Снежинките наоколо прехвърчат,
свободни, леки, нежни и красиви.
По вятъра се носят, безтегловни...
а аз се чудя накъде отиват.
Дали преследват някаква мечта? ...
Зима се белее, виелица се вее. Снежно бяла
кожа, върху нея устни топли да положа....
твоите вопли да отложа. Гледаш към
звездите, възпираш ти сълзите.
Студеното сърце не ще усети, че хванати сме ...
Нощта като монета издрънча
на дъното на празната ми чаша.
Отдавна спи предпразнично града
под купола на грейнала украса.
А в мене гаснат всички светлини ...
Много са чувствителните хора,
само малка скоба да отворим,
докачливите не влизат в сбора,
но пък се натрапват във разбора.
Тъй защото всички докачливи ...
Лежим ний двамата в тъмнината.
И мислим много, ала мълчим.
Усещаме и двамата онази тежест във душата,
затворили сме си очите, ала не спим.
И всеки пренаписва свойте мисли... ...
Нищо, че е на прага на сигурна смърт,
Иска ми се вечно да е жива,
Да живее, не да тлее,
Да видят всички нейната природа красива.
Не мога аз дори да си представя, ...
Попива в мене мъничка тъга,
тя сбира в себе си следи и разстояния,
аз продължавам смела да вървя,
сподиряна от северни сияния.
Раста и избуявам всеки миг, ...
Откак се помня, все съм кавалер –
така съм писан в Божия тефтер.
Помагам и на болни, и на слаби,
на млади булки и на стари баби.
Но станах вече немощен и слаб, ...
Мелодията щом леко зашуми,
питам се пак в мен блян ли кипи?
По-отровна от билката на Ромео,
разяжда безскрупулно жилите ти,
но си готов да я слушаш отново, ...
Помислих си: "И този връх е покорéн",
но го видях – порасна още по-високо.
Погледнах долу. Колко хора и трева!
При тях е лесно, бързо ще се озова
и може би ще се окажа по-смирен, ...
Нощта е почерняла от лъжи,
че някъде звездите се събличат.
Отчаяно във тъмното кръжи
едно самотно зъзнещо : " Обичам!"
А лунният безмълвен светофар ...
България, от векове на този свят.
Натрупала тъга, натрупала и мъдрост.
Преживяла и войни и всякакъв обрат,
да просъществува проявила дързост.
От Господ райски кът определен ...
Често правя пръбързани избори,
стрелям в тъмното в мишена невидима.
Все да действам насляпо съм свикнала
и късмета сама си изпитвам.
Все се чувствам от риска притеглена, ...
Пусни натежалите с времето вече мечти,
на брега сред миди и водорасли ги положи.
Вземи малко пясък и ги зарови -
океана ще ги прегърне, почакай, погледни...
Ръце оставени на морския бряг, ...
По покривите бели се разходих–
вихрушка съм със леден силует.
Прозорчета на къщи поразтворих –
да зърна исках аз уюта мек.
Видях звънлива радост и усмивки ...
Аз искам да ме помниш все така:
обичаща, усмихната, щастлива,
в очите – онзи пламък – любовта,
намерил своя излаз, как извира…
"Аз искам да те помня все така"*: ...