Идва. Стъпва тихо и бавно.
Дълга рокля, дантели, сатен.
От листа е съшита премяната.
И от лъч светлина от предишния ден.
Носи малко тъга. И надежда. ...
Промъквам се към тебе като дъх
и във косите ти се приютявам.
Завивам се със ароматен мъх
и на уюта си се наслаждавам.
В желание превръщам се след миг. ...
Първа част
Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх. ...
Кученце бе с улична съдба,
рошаво и с клепнали ушета,
но помогна на момиченце в беда,
че болката му в себе си усети.
Тя бе паднала във шахта, а пък то, ...
Понякога така ми се мълчи...
Тогава, всъщност най ми се говори.
И мисля за онези тишини,
в които двете ни тела ще бъдат голи...
И всичките звезди ще се покрият, ...
Есента, тази вълшебница,
ме пита, дали се чувствам добре.
Щом на лятото тя е наследница,
знам, топлината няма да спре.
И слънцето, рано да се прибира, ...
Намери ме сред воали от прашна тъма,
когато мислех, че всеки мрак е последен
и със звука на проядена олтарна врата
с дъх ме прониза вятърът леден...
... и се стовари отгоре ми мътна вода. ...
Спи бездомникът до Billa и сърцето го боли.
Нѐгли дните са котѝло на излъгани съдби?
Той по пладне ще засвири в едноока самота,
без площадни панаири, сам в потока на света.
Беше грешен и пострада. Изостави го жена ...
Мелодия в червена светлина...
В нощта могъщи Ветрове вилняха
надувайки гигантски духала́ –
и в изгрева вълшебно изковаха:
мелодия в червена светлина... ...
В безлунна нощ запалих в теб искрата,
не ще да можеш вече да заспиш.
Самотна вечер бродиш в тишината
и в огъня на чувствата гориш.
Запалена веднъж тя вечно тлее, ...
Не искай да те гледам пак в очите
и да говоря. Днес ми се мълчи.
Гнезди тъгата в тях. Гаси лъчите
и думите притихнали гълчи.
Не казвай, че ръцете са от лед и ...
- Бяла лястовице, лястовице бяла,
долетя в последната ми есен.
Да закръглиш изживяното до цяло
и маркираш моя път небесен.
Всички други лястовици отлетяха. ...
Живееше на улицата сам
квартален пес. Наричаха го Рошльо.
По светло бродеше насам-натам,
без покрив спеше в ледените нощи.
Случайни хора, с помисли най-лоши, ...
Не мога да повярвам!...Ти си тук, при мен?
Кога завърна се от своя път далечен?
Превърна в празник моя ден обикновен!
Дори на гарван крясъкът е като песен!
Добре дошла си, знаеш го!...И остани!... ...
Ще дойде време - ще си спомниш
дъхът ми, аромата на парфюма.
Ще бъда тумор натежал, огромен,
На никого не казвай нито дума.
Ще дойде време - ще ме търсиш ...
Не прибирай отровата - вкусна е,
като музика в мен се разлива,
нищо, че са предателски устните и,
нищо, че пари, като коприва.
Подари ми я - страшно я искам, ...
Иронично поглеждаме (уж на трезва глава)
на човешкия опит - тази малка вселена.
И не виждаме "как", и "защо", и "кога"
провокира вниманието ни неизследвана тема.
Непонятна е тя. И какъв ли подход ...
В НАЧАЛОТО БЕ ЛЮБОВТА
Поели духа на земята и небето,
в топлината на любовта покълваме,
плод прегръщаме в сърцето,
с красота пространството изпълваме. ...
/продължение/
Тогава решил, при Стойне да иде,
та със душа си правда да види.
Разказал му той, макар смъртно ранен,
с жълтица от майци си как бил дарен. ...
Животът- дважди, трижди интересен,
от векове за никой не е лесен.
От раждането, че и до смъртта си
го носим всички ние на дланта си.
Изпуснем ли го в миг и от ръцете, ...
Със лятото и част от мен си тръгва...
На щъркеловите крила отлита
частица от усмивката ми слънчева,
от топлината на очите ми...
Отново съм предесенно унила, ...
Рожденото ми име е ламята Спаска,
Орисана съм всичкиви да стряскам.
В мъжките лами пръст така не тикат.
Вълшебни те били, дракони им викат.
Това е мойта песен да се жаля, ...
Животът мрази и обича едновременно.
Вечно не(за)доволен,
оставя белези, които да изстрадаш,
за да се влюбиш в себе си най-после.
И няма изход, нито бягство. ...
Причини, следствия,, последствия,
мотиви, оправдания -
животът от решенията наши изтъкан е;
грешни, безгрешни, ту тъжни, ту смешни -
това е той днешният. ...