за
да сме
сестри и братя
нека просто се добротвори

''Крайна станция,.. Моля всички пътници да напуснат вагоните....Крайна станция...Моля...''
сепна ме дежурният глас в метровагоните, съобщаващ поредицата на метростанциите...
Машинално слязох и приседнах на пейката на перона...
Видях я,... да, тя беше,..помахахме си само с ръка,.. усмихнахме се сякаш ...

За даване не ми остана,
да вземам и не пожелах.
Денят ми е дъга засмяна,
нощта ми – шепа лунен прах.
И оголяла простотата, ...

До утрото
Едно несбъдване остана между нас
като желание да се копнеем,
едно мечтание броди ни нощес
с надеждата да преболеем! ...

Да ви кажа честно, с възрастта станах малко старомоден. Бях поканил на гости една дама, млада на години, и няколко часа преди срещата се опитвах да си припомня какво е да слушаш хеви метъл. Тъй като сега минах повече на джаз, бях забравил, че навремето слушах с часове такава музика. Апартаментът беш ...

Чужбина
Живееш в чужбина, тя ти и взема и дава,
но никога твоя страна и родина не става.
Работиш ,трудиш се да спечелиш ти пара',
но не в България, далече си от родината. ...

Напрежението в кабинета ставаше все по-осезаемо. Слушах глупостите, които говореше шефа ми и някаква сила се надигаше в мен. Исках да го накарам да млъкне. Смесица от недоволството и изумление се преплитаха и се превръщаха в гняв. Все повече не разбирах как се стигна до тук. Не можех повече да остан ...

/сборник училищни задачи по всичкология /
Кака Пена вземала всяка сутрин, по обяд и след вечеря хапчета за отслабване.
Сутрин гълтала три, на обяд – пет, вечер четири.
Спазвала строга диета – сутрин парче торта /за да не съсипва продукта, не я режела, а изяждала цялата в едно/, три кафета само с по ...

юли 2021г
Нещата бяха тежки, поне ти беше до мен
Накара ме да се чувствам като преди, да се чувствам като мен
Може би не бях достоен за твоето време
Не мога да те извадя от ума си ...

Глад е най-болнословната диета.

Ухае кестенът прекрасно
със аромат неповторим
и някак шеметно, омайно
красив е и неотразим.
Той всяка пролет се възражда, ...

Две зелени очи, копнея аз да видя,
тези две очи са изпълнени с магия.
Поглеждайки в тях сърцето ми препуска
в ритъм непознат, но тъй приятен.
Две зелени очи, изпълнени с мистика, ...

Животът ми... във огърлица
наниза – малахит, нефрит, ахат...
след просто камъче в редица
положи перла - символът за страст.
Рубин до бял кристал постави, ...

Как искам да се срещна сред мъглата
с горящи като факлите очи.
От миналото придошъл през здрача,
да стисна собствената си ръка за миг.
Да разменя със себе си ...

В очите ти се крият всички извори…
там се раждат реките.
Виждал съм как се ражда река
и знам, че боли,
знам, че е тежко… ...

Сред аромат на Люляци в разцъфналата нощ
Ще пресуша с целувки пак на устните ти еликсира!
Сърцето ми като прободено от нож
тупти, боли, за теб ме пита и не спира...
Една наздравица със чаша ароматна... ...

Когато самотен съм и достатъчно стар,
албумът ще бъде моят другар.
Когато съм болен, когато съм хром,
тъгата ще дойде в самотния ми дом.
Когато съм стар и побелял, ...

Навлякоха ни се тук наглите бандери,
да ни обиждат дори те не се свенят,
политиците нагли, покорни, лицемери -
като ги любят - у тях да си ги настанят!
Една бежанка от Украйна нарекла българите "тъпи и ограничени цигани". ...

Винаги съм изпитвала страх от дълбоки води, както и да погледна надолу отвисоко. Може би не съм била достатъчно любопитна да потърся и видя живота на морското дъно или да си представя как изглежда света от птичи поглед. Такава съм си - страхлива до степен, която в някои ситуации ме кара да се чувств ...

О, вещице,
недей окайва участта си,
съдбата си. Такава няма!
Не вдигай клади от вините чужди,
че кладата ти е голяма. ...

Ех, миличка, миличка – още си малка.
Чуй! Вечност летяла! Сега ме разсмя!
С метлата се пръкнах на тази земя,
да бъде по-лошо – с балканска закалка.
Душата на вещица дяволи в черно, ...

себелюбие - където същността
човешка - груба
е

Норбек и Ено обиколиха планетата - виждаха навсякъде все същото. Нямаше следи от живот, но усещаха примамливостта на океана. Внезапно Норбек също усети нечие присъствие - може би беше съществото, което беше видял самия Ено?
Космическото съзнание щеше да покаже своята същност и това дали в действител ...

Да си говорим с тебе най-прекрасно е
и не е важна никак темата дори,
за двете ни сърца това вълшебство е
и светъл земен път за нашите съдби.
Говорим си за космоса и утрото ...

На братята св. св. Кирил и Методий
Под пламъка трептящ на вощеница
родихте българските писмена̀.
И слово българско светът засрича.
Във всеки дом запалихте искра. ...

Любовна азбука
Винаги съм обичала да чета. Обичам буквите. Обичам и да обичам. Абе, любов да има.
Детската градина. С. Носи очила и е рус като швед. Тичаме, скачаме, играем заедно. Забавляваме се много. Бягам след него. Той няма интерес. Деца. Последен ден. Издебнах го. Целунах го по бузата. Той каз ...

Лежа на горската полянка и се радвам на ветреца и аромата край мен. Толкова е успокояващо...
Гледам в другия край, едно дете дебне с отворен буркан и скача напред. После смеейки се извика:
- Хванах ли теее!
И го затвори с капачка.
Стана ми много интересно, какво прави и отидох при момченцето. Беше о ...

Не крадох и не лъгах, не убих,
любови и другари нямах верни
каква ли кал до днес не ме очерни,
какъв порой не влачи моя стих?
Гнездо за кукувици с обич вих. ...

…Нежен и тежък,
парфюмът чертае знак
в теменужен мрак.
е
Преосъзнавам те… ...

Бъди и пребъди свещено слово,
живота ни по-ярко озари.
Изгрявай все в душите ни дори
и време да е мрачно, и сурово.
Ти с вярата си всеки ден отново ...

Когато вместо да спиш, размишляваш по Айнщайн, Ницше, Пратчет и Дъглас Адамс :)
Надничам през синя пролука в ефира с копнеж по съседни вселени.
Но странно, Безкраят обратно се взира и страшно прилича на мене!
Е, вярно очите му мигат в тревисто - чудат светофар? За чешити?
Дали е сигнал? Или просто и ...

Текст, музика и изпълнение: Симеон Пенчев
Аранжимент: Димитър Величков
Смесване: Бойко Иванов
Лилави минзухари, танцуваха в нощта.
Между боровете стари, открили нежността. ...

/сборник училищни задачи по всичкология/
Гражданинът Петров отново бил наказан от жена си – да изтупа килима. Излязъл на балкона на шестия етаж и решил да й отмъсти като я накара да чисти плочника пред кооперацията. И, докато летял свободно към красивата земя, забелязал на съседната улица спряла лин ...

Тя беше грешна, скверна и безчестна,
а толкова омайваща и млада.
Осъдиха я – беше много лесно -
да изгори на святата им клада.
Виновна беше. Вместо да целува ...

Домове за остарели
са морги за неумрели.