Едно дете вървеше към школото,
без никакво желание и плам
сякаш бе на пътя за Голгота
с товар от престъпления и срам.
Макар да го изпрати със целувки ...
Живеем ли всички в България!!!
Или просто заслепени сме от самите нас,
че не виждаме...Злото,което...унищожава
доброто във нас.
Писатели,Поети...Велики,щом пишем ...
От локвички разплискват се въпроси,
по тъжните трапчинки на деня.
Изправени нозе пред пропаст боси,
одрани в непристъпната земя.
Изминавали неизброими разстояния ...
В пясъчен замък легло си сложихме
и завивка от вятъра ний измолихме.
Със солени устни дари ни морето.
И затанцуваха вълни бриза на сърцето!
Страстта е лунна и богата! ...
До подлеза на ларгото в града
в прекрасната неделна синя утрин
две слепи дружки пеят – и дъга
през тънките им кичури се спуща.
И смеят се. Защо ли? Не разбрах. ...
Луѓето со пари ќе купат име и презиме
и углед и лажна почит
додека месечината му прави друштво
на еден залутан патник во времето.
Врз мене ѕидови се уриваат ...
Понеже Бог се ражда всеки път
Щом за първия си дъх дете проплаче
Когато вместо да накажеш си простил
и от вина да искаш да заплачеш
щом истината гола съблечеш ...
Научи се да виждаш красивото
даже скрито във кофа за смет.
Не забравяй, че даже и в сивото
са събрани нюанси безчет.
Красотата е не в съвършенството, ...
Да има още липови нощи.
Ти дойде с аромата на нощта;
погали ме с невероятен чар и красота
и ухание на съвършена красота.
Сега в стиховете ти се роди. ...
Същественото винаги е малко -
усмивка, жест, докосващ миг,
избухване на творческия пламък,
мотивът, който те крепи...
Опитваме се да градим духа си - ...
Когато из най-мрачния тунел
в живота лутах се и падах,
къде бе ти да се опра поне?...
Покри се, за да не пострадаш!...
А друг път давех се в една река ...
Аз съм далече, далече от твоето блато!
Ти продължавай да газиш калта си за жаби!
Аз се превърнах във птица-орлица, която
с клюн мъртва кост от крилото си знае да вади.
Публикувано във: ...
Знам, че дните и годините ми
тук са преброени, но не тъжа.
Че тялото ми бездиханно там –
под земята ще тлее, не се боя.
Заръчала съм на хора верни, ...
Няма да бъде сега, моя любв...
Към чуждия залък не дей да посягаш.
И аз чуждото как да го взема?
Така рекъл е Бог - да обичаш без да притежаваш.
Ще бъде в следващ живот. ...
А шапката, дори и да те стяга,
да е с перце и вятър да го вее.
Оскубано пернато ми приляга,
а Диоген, пак в бъчва си живее.
И шарен да ти бъде папагала. ...
Душа ми гние,не търси никъде утеха,
не ще да я погали ни топла,ни добра ръка.
Веднъж осиротяла не ще ни завивка,ни дреха,
заспала е във страшна яма,а там-само тъма.
Тревата вече никак не е толкова зелена, ...
Усещаш ли дъхът ми как рисува
по тялото ти лабиринти от желание?
И как на будно погледът ми те сънува
извън законите на всяко разстояние...
Усещаш ли как влюбено изпивам ...
Два часа ни делят и разстояние.
Ревнуват ни часовниците сякаш.
Забързваме ги с трепетни желания.
(За истинска любов съм те дочакал.)
Живеем в този свят, миниатюрен, ...
Бях щастлива, за малко бях щастлива!
Видях те. Добре си, моя любов.
А, после това щастие подарих го на децата.
Рисувах със цветни боички по техните лица,
подарих им дъгата и дъгата в очите им съзрях. ...
Къща без хора...дом без любов,
безумно отчаян редиш си комфорт.
Тостове пишеш,раздаваш копнеж
отчаяно търсиш живота си днес.
Свидетел без име,сочи те с пръст ...
Ти рисуваш себе си жарък,
трептящ над топлите тучни поля.
Ти в грубия обеден залък
си отплата за морна жетварска ръка.
Ти се раждаш сред дългия ден ...