... вървя – и ритам мъртвите листа,
а може би горя във тях на клада? –
уж? – светла есен Бог ми обеща,
пък аз се чудя кой съм в листопада.
И – питам се с наивност на дете, ...

Все още сричам на живота загадките.
Камъни много, понякога се препъвам.
Като вълк без да вия, ближа си раните.
Животът монета е, не знам колко струва.
И диво препуска, нейде из степите, ...

Славчо съобщава бавно, дрезгаво, но убедително на опашката:
– Има нещо, което ме тревожи.
Никой не му отговаря. Побутнах го леко:
– Не си сам.
– Сам съм – отговаря вяло. – В това е проблема. ...

В забутано кръчме́ „Бие́н веню́“,
над стогодишен, дребен папагал,
редовно крякал дневното меню,
с едно око, докато зорко спял.
Кокошката се трудела навън ...

БЕЗ ПРАВО НА ОТГОВОР
Ще ми е жал за няколко неща,
преди пред Бог свещта ми да угасне.
Живях без сан, богатство и баща,
понякога и в приказка прекрасна. ...

"Престъпление е да е над 17 градуса у вас,
да се топлите през зимата е тежък грях!
Не, на глупостта не е дадена власт,
просто си позволих да стана за смях!"
https://blitz.bg/svyat/plen-shash-zhozep-borel-zayavi-che-ako-temperaturata-v-zhilishchata-e-nad-17-gradusa-tova-e-prestplenie-sreshchu-evropey ...

Ще влезем двама с тебе в селска черква
в неделя сутрин дякон Бачо да ни кръсти.
От хляба - тази плащеница жертвена
ще чупим по закон с петте си пръста.
А виното прелива, мила, в нашите уста, ...

... отдавна вече спрях да се терзая,
че моят свят не стана земен Рай.
Смирих се вече с ужаса пред края.
И съм наясно с Божия Безкрай.
Простих се с рой заблуди и химери. ...

Поглеждам към водата,
в нея виждам самотата.
В отражението си виждам как,
сълза стича се по бузата ми в настъпилия мрак.
Толкова е тихо около мен, ...

ПРИКАЗКА ЗА ДИВАТА ЯБЪЛКА
В парка на голям жилищен квартал, до една от цветните алеи израсна, диво ябълково дръвче, наречено „Киселица.“. Ябълките на такива дръвчета са сладко-кисели, затова и така ги наричаха. Дръвчето беше още много мъничко, но с добре оформен ствол и клонки като корона. През прол ...

Големият ни проблем е, че обръщаме прекалено много внимание на хора, които са оставили своят потенциал, развитие и успехи. Искаме да им помогнем да се измъкнат от рутината, но в случая на тях им е "приятно" да са назад. Давайки това, което са заслужили с пот и труд, го подаряват на останалите както ...

Нереално изнизват се дните ми –
мои боси дечица на пясък.
Те тежат като камък в гърдите ми,
като хвърлен в подземие крясък.
Утопично мечтите отиват си ...

В гората имаше много слаби, болни и стари животни, които не можеха сами да натрупат достатъчно дръвца за огрев, както и да съберат много зимнина. През годината по-силните, млади и едри животни им бяха помогнали в тези дейности. За да им се отблагодарят, те гледаха малките им, помагаха с домашните и ...

Щастлива съм с теб любов
забравям да говоря само
изключвам да мисля бавно
опасностите ме дебнат бързо.
Щастлива съм да бъда с теб любов ...

ПРИТЧА ЗА МЛАДОСТТА И СТАРОСТТА
Вятърът весело си играеше с него. Гонеше го по детски, спираше се, после хукваше наново да го догони. Ту го издигаше високо към небето, ту го завърташе в кръг като във вихрен танц. А то, радостно се оставяше на милите ласки на вятъра и чакаше само лекия му полъх, за д ...

Май те пилея все по барикади,
животе, но обичам те такъв,
когато битието ми се сгади,
душата ми използваш я за стръв,
дано отнейде светли Персеиди, ...

Презрян от себе си и другите презиращ,
за теб е вечното начало самотата.
В една прерязана верига мисли,
в която краят свършва по средата
и мъртвото разбулва кратки сенки, ...

Тишина - една
особена такава -
в отронена сълза...

И ето ни...
в сезона на душата...
С прощаване, с тъга и
летни спомени стаени.
В жаравата от хиляди листа ...

Вървяха двама - той, и тя и някак си ги милваше морето.
Заровили в пясъка крака като деца
Говореха си глупави неща и се усмихваха.
А после дойде прилива и заличи им стъпките и нищо не остана.
Морето заличава всички стъпки и скрива всеки спомен в своите недра. ...

Не си близнак
със нищетата,
а нежен знак
от небесата.
Не може мрак, ...

Стих аз нямам, даже ред.
Друга в мен неспирно пише.
Тъй, куплетче след куплет.
Знам, на лудост си мирише.
Днес ѝ рекох: "Хайде вън! ...

Продължение
Най-сляп зовът е в младостта,
но времето очи отваря
за друга стойност в любовта
и нищичко не се повтаря. ...

... напоследък из градчето взеха ме съвсем за луд! –
уж, добре бях, общо взето, но се спусна кучи студ,
ако звънна на съседа за зехтин – или оцет,
през шпионката ме гледа, сякаш стискам пистолет,
на чаршията, в тролея, в ТУДА, ДЗИ и в НАП ...

Незнанието ни събаря мостове.
Човек се учи, за да е човек.
Понякога се чувства като гостенин
на таз Земя и в този странен век.
Но наш'те сетива не ги измисляме, ...

Живея в безвремие… Тебе те няма.
Едва ли очаквах тъждествен живот:
върви битието, подобно на драма,
прилично на сухо дърво.
И ангели плачат, а дяволи пеят, ...

Ерген
Като всички и Ноември реши да се жени,
избра за невеста чаровната есен.
Как се ухажва видя от други ергени,
за серенада изпя една стара песен. ...

Сънувай своя сън безкрай блажен
и не за сбогом с лятото красиво.
Не бива, нивга, да е натъжен
ликът ти, а да се усмихва живо.
Под сухите листа на есента ...

Съществуват ли три цели положителни числа, сборът на които е равен на тяхното произведение? Ако съществуват, можете ли да откриете всички такива?

Щурците пищят –
надлайват се с кучетата,
надсвирват се с прилепите,
шумят с вятъра...
Шуми воят в ушите ми, ...

Къде отива ни душата,
след срещата със мрака.
Ще ме чакат ли любимите ми хора,
или сама ще съм без никаква до мен опора.
Един живот ли ний живеем, ...

Прибра си детството крилете
на прашния таван,
премазани, съдрани, скрити
под нощния кафтан.
Обиди ми се, че пораснах, ...

В погледа му имаше нещо дружелюбно. Очите му – влажни и меки. Походката – пъргава, дори прекалено като за мъж. Имаше усет към красотата, навсякъде в офиса му стърчаха сухи цветя, а според мен едно от тях не беше съвсем сухо. Но аз не разбирам от цветя. Просто онова, дето не беше сухо, го бяха постав ...

Летенето е начин на живот,
но труден начин, лек не се намира,
животът крие лесния си вход,
а изходът през входа се избира.
Пълзенето в срама така горчи ...

Къде си тръгнал в пустошта житейска...?!
Скъднеят непотребни ветровете.
А някога помагаха ти, за да дишаш
и да пренасяш мислите си надалеко.
Разместиха се хълмовете на живота ...