Той свири. На площада. И пее.
Гласът му събужда неволни усмивки.
И сякаш всичко край него светлее
от звуците и от древните ритми.
Паничката пред него се пълни. Бавно. ...
Забравят ли се, някой да ми каже,
очи които търсил си със дни и часове.
Очи в които стигал си далеко
и озовавал си се в нови светове.
Очи, които твойте са пленили ...
Навън е мрачна нощ – заключи се врата,
разстла се в стаята ми безнадеждност,
но огънят в камината привлече мисълта,
от пламъче пулсира във невинна нежност.
Мислите ми спират се във най-обикновен обор, ...
Като вятъра излитам и изплитам светлина,
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.
Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят. ...
Отлитат датите от календара.
През пръстите ми времето тече.
Годините се гонят в надпревара,
а в себе си съм същото дете...
Все бързах, бързах да порасна ...
Не ме оставяй, чуваш ли?!
Защото може би света ще свърши.
Макар пресилно да звучи,
аз вътре в себе си така го чувствам!
Не ме оставяй, прегърни ме! ...
С ЛЮБОВТА СИ ДА ТИЧАМ
Кой си ти? Каква е ролята ти в живота ми?
Проучвайки те, душата ми, раздвоена, се пита.
В диалога все се намесва, орисана, съдбата ми,
възлите разплита и отново сама си заплита. ...
В дебрите на планина Родопа,
/разказват ни от стари времена/
живял Орфей, синът на Калиопа,
певец тракийски, правещ чудеса.
С лира и с вълшебните си песни ...
Ще я срещнеш в окадени барове.
Тежък грим и пайети. И пот.
Алкохол. Лед превърнала в зарове.
Комарджийка. Залага живот.
Ще се спреш. Скверна похот в очите ѝ ...
Мое зимно момче, побеляло от дългото спускане,
мое зимно момче по брадата със маска от скреж,
мое зимно момче със криле ветровити на струпеи,
мое зимно момче, как е страшно и радостно, че си с мен!
Аз ли, зимно момче, те прегърбих от студ и умора? ...
Кой вятър ме довя до тук,
до преспите на бяла безнадеждност?
Към тях дали съм крачил бавно,
дали съм ги желал и търсил?
Или съм бягал, падал, ставал... ...
Наддаваме за по-доброто "утре".
Защото "днес" е вече разпродадено.
Но съмненията растат отвътре -
че може би безценното е крадено.
А кога наддавахме за себе си? ...
Когато ми намигна вятърът
и станахме за миг приятели,
усетих, че крилата е душата ми,
а с него сме наивници - мечтатели.
И хукнахме да търсиме момичета, ...
Били сме изградили демокрация –
най-справедливият измислен строй.
А всъщност се оказа излагация,
несвършващият български завой.
Направен беше план, доста отдавна, ...
Огън в сърцето, в душата - неволи,
светът е изпълнен с горчиви сълзи.
Ти си далече от мене - защо ли?
Защо ли раздялата толкова боли...
Нощем звезди ли за тебе не свалях, ...
Тираджия станах аз, по Европа тръгнах
и подавам здраво газ, без да ме е страх.
Сутрин още в ранна доба, щом се изпикая...
паля тира си голям и започвам да гадая.
Колко ли км аз, имам днес да мина?! ...