол ме накара да тръгна с тоя мъж. Бях се наслушала на всевъзможни истории за проблеми, породени от културни и религиозни недоразумения. Колкото и странен да ми се струваше, все се успокоява ...

Морето приседна
на златната плитчина
с кост от акула.
И стана бурно!
Повръща вълни... ...

Катран ми е отвътре.
Черно, непрогледно, необятно.
Като през кюнци на стара печка от пазара на село. Гледаш, знаеш че има край, но не го виждаш. Няма лъчи-само сажди. И все черно стои, няма измиване, няма оправяне. Аха забравиш, неволно или нарочно, че си там, все има нещо, дето съвестта ти е създал ...

Има да учиш, момче,
колко трънлив е животът.
Оплел си си "трънен венец".
Избра ли си свойта Голгота?
Има да учиш, момче, ...

Луната пълнолика,
кръглолика,
ме вика
"Достигни ме,
докосни ме, ...

ОТВАРЯНЕ НА ХЛОПНАТИ ДВЕРИ
Все някога ще дойде лято
и в мрачната ми одая,
разпуснали коси от злато –
липите кротко ще валят. ...

Аленее не кръв, а срамът по чела на герои,
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,
от децата си свидни на глас неведнъж поругана, ...

На лято ухае нощта.
На твоите тайни надежди.
Звездите са миг тишина
в безкрая и облаци нежни.
Сребристо перце е мечта. ...

"Този свят е сълза на самотно сираче..."
Димитър Драганов
Този свят е дете. И самичък не може.
Има нужда от мир и от нежна ръка.
Като гъба расте. Ала как да го сложиш ...

Аз сега ще ги нарежа,
после ще ги посоля.
Във гевгира се отцеждат
от горчивата вода.
Скъпо олио в тигана ...

Искам да те чуя, ключа от твоето сърце
е във висока кула,
но да се качвам ли ме интересува,
дали това не е кошмар
или просто принуда, ...

Събудих се във утрото
на края...
Защо ли трябваше
да се събуждам,
щом беше утрото на края... ...

„Мирела“, мамо,
е име, в което са
слети три (с)тона
от (с)тоновата
стълбица - „ми“, „ре“ и „ла“, ...

Любовта към мощните коли датираше още от детските години на Филип, когато си колекционираше всякакви модели колички. Подреждаше ги грижливо по рафтовете на секцията в стаята си и не даваше на никого да ги докосне. Щом получеше поредният подарък - мини версия на някой нов модел кола, по-щастливо момч ...

- Стано, здрасти! Как си, какво правиш?
- Е па, бива! Нали виждаш - разхождам кучето!
- А къде е кучето?
- Аууу, забравила съм го у дома.
- Ти нямаш куче. Локдаунът отдавна свърши, не лъжи! ...

Днес са тихи всички, кротки и добри.
Паднали сме ничком. Много ни боли!
Знам, че България клета се мъчи.
Тъжно старее в епохата жлъчна!
Лъв не реве! Той е котка послушна! ...

Народът стенеше от мъка,
тирани смукаха му сока,
от тях бе мачкан, тъпкан,
въобще съдба жестока!
И един велик, чист човек ...

Минах през магазина. Викам – от месец не съм вземал пиле на грил, 7 – 8 лева, не е скъпо…
Я… 13 лева!
Кога и какво стана, а?
Ама хлябът бил паднал… Тия минавали ли са през хлеберница?
хххх ...