Събира в тоновия род
на своята представа за благополучие
хармонията на един живот
и някак… Не постига нужното съзвучие.
Все някъде, препъва песента ...
Не всички са отровени от злоба.
Не всички лазят жалки във калта.
Да, има малко, но прекрасни хора,
достойни, гордо вдигнали глава.
В очите им искрица огън свети. ...
Да бъда същият, какъвто бях,
морето да ни бъде до колене,
и дните да кънтят от твоя смях,
светът да е за тебе и за мене?
За жалост вече късно е, уви! ...
Изпратих овехтелите си дрехи
на мелниците, ветрове оплели.
Не са по мярка бойните доспехи,
затуй си шия панделки с кордели...
На бал отивам! Но бижу не нося. ...
Колко малко му трябва на човек,
добра дума изречена с любов,
тя тогава вратите ти разтваря
и те понася в нов приказен свят!
Но все търсим грешките в другите... ...
Защо не осъзнахме, че горим,
заблу́ди ли ни хитро светлината,
че дойдем ли наблизо – не грешим,
ала за миг стопиха се крилата?
Нима не го разбрахме? – да не би, ...
Целия ден борисовите люде хитри
как властта му от опонентите бранят!
Постове ще им дадат ли ония мутри,
пред комунисти глави не ще скланят!?
"Нинова!" - гръмовно въздуха разпра! ...
Какво да направя, когато не чуваш!
Когато не искаш да знаеш дори...
Когато говориш, че само преструвка
са моите думи изляти преди!
Когато съзираш парад от девици, ...
Различна приказка за вероятни сходства
разправят и през рамо плюят разказвачите.
Приседнали край лагерния огън на косачите
събираме искри – да търсим разни сродства
докато се вслушваме в словата на палачите. ...
Няма купа, няма титла но няма и тишина,
смели сме, силни сме, ние сме Червени сърца!
Още от дете ЦСКА запали нашето сърце,
и огъня гори в мен, гори и в моето дете!
Сами срещу всички и отново сме до върха, ...
Зад крехкото небитие на мислите
стоя и чакам моравия залез.
Превръщам се в небивала измислица,
в която мойрата на бъдещето прави разрез...
Навярно всякое начало е обречено, ...
Животът е усмивка и неволи,
преплетени на всеки кръстопът,
понякога суров е, друг път моли,
и силно чувствата във нас третят.
Веднъж във сънищата си живея, ...
Виновна си, виновна си и затова мълчиш,
по-добре така е или безсрамно ще звучиш,
мълчи виновно и аз също ще замълча,
ако ти кажа нещо жестоко ще звуча.
Виновна си, виновна с хиляди лъжи, ...
Очаквате от мене да съм друга -
с усмивка кротка, да прощавам грешки,
да съм почти безупречна съпруга,
почти светица в образа човешки...
Очаквате сълзите да прикривам ...
За разлика от приказката ни позната
Али Баба живее вече край реката.
Когато вчера се разхождал
съзрял играещи русалки във водата.
Отсреща била пък гората – ...
Понякога съм изморен до смърт.
Дори я търся сякаш, като изход.
За миг ако душата ми без плът,
лиши виталната за мен, безмисленост -
тогава бих поискал за последно - ...
Очите на града са разноцветни,
неоново примамливи блестят,
а в уличките малки неусетно,
мъгляви сенки тихо се тълпят.
Нощта върви с полюшваща походка ...
Щастие е... да има кой, да ти каже „Добро утро!“,
с очи, в които грее, поникнала от здрача, зората,
да разцъфтява любовно без намек от лустро
и обгръща с обич безкрайна, палеща душата.
Щастие е... двама да поемете на утрото дъха, ...
Когато си отида от света ти -
поне частичка спомен остави!
В забързаното време на деня ти -
с усмивка пак за мене си спомни!
Не ме затваряй в прашната кутия, ...
Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто
и в бъдния пролетен ден.
Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,
пък нека се свършва със мен!
Пък нека невинен да бъда разстрелян ...
Наяве ли сънувам? Всъщност, сън ли е?
Или отново те измислям в моя свят -
тъй често ми напомнящ със прискърбие,
че чувствата ми само се четат...
Но няма да ти дам от тези думи. ...
Животът е една божествена измама...
Затуй живеем на земята все по двама.
Така си мислим, че живота е реален
макар, че той не ни е никак идеален.
Отрязък лош и е частица от безкрая, ...