"Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил."
И. Кант
Продайте ми нежните детски ръце,
които не знаят как кръв да проливат.
Продайте ми благите детски нозе, ...
Можем ли да го направим заедно,
подобно на неизстрадано последно?!
Защото ние влюбените вярваме
с наивно детско изумление и тръгваме...
... да се преструваме, че рана няма. ...
Разбрах къде живее Господ Бог
и вчера вечер проследих го тайно.
Горичка есенна, на рид висок,
бе скътала порталите на Рая.
Той залеза в саханчето стопи, ...
Да беше болка - щях да те изпия -
до капка! Чак до дъното на мрака.
Гора да бе - щях в тебе да се скрия.
Докато ме намериш - да те чакам.
Да беше вино - щях да си налея, ...
Егото е твоята присъда,
Завист към избраник и апломб.
Пътят ти към храма е потребност,
крачиш най-висок в тълпа от гноми.
Призива за праведност ще плащаш. ...
Когато ме захвърлиш, като плява
и ме забравиш – още на мига.
Да знаеш, нещо мъничко остава,
да гложди вечно твоята душа.
От всеки образ има отпечатък, ...
За най-красивите приказки не са нужни думи, а две сърца, които да туптят в един и същи ритъм.
Не говори, вълшебнико мой.
Само вплитай пръсти в косите ми.
Роши ги неспирно с любов.
И разкажи ми най-красивата приказка. ...
Приеми песента ми любовна,
тя е чиста, кристална, вълшебна
и за твоята същност чаровна,
като дар за душата потребна!
Не мисли, че е среща случайна, ...
Час след час, ден след ден
на осемнадесет стана вече.
Биологичния часовник явно увреден,
забравил бе, да ме подготви отдалече.
Мислех си че няма как да има край, ...
Знаеш ли, драги приятелю, ти,
кое ни възпира нас в този живот?
Затваря ни то най-много врати –
един болезнен и тежък хомот.
То някяк със своята плашеща сила ...
Ще дойде миг, във който сетивата
ще искат да познаят твоя глас,
а плахото докосване с ръката
ще бъде мост на чувствата у нас.
Затворени, очите ще те видят, ...
Ох, другарю, за друг свят съм родена...
За свят без мъка и беди.
За свят, в който да съм от обич озарена
и сърцето мое вечно да тупти.
За свят без грижи и злоба човешка. ...
Полегна хлад над мъртви и над живи.
Небето сиво рони едри капки.
Един обичан син сега отива
в друг клас да пише своите тетрадки.
Различен клас, по-близо до звездите, ...
Сферично се въртят любовите безкрайни.
Секундите гърмят - минутите са бавни.
Тиктака в мен тъга - душата е немирна,
бръмчи сърце-оса от чуждо жило страда...
И пак ще потекат... солени са ресните, ...
И топла е, и все по-топла почвата...
И светло е, и все по-светло утрото...
И гали ме, и все тъй нежно гали ме
на горската поляна детелината...
Полегнала със голото си тяло ...