Всяка буря във утрото носи покой,
a сълзите отмиват тъгата.
Сред отломки на болка и мътен порой,
се усмихва забравено лято.
Слънце грейва във тъмното, сиво небе. ...
Посвещавам го на моята Майка и моята Баба ,
благодаря ви от сърце!!!
Пораснах мамо, вече съм голяма,
книги отдавна почнах да чета .
Дано да бъда гордостта ти най-голяма, ...
Животът не е филм, нито приказка,
винаги с красив, величествен край.
Животът е сцена ежечасна, истинска,
в която с нас се развихрят Ад, и Рай.
В центъра на вихъра разбираме, ...
Времето лети и годините бързо отминават,
но спомените остават. Все по път се виждам да вървя
и все не стигам крайната си точка.
В чужди къщи спя и никога повече не усетих покоя.
Пресъхналите устни шептят без пощада. ...
Посредствените хора са дребнави,
отровени от злоба, завистливи,
умиращи от чужд успех и слава
и от провалите на другите щастливи.
Посредствените хора не разбират: ...
Двама за кметското място се борят,
Народът не знае, хората яростно спорят.
Единият обикаля тук и там,
да се моли на шефовете не го е срам,
дано дадат те някоя пара, ...
Бих искал да напиша за черешите.
За росните треви и за цветята.
За толкова, очакваната среща,
в най-синьото на синьото ни лято...
За нежност ми се пише. За романтика. ...
Събуждат ме трепети,
мисли след мисли вървят си...
Не мога да бъда затворен във стая.
Не искам да бъда затворен във Ада.
Небето е синьо и нищо не чака, и сякаш е някак заспало, или пък с едното око недовижда. ...
Отдавна с жена ми сме заедно двама
във смерч и цунами, и в малката драма.
На национално ниво и на местно,
живеем банално и в грижи съвместно.
В голямата радост и в дребни капризи, ...
Каква жена!... Пожар бе, бате!...
На ръст пък дребничка!... И с очила.
Ми тя в оркестъра ме прати!
Не бива на "Пигал" да е била!
Бе, все си мислех, че ме бива ...
Живеейки във кожата на вълци,
оглозгали до кокала душата,
забиват кръвожадно острите си
зъби, изтръгват вярата в сърцата.
Така въздигат егото смолисто. ...
Дори неясни да са стъпките ти следвам те,
през времена без слънце, бури и мъгли.
Следата губи се понякога във туй преследване,
по ръб на пропасти, стена от канари.
Следата губи се и избледняват стъпките, ...
След дъждове пречистен този свят
разтваря си зелените полета
и виждам птиците над тях кръжат,
и слънчеви лъчи в росата светят.
Изгрява сред тревите огнен мак, ...
За красота не ти е нужен грим,
бъди естествена и търпелива.
Не стайлингът те прави теб жена,
по-важно е да си щастлива.
Бъди жена, естествено красива, ...
Защо е мрачно-тъжна пролетта?!
Защо ме гледа с поглед мълчалив?!
Защо е притъмняла в самота
и капе мокър ненаписаният стих?
Ръми дъждът и песента му наводнява ...
Пореден полет, изпращане и сбогом,
поредни сълзи, изпълнени с тъга,
не ме оставяй отново сама
в тази бездна без лъч светлина,
сам самичка на студа. ...