Poetry by contemporary authors
Слънчо 🇧🇬
ти ни топлиш, гониш мрак.
Сутрин идваш от полето,
вечер тръгваш през дерето.
Слънчо светъл, Слънчо благ, ...
Направи го ! 🇧🇬
Една усмивка нарисувай.
Надбягай времето. Дори
на изненадан се преструвай,
щом вън внезапно се смрачи ...
Симфония 🇧🇬
ме връхлети със звучната стихия
и образът ти носи своите черти,
разтворен и раздиплен в петолиния,
в които е заключен твоя код ...
Oчакване 🇧🇬
в душата бушуваща лава,
за неговото благоговение,
покорна на пода застава.
Поглежда нагоре към Него ...
Рибарска неволя 🇧🇬
покрай старата върба,
черга шарена с краката
мачка хубава жена.
От косите й златисти ...
Deja vu 🇧🇬
ръкавите опита да скъси със смях.
Очакване във въздуха се носи,
че нещо ще се промени с един замах.
Дъждът изпраща поздрав по Чолаков, ...
Нижат се години 🇧🇬
бяхме работници – вечно заети,
но се разминахме с малката радост,
дето могла би и днес да ни свети.
В мрачната есен щом плъзнат мъглите, ...
Какво си ти... 🇧🇬
нищо, че на лъжите една им е позата,
и без да е важно кой ще се измърси
от душата ти, ако попие проказата.
Подлостта ти как печели доверие, ...
Така е за жалост 🇧🇬
народът надяна оръфана риза.
Ей, Народ мъченик! Що не покажеш, че си Велик?
Защо не вдигнеш гордо глава,
а си нагазил с нозе във калта? ...
Ние 🇧🇬
Аз. И ти. Ти, който изтриваш тъгата ми,
Ти, който на себе си ме обричаш.
И аз вече зная коя съм,
Защо съществувам? ...
Къде е Той? 🇧🇬
Мога и да дишам, мога да копнея.
Мога да умувам, мога да заспя.
Мога и да мразя, познал съм също Любовта.
Но във Твойта сянка съществувам ...
Ако хората можеха да летят 🇧🇬
щеше да бъде ужасно.
Щяхме веднага да построим
пътища първокласни –
междуселищни, континентални, ...